Решение №939 от 20.12.2017 по гр. дело №1631/1631 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939

гр. София, 20.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2611 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. И. срещу въззивно решение № 765/06.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 6365/2016 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение от 07.03.2016 г. по гр. д. № 9625/2014 г. на Софийския районен съд, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в размер на 2 500 лева и е отхвърлен искът за разликата до присъдения с първоинстанционното решение размер от 6 000 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост.
В изложението си по чл.284, ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика /ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 95 от 08.05.2011 г. по гр.д.№ 849/2010 г.,III г.о., решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр.д.№ 812/2015 г., III г.о., решение № 292 от 11.03.2015 г. по гр.д.№ 3435/2014 г., III г.о., решение №358/06.01.2015 г. по гр.д.№2026/2014 г. ІV г.о. и др./, по следните въпроси: 1/нарушен ли е принципът за справедливост при определяне на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в много по-нисък размер от присъдените обезщетения по напълно аналогични случаи; 2/ при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, кои са критериите, които следва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението за вреди, претърпени от пострадалото лице в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; 3/ длъжен ли е съдът да търси точен и справедлив паричен еквивалент на претърпените морални вреди; 4/ длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 5/ определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно с претърпените от ищеца морални вреди и в разрез с установената съдебна практика, както и присъждането му в изключително занижен размер, представляват ли нарушаване на изискването за справедливост.
Обобщени от състава на ВКС, въпросите касаят приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер на обезщетението за морални вреди и за съдържанието на понятието „справедливост”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, предявеният от Д. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, предл. 4-то НК /държане на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение/, производството за което е прекратено поради несъставомерност на деянието. Претенцията за разликата до присъдения с първоинстанционното решение размер на обезщетението от 6 000 лева е отхвърлена като неоснователна.
За да приеме, че обезщетение в размер на сумата 2 500 лева е достатъчно да овъзмезди ищеца за претърпените неимуществени вреди, съдът е взел предвид, че наказателното производство е продължило 8 месеца, като ищецът е имал и предходни осъждания, включително за престъпление от същия вид. Общо в мотивите е посочено, че се отчита още тежестта на повдигнатото обвинение, взетата мярка за неотклонение задържане; отражението й върху здравословното и емоционално състояние на ищеца, предвид лишаването му от възможността да участва в терапевтичната програма за лица, страдащи от хероинова зависимост. Приети са за недоказани твърденията на И., касаещи уронването на честта и достойнството му пред близки и приятели, предвид предходните осъждания на лицето. Доводите за лошите условия в местата за изтърпяване на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, са счетени за ирелевантни за спора, като е посочено, че прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за този вид неимуществени вреди. Без да са изложени други конкретни мотиви е счетено, че сумата от 2 500 лв. представлява справедливият паричен еквивалент за неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие незаконно упражнената спрямо него процесуална принуда.
При тези решаващи мотиви на въззивната инстанция, поставените от касатора и обобщени от състава на ВКС правни въпроси, отнасящи се до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство, за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и за задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер на обезщетението, са от значение за изхода на спора и същевременно са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, на която жалбоподателят се позовава – ППВС №4/1968г., решение № 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г., III г.о., решение №358/ 06. 01. 2015 г. по гр.д.№2026/2014 г., ІV г.о. на ВКС. Това обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г./.

Мотивиран така, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 765 от 06.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 6365/2016 г. на Софийския градски съд, в обжалваната му част, с която искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Д. Й. И. срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 2 500 лева до размера на сумата от 6 000 лева.
УКАЗВА на касатора Д. Й. И., че в едноседмичен срок от връчване на съобщението, следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5.00 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.