Решение №79 от 42557 по търг. дело №1787/1787 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

Р Е Ш Е Н И Е

№79

София, 06.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1787/2015 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 160 от 19.02.2016 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решение № 474 от 11.03.2015 г. по в.гр.д. № 3143/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав в обжалваната от ищците В. Г. Н. и И. Л. Н. част – за отхвърляне на предявените на основание чл.226, ал.1 КЗ искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди поради настъпила при ПТП смърт на техния син П. И. Н., за разликата над по 80 000 лв. до по 120 000 лв. за всеки един от касаторите. Обжалването е допуснато по значими за изхода на делото материалноправни въпроси за предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и за проверка съответствието на атакуваното решение с постановките на т.7 от ППВС № 17/1963 г., както и със задължителната, по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика на ВКС, Търговска колегия, на която се позовават касаторите – решение по т.д. № 525/2008 г., решение по т.д. № 35/2009 г., решение по т.д. № 1117/2009 г., решение по т.д. № 1858/2013 г. на ІІ т.о. и решение по т.д. № 1982/2013 г. на І т.о.
Развитите в жалбата съображения в подкрепа на оплакванията за неправилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, необоснованост на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с искането за приемане на ново писмено доказателство, удостоверяващо придобита от П. И. Н. правоспособност за управление на МПС от категория „А”, но без данни за издавано свидетелство за правоуправление на пострадалия, се поддържат в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касаторите. Твърди се, че изводът на въззивната инстанция за несъобразяване на скоростта, с която загиналият моторист е управлявал непосредствено преди произшествието, с конкретната пътна обстановка, е произволен, предвид липса на събрани в тази насока доказателства по делото. По съображения в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт и уважаване на исковете изцяло, или за по още 40 000 лв. за всеки един от касаторите, ведно със законната лихва от ПТП, с присъждане на разноски за инстанционното разглеждане на делото.
Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че с влязлото в сила първоинстанционно решение за частично уважаване на исковите претенции, правопораждащите отговорността на ответника факти са установени със сила на пресъдено нещо.
По спорните въпроси за размера на обезщетенията за неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване, съответно какъв е размера на последното, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел следното: С оглед събраните доказателства по делото за отношенията между ищците и техния внезапно загинал син, изключително тежките последици за родителите, нанесената им душевна травма и силна болка от непоправимата загуба, неотшумяваща с времето, общият размер на обезщетенията са определени в размер по 120 000 лева. Преценявайки обаче доказателствата, относими към механизма на увреждането, съдебният състав е извел извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия до размер на 1/3. Съобразено е, че пострадалият, като водач на мотоциклет, се е движил с превишена скорост, която е около два пъти над разрешената, но дори и при движение с разрешената скорост, произшествието за него е било непредотвратимо, а основната причина за настъпване на ПТП е предприемането на забранен обратен завой от водача на лекия автомобил, при която същият е навлязъл в платното за движение на мотоциклета. Независимо от посочването на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която, липсата на свидетелство за правоуправление само по себе си не води до извод за съпричиняване на резултата, въззивният съд е счел, че след като има нарушаване на правилата за движение на мотоциклета, то липсата на удостоверяване от държавен орган на обстоятелството, че лицето притежава необходимите умения да управлява такова превозно средство, е в причинна връзка с ПТП. Този извод е мотивиран с това, че ако лицето е преминало успешно изпита за получаване на свидетелство за правоуправление, то това ще означава, че е наясно с правилата за движение по пътищата, които водачът на мотоциклет трябва да спазва.
С оглед приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат, определените обезщетения за неимуществени вреди са редуцирани до по 80 000 лв., или въззивният съд е присъдил по още 30 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от произшествието до окончателното им изплащане.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, освен принципните постановки в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., според които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС – решение по т.д. № 525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009 г., ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП и в ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 1982/2013 г. съдебният състав на І т.о. е дал отговор и на въпроса, че единствено липсата на свидетелство за управление на превозно средство от съответната категория, не може да обоснове съпричиняване на пострадалия по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като в тази насока е налице позоваване на редица други решения на ВКС, Търговска колегия.
Предвид даденото разрешение на въпросите, което се възприема от настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане отхвърлителна част на предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – за разликата над по 80 000 лв. до по 120 000 лв. за всеки един от ищците/сега касатори/ е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Изведените от решаващата съдебна инстанция фактически и правни изводи за основателност, в посочения размер, на релевираното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за принос на пострадалия при произшествието наследодател на ищците, са частично необосновани. При произнасяне по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД решаващият състав на Апелативен съд – София не е съобразил в достатъчна степен установените по делото конкретни обстоятелства, при които е настъпило ПТП, установени и от приетите по делото автотехнически експертизи. Решаващият състав не е отчел в достатъчна степен безспорно установената основна причина за настъпване на произшествието – неправомерно напускане на лентата за движение от страна на водача на лек автомобил „Хюндай Елантра”, пресичане на двойна непрекъсната осева линия и навлизане в лентата за движение на насрещно движещите се превозни средства /където се е движил пострадалият мотоциклетист/, нито е извършил съпоставка между поведението на виновния за произшествието водач, предвид влязлата в сила присъда по приложеното НОХД № 1222/2012 г. на СГС, 11 състав и поведението на наследодателя на ищците. Преди настъпване на ПТП последният е управлявал мотоциклет марка „Сузуки”със скорост, надвишаваща почти два пъти разрешената скорост за движение в населено място от 50 км./ч, което е обусловило в известна степен непредотвратимостта на удара. От заключението на изготвената и приета в първоинстанционното производство експертиза на вещото лице Й. Й., ударът е бил предотвратим за водача на мотоциклета, чрез аварийно задействане на спирачната уредба, при движение със скорост 56 км/ч. и при липса на препятствия, а при наличие на препятствия скоростта на мотоциклета е следвало да бъде значително под разрешената скорост. Предвид тези обстоятелства, не би могло да се възприемат доводите на касаторите за липса на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на техния наследодател, което да е в пряка причинна връзка с резултата. В случая, управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, пострадалият също е допринесъл в известна степен за настъпване на вредоносния резултат. Отчитайки обаче основната причина за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат, приносът на пострадалия е в по-ниска степен от определената от въззивната инстанция, а именно 1/5, а не 1/3. При определяне на конкретния размер, до който въззивният съд е приел за основателно основаното на чл.51, ал.2 ЗЗД възражение на застрахователното дружество, неправилно е счетено, че с оглед нарушените правила за движение, липсата на удостоверение за притежавани от пострадалия умения да управлява такова превозно средство, е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Този извод е необоснован, предвид данните, съдържащите се в представеното пред първата инстанция удостоверение от СДВР /л.67/ за притежавана от пострадалия категория „А” , съгласно отразения в това удостоверение протокол. От друга страна, изводът на въззивната инстанция в тази насока не е съобразен с цитираната задължителна практика на ВКС.
Общият размер на справедливите обезщетения за неимуществени вреди, настъпили за ищците в резултат на внезапната смърт на техния 28-годишен син следва да се определи в размер на по 150 000 лева. В тази насока настоящият състав съобрази изключителната болка, причинена на родителите от смъртта на детето им и невъзможността да се възстановят от тази непреодолима загуба и понастоящем. Именно на тази база и съобразявайки задължителната практика на ВКС, следва да се отчете възприетият по-горе размер на приноса на пострадалия, като на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимите на двамата ищци обезщетения се редуцират до по 120 000 лв. Следователно предявените искове са изцяло основателни и на ищците следва да се присъдят допълнително по още 40 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 27.05.2011 г. до окончателното плащане на главниците.
При този изход на делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция в частта за присъдените в полза на ответното дружество разноски в размер на 2 124.20 лева, както и в частта за присъдените в полза на ответника разноски за въззивното производство в размер на 1 933.80 лв. На касаторите следва да се присъдят допълнително следните суми, съставляващи действително направени разноски: за първата инстанция – още 4 960 лева, а за въззивната – 3 829.15 лева. За касационното производство на касаторите се дължат разноски в размер на 4 800 лв., съобразно представените доказателства, удостоверяващи плащането по банков път. Ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 437 от 11.03.2015 г. по в.гр.д.№ 3143/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав в частта му, с която е потвърдено решение № 4469 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 13133/2012 г. на Софийски градски съд, І-18 състав за отхвърляне на предявените от В. Г. Н. и И. Л. Н. срещу [фирма] искове по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над по 80 000 лв. до по 120 000 лева, ведно със законната лихва от ПТП, както и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски по делото в размер на 2 124.20 лева – за производството пред СГС и 1 933.80 лв. – за производството пред АС-София, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на В. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] и на И. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] допълнително по 40 000 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди поради настъпила при ПТП смърт на техния син П. И. Н., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.05.2011 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] и на И. Л. Н. с ЕГН [ЕГН] разноски за касационното производство в общ размер на 4 800лв., както и допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 960 лв., а за въззивното производство – допълнително още 3 829.15 лева.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3 200 лева – държавна такса.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: