Решение №58 от 21.3.2017 по нак. дело №183/183 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
София, 21 март 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 183/2017год.
Производството пред ВКС е образувано по искане от осъдения Н. Я. М. за възобновяване на основание чл. 423, ал. 1 от НПК на наказателното производство по нохд № 6875/2010 г. по описа на РС-Варна и отмяна на постановената по него присъда от 21.04.2011год. Пред ВКС искането се поддържа от служебния защитник на М. по основанието и доводите изложени в него, който пледира, че осъденият М. въобще не е привличан в качеството на обвиняем във фазата на досъдебното производство, което предполага възобновяване на делото, съобразно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, изр. 1 от НПК. На следващо място, според защитника на осъдения налице са и императивните предпоставки по чл. 423, ал. 5 от НПК за уважаване искането на осъдения, тъй като с издадената ЕЗА са предоставени гаранции от българската държава за възобновяване на делото за престъплението, за което екстрадицията е допусната. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения М. по основанието за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, но неоснователно. След разпита на осъдения като уличено лице на досъдебното производство, той се е укрил, за да избегне наказателното преследване и след неуспешните опити за неговото издирване, съдът е дал ход и е разгледал делото в негово отсъствие. При това положение съдът не е допуснал нарушение като е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като условията за това са били налице, но в издадената Европейска заповед за арест е посочена гаранцията по чл. 423, ал. 5 от НПК, обвързваща касационната инстанция задължително да уважи искането за възобновяване на делото.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав установи следното: С присъда № 215 от 21.04.2011год. по нохд № 6875/2010 год. на РС-Варна, подсъдимият Н. Я. М. е признат за виновен в това, че за периода от 13.12.2000год. до 08.04.2001 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи-златни украшения /подробно описани в присъдата по вид, тегло, карати и стойност/ от владението на Д. Я. З., М. В. И., Р. В. П., С. И. С., С. С. Т., Е. И. Б., Л. С. К., М. Л. Й., С. И. Ч., Й. Х. Н., М. А. К., И. А. Т., Н. Л. Г. и М. С. Н. на обща стойност 2021.54лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затвор.
С присъдата Н. Я. М. е признат за невинен на 05.08.2001год. в [населено място] да е отнел от владението на Й. П. М. чужди движими вещи-златни изделия на стойност 77.00лв. с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и е оправдан по този пункт на обвинението по чл. 198, ал. 1 от НК.
В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски. Искането за възобновяване на нохд № 6875/2010г. на РС – Варна е подадено в предписания от чл. 423, ал.1, изр.1 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че съдебният акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но по същество е неоснователно.
От материалите по делото е видно, че на 09.04.2001 г. по дознание № 884/2001год. по описа на първо РПУ-Варна и на 10.04.2001год. по дознание № 588/2001год. по описа на Второ РПУ/впоследстие обединени/, М. е разпитан в качеството на уличен за извършени от него престъпления по чл.198, ал.1 от НК, като той е направил самопризнания за извършените грабежи, след като обстойно е бил запознат от дознателя с процесуалните си права, включително да ползва адвокатска помощ за защита, както и да откаже да дава обяснения по започналото срещу него наказателно преследване. Непосредствено след проведеният на 09.04.2001год. разпит дознателят е взел мярка за неотклонение на уличения „Парична гаранция”, която определил в размер на сто лева. В хода на дознанието, на 10.04.2001год. е проведено разпознаване на уличения от свид. Л. С. К., която с категоричност го е посочила като автор на посегателствата срещу нея, а по-късно при проведената очна ставка между К. и М., последният подробно и последователно е описал как е извършил грабежа от пострадалата. На същата дата, при извършено разпознаване от свидетелката Е. И. Б., М. е отново е бил посочен като автор на извършеният й на 18.12.2000год. грабеж на златни украшения. Последващите опити на разследващите органи по издирване и призоваване на М. за провеждане на необходимите процесуално следствени действия се оказали неуспешни, което наложило той да бъде обявен за общодържавно издирване с телеграма № 66406/2009год. от 22.12.2009год. на ГД „КП”, като обвиняем по ДП № 588/2001год. На 22.11.2010год. по реда на чл. 269, ал. 3, т.1, във вр. чл. 206 от НПК, в присъствието на служебно назначен защитник М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. След внасянето на обвинителния акт на Районна прокуратура /РП/ – Варна срещу Н. Я. М. за престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в съответния първостепенен съд, образуваното нохд № 6875/2010 г. е насрочено за разглеждане в открито заседание на 24.02.2011год. При изпълнение на процедурата по уведомяване на подсъдимия М., призовката е върната със забележка, че не живее на адреса за призоваване, а по данни на вуйчо му, той е напуснал пределите на страната и е с неизвестен в чужбина адрес. Съдът е положил процесуални усилия за намирането на Н. М., като е изискал официални справки за задграничните му пътувания, за актуалния адрес на местоживеене и получил данни, че той не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се намира в затворите и арестите на страната. След постъпилата по наказателното дело информация, че лицето не може да бъде намерено, тъй като не пребивава на известните за призоваване адреси в страната, Варненският районен съд е дал ход на производството при условията на чл. 269, ал. 3, т.1 от НПК и провел задочно съдебно следствие, в отсъствие на подсъдимия и с участието на назначен служебен защитник, което приключило с осъдителна присъда. С решение № 319 от 17.10.2011год. по внохд № 1338/2011год. на Варненския окръжен съд присъдата е потвърдена. На 11.07.2014год. РП-Провадия издала Европейска заповед за арест на Н. Я. М., с цел изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от пет години, определено с влязлата в сила на 17.10.2011год. присъда. Във връзка с издадената ЕЗА, М. бил задържан от властите на Кралство Испания, а след това на 22.12.2016год. е екстрадиран в Р.България и на 29.12.2016год. е настанен в затвора-гр. София. В разпоредбата на чл. 423 от НПК е предоставено правото на осъдения да иска отмяна на влязла в сила присъда по реда на възобновяване на наказателното дело, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда. Обсъжданата разпоредба е процесуална възможност на осъдените задочно лица да имат осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. От друга страна, правото на подсъдимия да участвува лично в съдебния процес не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие. Данните по делото сочат, че Н. М. е участвал в досъдебната фаза на наказателното производство, но съдебната процедура по нохд № 6875/2010 г. на Варненския РС е проведена в негово отсъствие, поради невъзможността да бъде открит. В рамките на започналото и развило се полицейско производство по правилата на чл. 408а – чл. 414 от действащия до 29.04.2006 г. НПК, при очертаните в чл. 409, ал. 1 от НПК характер и параметри на обвинението, уличеният М. е разпитан на 09.04.2001год. и на 10.04.2001год., като са проведени и други процесуално следствени действия с негово участие, относими към предмета на доказване. Обстоятелствата, очертаваща поведението на М., довели до отсъствието му в наказателния процес по нохд № 6875/2010год. на Варненски районен съд, въпреки осъществената от решаващия орган процесуална дейност за осигуряване на личното му участие в съдебното производство, водят до заключение за правилно приложена задочна процедура. За да се възобнови наказателното дело в производството по чл. 423 от НПК се изисква кумулативна даденост – задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини извън недобросъвестността му. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участва в производството, липсва визираното в чл. 423, ал. 1 от НПК основание. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК /в редакцията, в сила от 27.12.2008 г. до 29.11.2011 г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Актуалната към момента редакция/ДВ, бр. 93/25.11.2011 г./ също е категорична, че искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, след предявяване на обвинението, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Конкретиката в случая сочи на участие на уличения М. в хода на досъдебното разследване /респ. за знанието му, че срещу него се води дознание/; за последващото му напускане на известния до този момент адрес за призоваване, както и за заминаване му в чужбина, без уведомяване на съответния държавен орган, което е създало пречка за присъствено провеждане на съдебната фаза на наказателния процес, което сочи за укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2, пр. 1 НПК. Към момента на задържане на М. и последвалите действия по предоставянето му на надлежните органи е приложим чл. 41 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, в приетата с ДВ бр. 55/2011 г. редакция, в сила от 23.07.2011 г., съгласно която отпада изискването за даване на гаранции при задочно осъждане. Задочното осъждане в издаващата европейската заповед държава-членка представлява допустимо основание за отказ в изпълняващата държава-членка, уредено в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА. Съгласно тази правна норма, приета по повод транспонирането на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. за изменение на Рамково решение 2002/584/ПВР всяка държава-членка има правото да откаже да изпълни ЕЗА, когато тя е издадена за предаване на лице за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, когато това е станало в наказателен процес, на който лицето не се е явило лично. Тази възможност на изпълняващата държава-членка е ограничена от четири изрични пречки, посочени в чл. 2 от Рамково решение 2009/299, с което се въвежда нов чл. 4а в Рамково решение 2002/584. Една от тях е при хипотезата на т.1, б.”r”), i), при която ЕЗА съдържа информация за спазване на следното условие – решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което наказателното дело може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния съдебен акт.
Именно тази хипотеза сочи процесуалното развитие на настоящото дело, съгласно която не се допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изтърпяване на задочна присъда, с императивното изискване за възобновяване на производството в издаващата държава-членка. В посочения смисъл е изразената в Решение № 437 от 17.11.2014 г. по н. д. № 1392/2014 г., III н. о. и Решение №219 от 26.05.2014год. по н.д. № 596/2014год. на ІІІ н.о. практика на ВКС, с които съображения и изводи настоящият касационен съд изцяло се солидаризира. Изложените съображения водят до извода, че проведената задочна процедура по нохд № 6875/2010г. на РС- Варна, в отсъствие на Н. М., не сочи за ограничаване на правото му на защита, поради което искането за отмяна на атакувания съдебен акт, при условията на чл. 423, ал. 1 и ал. 5 от НПК е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето н.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Н. Я. М. за възобновяване на нохд № 6875/2010г. на Варненския районен съд и за отмяна на влязла в сила присъда № 215 от 21.04.2011год. Решението на подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: