Решение №91 от 12.2.2013 по нак. дело №5/5 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

С о ф и я, 12 февруари 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 ф е в р у а р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА

при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 05/2013 година.

Касационното производство е образувано по искане, но фактически касационна жалба срещу определение № 461 от 07.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 1157/2012 г. на Софийския апелативен съд, което се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно изменяването му и приложението на чл.66, ал.1 от НК с отлагане на изпълнението на наложеното на осъдения А. И. П. от София общо най-тежко за съвкупността от престъпления наказание от 3 години лишаване от свобода.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането, но като касационна жалбата, допустима на основание чл.346, т.4 от НПК.
Осъденият П. и защитникът му адв.М.Б. от САК поддържат оплакванията си и молят за връщане на делото за ново разглеждане от САС.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, провери атакуваното определение в пределите на чл.347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното :
С определение от 15.10.2012 г. по НОХД № 4766/2012 г. Софийският градски съд е одобрил споразумението, постигнато между прокурор от СГП и защитника на осъдения А. И. П. от София за осъждането му за три престъпления – по чл.142а, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.249, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което поотделно и по съвкупност му е наложено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, считан от влизане на присъдата в законна сила.
След одобряване на споразумението, по аргумент на обратното на чл.381, ал.8 от НПК, по реда и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК съдът е извършил на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК групиране на наказанията, наложени на осъдения П. по две НОХ дела – НОХД № 6107/2011 г. и НОХД № 4766/2012 г., двете на СГС, за деяния, намиращи се в съвкупност от престъпления и му е наложил общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, търпимо в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, от което е приспаднал предварителното му задържане по двете наказателни производства.
В тази част определението на градския съд е било обжалвано от защитника на осъдения с оплакване за явна несправедливост на наложеното му общо наказание заради отказа да се приложи и за неговото изпълнение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с искане за изменяването му и отлагане на изпълнението му, макар и с по-продължителен изпитателен срок.
С определение № 461 от 07.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 1157/2012 г. Софийският апелативен съд е приел, че постигнатото между страните споразумение и за приложението на чл.25 от НК, макар и не прието от първоинстанционния съд и довело до постановяване на атакуваното пред него определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, е валидно и произвело действие, а като необжалваемо на основание чл.382, ал.9 от НПК не може да бъде ревизирано по реда на глава 21 от НПК, поради което е оставил жалбата на защитника на осъдения без разглеждане и е прекратил съдебното производство пред него.
Това въззивно определение, което не е оспорено като необжалваемо, се атакува в законния срок по чл.350, ал.2 от НПК пред настоящата инстанция като неправилно, постановено в разрез с процесуалните правила и в нарушение на закона, водещо до явна несправедливост на наложеното на осъдения общо най-тежко наказание за съвкупността от престъпления заради неприлагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и се претендира алтернативно отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменяването му от ВКС и постановяване отлагането на изпълнението на това наказание с подходящ изпитателен срок.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането (с характер на касационна жалба) е подадено в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.4 от НПК и като такава за допустима.
По същество, процесуалната незаконосъобразност на атакуваното определение е налице, но не по изложените в искането (жалбата) съображения, а именно :
Какви въпроси следва да се обсъждат от прокурора и защитника на обвиненото лице са посочени в разпоредбите на чл.381, ал.5, т.1-6 и ал.8 от НПК, като в последната изрично е отбелязано, че при определяне на общо наказание за множество от престъпления е допустимо само ако са предмет на конкретното наказателно производство, но не и когато обвиненията за отделните деяния са разгледани и разрешени с осъдителни съдебни актове по различни наказателни дела. Поради това и законодателят в изменението на ал.8 на чл.381 от НПК (ДВ бр.93/2011 г.) изрично е посочил, че при сключване на споразумението оправомощените страни могат да обсъждат приложението само на чл.23, ал.1-3 от НК, а по аргумент за обратното, не могат да се споразумяват за приложението на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1-3 от НК. Незаконосъобразност е била съзряна от СГС при обсъждане на поднесеното му за одобрение споразумение и с основание той е указал на страните приложението на чл.25 от НК да отпадне от него, с което те са се съобразили. Последващото му произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК е законосъобразно, като постановеното определение е подлежало на съдебен контрол по реда на Глава 21 от НПК. Като е отрекъл възможността на въззивен контрол над това определение и е оставил без разглеждане жалбата на защитника на осъдения, Софийският апелативен съд е нарушил съществено процесуалното правило на чл.306, ал.3 вр.ал.1, т.1 от НПК, ограничавайки правото на защита на осъдения да получи произнасяне по жалбата му на втора инстанция. Прекратителното определение подлежи на касационна проверка на основание чл.346, т.4 от НПК и като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне по същество по въззивната жалба на защитника на осъдения П..

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.4 вр.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ определение № 461/07.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 1157/2012 г. от Софийския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав за произнасяне по съществото на въззивната жалба на защитника на осъдения А. И. П. от София против определението от 15.10.2012 г. по НОХД № 4766/2012 г. на Софийски градски съд за групиране на наказанията му, наложени му по НОХД № 6107/2011 г. и НОХД № 4766/2012 г., двете на СГС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :