Решение №82 от 41785 по нак. дело №140/140 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 82

гр.София, 26 май 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 140/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Производството е образувано по искането на осъдения Д. Д. Д.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 112/2013 год. на Ямболския окръжен съд и отмяна на решение № 96/16.07.2013 год. на І-ви наказателен състав на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви, превратен фактически и правен анализ на доказателствата, нарушаване на процесуалното право на защита, довели до неправилното приложение на закона, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Безмотивно е посочена възможност за оправдаване или за намаляване размера на наложеното наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение поради липса на посочените нарушения.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:
Ямболският окръжен съд, І-ви наказателен състав с оспореното решение по въззивно нохд № 112/2013 год. потвърдил присъда № 37/07.02.2013 год. по нохд № 1366/2012 год. на Ямболския районен съд, наказателно отделение, ІІ-ри състав, с което признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 26.12.2011 год. в гр.Я. причинил на С. В. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота – сътресение на мозъка, протекло с изпадане в състояние на пълно безсъзнание до степен кома и деянието е извършено по хулигански подбуди. На основание чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила.
Признал подсъдимия Д. за невиновен в това по същото време и на същото място по хулигански подбуди да е причинил телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Д.В., поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 НК.
Предявеният граждански иск за вреди, причинени от престъплението, уважил в размер на 670 лева за имуществени и в размер на 8 000 лева за неимуществени, които подсъдимият следва да заплати на Ст.В. със законните последици.
Отхвърлил изцяло исковете за причинените имуществени и неимуществени вреди, предявени от Д.В..
Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите разноски и на държавната такса.
Въззивното производство е образувано по жалба срещу присъдата в осъдителната й част, в която е оспорена обосноваността и законосъобразността като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствените източници и относно съдържанието на мотивите поради изготвянето им в нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Въззивният съд въпреки доводите и съображенията, развити подробно и в допълнението към жалбата, не е упражнил правомощията си по чл.327 НПК и не се е произнесъл по необходимостта от преразпит на свидетели, на вещи лица, на подсъдимия или за допускане на нови свидетели и вещи лица, включително и в съдебното заседание. В мотивите на решението си е декларирал, че е взел предвид доводите в жалбата и становището на страните, както и че е упражнил правомощията си да извърши цялостна служебна проверка на „обжалваното решение”, но това не съответства на съдържанието му. Констатациите, че осъдителната присъда е постановена при липса на нарушения на процесуалните правила, а изводите за авторството и правната квалификация са законосъобразни, са произволни и неверни-извод, който следва от данните в образуваното по внесения обвинителен акт и проведено от първоинстанционния съд съдебно производство.
Допуснато е съществено нарушение при събиране на доказателствения материал. По делото е призована като свидетелка-очевидец, Ж. М.. Поради неявяването й в първото съдебно заседание съдът е постановил да бъде призована на адрес, на който според предходни данни, не живее. Призовката е върната в цялост със забележка от длъжностното лице, че не е намерена, защото е на морето да си търси работа. Само въз основа на тези данни, макар и да са от нейна близка, съдът е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл.281, ал.1, т.4 НПК като разширително ги е тълкувал за достатъчни, за да направи извод „че свидетелят не може да бъде намерен”. Прочел е показанията, които е приел като достатъчни и годни да установят съществени обстоятелства по делото. Подходът е неправилен и е довел до нарушаване принципите за непосредственост и устност като не е проверил лично показанията на свидетелката и е нарушил процесуалното право на подсъдимия да участва при разпита и да зададе всички въпроси, свързани с установяваните от нея факти. Законодателят е предвидил като изключение възможността съдът да чете показанията на свидетел, но само при стриктно спазване на условията по НПК, които в конкретния случай не са били налице. По делото имал данни за още един адрес, на който свидетелката е била редовно призовавана, както и номер на телефон, който е посочила за връзка. Разпитът й е от съществено значение и съдът е бил длъжен да направи всичко, зависещо от него, за да я издири и призове. Констатацията за невъзможност да бъде призована е направена без да е изяснил дали действително не може да бъде намерена при наличието на, макар и ограничена, информация, че се намира на територията на страната.
В жалбата се поддържа, че съдът е допуснал нарушение с потвърждаване на изводите за обоснованост на експертизата, изготвена от вещите лица д-р Ч. и д-р Й., без да са изложени съображения защо не е приета едноличната експертиза на д-р Ч.. Вярно е, че липсват мотиви в нарушение на чл.154, ал.2 НПК, а въззивният съд не е изложил съображения относно основателността на възражението в този смисъл. В конкретния случай допуснатото нарушение не е съществено. В изготвената от двете вещи лица съдебномедицинска „комисионна” експертиза изцяло е пренесено съдържанието на едноличните съдебномедицински експертизи, включващи както задачите, така и съображенията в заключителната част. Допуснато е съществено нарушение като инстанциите по същество са приели, че експертизата е пълна и ясна, независимо, че е изготвена само по писмени данни и че не съдържа мотивиран и основан на целия доказателствен материал и в съответствие със специалните знания отговор дали действително пострадалата свидетелка В. е изпаднала в безсъзнателно състояние в степен на кома. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение и за квалификацията на деянието и затова поначало назначаването на съдебномедицинската експертиза за установяване характера на телесната повреда както и специалността на вещите лица, които следва да дадат заключение, е правилно. От данните по делото се установява, че обектът и обемът на задачите е бил стеснен, а вещите лица са се ограничили в първоначално определените рамки. Те не са предприели по своя инициатива действия за пълно изясняване на поставените въпроси въпреки притежаваните според съда специални знания и са представили заключение, съдържащо непълноти. Това е налагало съдът да постави нови задачи или да назначи допълнителна експертиза с включването и на други специалисти като неврохирург, психиатър, да формулира ясни и конкретни задачи, както и да постанови разпита на свидетелите да се извърши в присъствието на вещите лица. Решение в този мисъл е било наложително с оглед предявеното обвинение и възможността само въз основа на цялостна оценка на доказателствения материал вещите лица да дадат компетентен отговор. Обемът на доказателствата, които вещите лица са ползвали, очевидно не е бил достатъчен, за да дадат заключение, от което съдът да направи извод, че пострадалата е получила увреждане, което е довело до „разстройство на здравето, опасно за живота”. Само въз основа на писмени данни и на непълни и противоречиви гласни доказателствени източници вещите лица не са могли да дадат обосновано заключение, поради което и съдържащите се в приетите от съда отговори са теоретични и абстрактни. Субективните оплаквания на пострадалата и понятията, които тя и свидетелите употребяват за определяне на състоянието й и съдържанието, което влагат като го определят като сътресение на мозъка, не са критерии за наличието на сътресение като телесна повреда, за причиняването на каквато е повдигнато обвинение на подсъдимия. Задачите, които съдът е поставил, не са напълно ясни и подробни, но вещите лица с оглед специалните им знания и задълженията им според НПК са били длъжни да бъдат прецизни след като дават заключение при очевидно недостатъчна информация. За да дадат пълно, обосновано и правилно заключение следва да участват при провеждане разпит на свидетелите, да им бъде предоставена възможността да задават подробни и задълбочени въпроси, за да се установи дали в конкретния случай при пострадалата е имало признаци за действително наличие на безсъзнателно състояние, т.е. че след удара и падането е била напълно откъсната от околната среда, че е била в кома /макари за кратко време/, за да се приеме за доказано обективно и сигурно, че е налице сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние с пълна загуба на съзнанието и че от нея е могла да настъпи смърт, в какъвто смисъл и по посочения начин са се произнесли вещите лица и съдът е приел квалификацията по чл.129 НК. От събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал и при спазване на правилата за проверка и оценка, включително и с полагане на максимални усилия от съда да отстрани противоречията между доказателствените източници, е възможен и друг извод-че пострадалата е получила само зашеметяване, дезориентация, смущение в дишането и в сърдечна дейност, пребледняване или други подобни признаци, които обаче не водят до пълно безсъзнание, а до наличие на леко мозъчно сътресение, което не представлява средна телесна повреда.
С въззивната жалба е оспорена обосноваността на присъдата, оценката на доказателствените източници, мотивирана е липсата на мотиви. При това положение съдът е бил длъжен да упражни правомощията си като инстанция по същество и да отстрани допуснатите съществени нарушения като съобрази процесуалната си дейност с изискванията за събиране на доказателства в необходимия обем и според предписанията в чл.107 и чл.13 НПК, да направи пълен и задълбочен анализ и оценка в съответствие с изискванията да не са във вреда на подсъдимия и да изложи подробни фактически и правни съображения, за да се провери по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение по въпросите за авторството, вината и отговорността на подсъдимия, като е потвърдена осъдителната присъда. Затова решението не отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК и мотивите според съдържанието им съответстват на предвиденото в чл.348, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.2 НПК касационно основание „няма мотиви”, наличието на което винаги налага отмяна на оспорения съдебен акт.
Предвид изложеното за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила решението следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато на въззивния съд. При новото разглеждане от друг състав следва да бъдат отстранени процесуалните нарушения, да се вземат предвид всички доводи и възражения на страните, както и постоянната съдебна практика, основана на задължителните указания в Постановленията и Тълкувателните решения на ВС и ВКС по обсъжданите въпроси, а не според избирателно посочените от страните решения с незадължителен характер, за да се произнесе правилно по въпросите, предвидени в чл.301 НПК.
Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 112/2013 год. на Ямболския окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 96/16.07.2013 год. на І-ви наказателен състав, постановено по отношение на осъдения Д. Д. Д.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: