Решение №481 от 31.3.2014 по гр. дело №991/991 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 481

С. 31.03. 2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 991/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Ч.”, подадени чрез адвокат К. Б. и З. Г. срещу въззивно решение от 1.10.2013 г. и допълнително решение от 7.11.2013 г., постановени по гр. дело № 206/2013 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.05.2013 г. по гр.д. № 70070/2013 г. на Монтанския районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на С. Н. С. и е отменена заповед № 402 от 22.11.2012 г. и заповед № 460 от 20.12.2012 г. на директора на стопанството и е възстановен на заеманата до уволнението длъжност; жалбоподателят е осъден на основание чл.225, ал.1 КТ да заплати обезщетение в размер на 2 920.36 лв.; отменено е в частта, с която искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 2920.36 лв. до 4 145.04 лв. и в тази част е постановено друго, с което е уважен до претендирания размер от 4 145.04 лв.; допълнителното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. законна лихва върху присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 6.02.2013 г. до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си, да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието на заповедта. Поддържа, че този въпрос от значение за изхода на делото и че той е решен в отклонение от задължителната практика- решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1338/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 95 от 17.06.2013 г. по гр.д. № 1387/2012 г. на ВКС, V. г.о. и решение № 230 от 11.02.2013 г. по т.д. № 1090/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Поставя се и въпросът – разпространяването от работника на невярна информация за системно извършване от ръководителите на предприятието престъпления, уронва ли доброто име на предприятието и представлява ли основание за уволнение на работника. Този въпрос според жалбоподателят е обусловил решаващите изводи на съда и е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика- решение № 401 от 21.01.2013 г. по гр.д. № 313/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В писмения отговор на касационната жалба С. Н. С., чрез адвокат Б. Ц. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се произнасял по процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Излага и съображения по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете на С. С. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ Монтанският окръжен съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, тъй като работодателя е доказал допуснато от жалбоподателя дисциплинарно нарушения по чл.190, ал.1, т.4 КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието. По отношение злоупотребата с доверие е счел, че самият работодател е отстъпил от позицията си, като пред въззивния съд е поддържал само наличието на другото основание – уронване на престижа. По отношение на това основание е приел, че то не е налице, тъй като действията на С. са извършени в обществен интерес. Той е сигнализирал за нередности, като по повод на сигнала е назначена комисия, която е констатирала нарушения и е дала препоръки за отстраняване. С. на И. за нарушения не може да се квалифицира като уронване престижа на предприятието. Разпространяването на сигнала и до други институции в чиято компетентност е да разследват престъпления също не е нарушаване доброто име на предприятието, тъй като той е упражнил гражданското си право да подаде сигнал за закононарушения. По тези съображения съдът е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, което е довело до уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставеният от жалбоподателя и уточнен от настоящия състав въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си, да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието й, включително и разпространяването от работника или служителя на невярна информация за системно извършване от ръководителите на предприятието престъпления, уронва ли доброто име на предприятието и представлява ли основание за уволнение, на който даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
На жалбоподателя следва да бъде указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 163.41 лв., за разглеждане на касационната жалба, като в противен случай същата ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.10.2013 г. и допълнително решение от 7.11.2013 г., постановени по гр. дело № 206/2013 г. на Монтанския окръжен съд.
Указва на ТП Държавно горско стопанство „Ч.” със седалище и адрес на управление [населено място], обл. М., [улица] едноседмичен срок от получавана не съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 163.41 лв.
След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: