3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
С., 05.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 525 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Росица С. П. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. Г., против въззивното решение № 1393 от 9 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2144 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 2788 от 7 септември 2009 г. по гр.д. № 6128 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не се е произнесъл по предявения от първа инстанция установителен иск за обявяване на допълнителното споразумение за недействително поради сключването му под заплаха; съдът е игнорирал относими към предмета на спора факти с отказа да разгледа спорния въпрос; неправилен е изводът на съда за съществуването на качествени различия в трудовите задължения и отговорности на длъжностите преди и след подписването на допълнителното споразумение; към датата на подписването на допълнителното споразумение длъжност “експерт обучение и квалификация” с код по НКПД 2415-6005, не съществува, поради което допълнителното споразумение е сключено само с цел бъдещо прекратяване на трудовото правоотношение. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос възможно ли е съдът да не се произнесе по предявен от страна в процеса инцидентен установителен иск. Сочи се определение на ВКС № 274 по гр.д. № 4696 на ІІІ ГО за 2008 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място],представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и Р. Д. Ф., чрез юрисконсулт Ваня Д., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъква, че представеното определение на ВКС е неотносимо към претенцията на касатора за липса на произнасяне по предявен в процеса инцидентен установителен иск – изразът “заплаха за уволнение” не е бил употребен в исковата молба, а са изложени твърдения, че касаторката, въпреки несъгласието си, е била принудена да подпише допълнителното споразумение, поради което съдът правилно е разгледал само трудовите задължения на касаторката по старата и новата длъжност; касаторката е могла свободно да избере дали да подпише допълнителното споразумение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че не следва да се произнася по недействителността на сключеното споразумение като такова, сключено под заплаха, защото съдът не може да се произнася по въпроса за недействителност на трудовото споразумение в производството по атакуване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника; наличието на качествени различия в трудовите задължения и отговорности на двете длъжности води до извода, че допълнителното споразумение не е повторно по смисъла на чл. 70 ал. 5 КТ; не е налице неяснота в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, макар касаторката да представя определение на ВКС, което е постановено в производство по допускане на касационен контрол и не представлява задължителна съдебна практика.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Поставеният в касационната жалба въпрос, който е обуславящ за процесния случай, следва да се уточни така – може ли претенция по реда на чл. 74 ал. 2 от Кодекса на труда да бъде предявена при условията на чл. 212 ГПК в рамките на оспорване на законността на уволнение по чл. 344 ал. 1 КТ.
За касационното производство касаторката не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1393 от 9 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2144 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: