Решение №8 от 21.7.2014 по търг. дело №121/121 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 121/2012 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8

гр.София, 21.07.2014 година

В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 121/2012 година

Производството е по чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в несъст./, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Б.Д. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 460/13.10.2011 год., постановено по в.гр.дело № 662/2011 год. С това решение въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 362/14.03.2011 год. по гр.дело № 1374/2009 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.266 ЗЗД за заплащане на сумата 59 982,41 лева, представляваща неплатена цена на изработени и доставени 34 броя чугунени отливки по договор от 27.06.2007 год. като е обезсилил първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен иска на [фирма] за заплащане на сумата 189 585,59 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в нает имот-собственост на [фирма], с която собственикът се е обогатил неоснователно за сметка на бившия наемател поради недопустимост на предявения иск по чл.59 ЗЗД и е прекратил производството по този иск.
Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка за извършени от наемателя подобрения в наетия имот, в грубо противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е недопустим поради липса на материалноправна легитимация на ищеца предвид наличието на облигационни отношения по договор за наем между страните. Навеждат се доводи, че независимо от субсидиарния му характер, в случая искът по чл.59 ЗЗД е допустим предвид липсата на договореност между страните, уреждаща техните правоотношения относно направените от наемателя подобрения в процесния имот.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С определение № 519/12.07.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 362/14.03.2011 год. по гр.дело № 1374/2009 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Метал БГ”/в несъст./, [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане общо на сумата 189 585,59 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в наетия недвижим имот, с която сума се е увеличила стойността му и прекратено производството по делото в тази част. В това определение е поставен релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос – допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД при извършени от наемател подобрения в чужд имот, когато в наемния договор не е уговорено за чия сметка са.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, констатира следното:
Както вече беше посочено, настоящото производство е образувано по касационна жалба на „Метал БГ”, [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 460/13.10.2011 год. по в.гр.дело № 662/2011 год. Към момента на подаване на касационната жалба и образуването на касационното дело пред Търговското отделение на ВКС с резолюция на председателя на ІІ т.о. от 13.02.2012 год. касаторът-ищец е в открито производство по несъстоятелност /р.№ 473/10.10.2011 год. по д.№ 331/2011 год. на ОС-Пловдив/, което в хода касационното производство е било спряно-р.№ 87/01.03.2013 год. по д.№ 331/2011 год. на ОС-Пловдив. На 26.03.2014 год. по настоящото дело е постъпила молба от ответника [фирма], в която заявява, че производството по несъстоятелност на [фирма] е прекратено и е постановено заличаване на дружеството-ищец от търговския регистър. Представено е заверено копие от решение № 90/10.03.2014 год. по д.н.№ 331/2011 год. на ОС-Пловдив, влязло в сила на 21.03.2014 год., от което е видно, че тъй като в едногодишния срок не се установява да са предплатени разноски или да е установено имущество, нито е поискано възобновяване, производството по несъстоятелност се прекратява и се постановява заличаване на дружеството от търговския регистър.
При извършената служебна проверка се установява, че влязлото в сила решение е вписано в търговския регистър на 26.03.2014 год. по партидата на дружеството и търговецът е заличен. Със заличаването на дружеството юридическото лице престава да съществува, а липсата на имущество, права и задължения, спрямо които може да се осъществи правоприемство, води до невъзможност и за процесуално правоприемство в лицето на друг правен субект. Със заличаването на дружеството то е загубило своята правосубектност и процесуалната си правоспособност да участвува като страна по заведени от него дела. Тъй като правосубектността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, загубата й при липса на възможност за процесуално правоприемство по време на исковия процес има за правна последица прекратяване на производството. Затова, ако в хода на същинското исково производство, какъвто е настоящия случай, заличеното след предявяване на иска търговско дружество е единствен ищец, то процесът е недопустим и производството следва да бъде прекратено. Загубата на правосубектност на жалбоподателя настъпила в настоящото производството десезира само касационната инстанция и има за последица влизане в сила на въззивното решение. Стабилитетът му, обаче, ще настъпи след като влезе в сила определението за прекратяване на касационното производство.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението от 28.01.2014 год. за даване на ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело № 121/2012 год. по описа на ВКС, Търговска колегия.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ