3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
[населено място] 11. 06. 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Виолета Петрова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №6307 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Р., подадена чрез процесуален представител адв.Д. с оттеглено впоследствие пълномощно, срещу решение от 08.05.2014г., постановено по в.гр.д. №15308/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.08.2013г. по гр.д.№8479/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от К. С. Р. срещу Министерство на правосъдието на Република България искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация и чл.86 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение №329 от 26.03.2015г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, поради това, че общите граждански съдилища не са родово компетентни по спора. Съгласно ТР №1 от 19.02.2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС в случай, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието на Република България, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. С. Р. срещу Министерство на правосъдието на Република България искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация и чл.86 ЗЗД – за осъждане на ответника за преустанови дискриминационното третиране и да се въздържа в бъдеще от такова дискриминационно третиране спрямо ищеца чрез предоставяне на възможност за използване на телефонни услуги извън тези на система „К.”, както и да бъде осъдено Министерство на правосъдието на Република България да заплати на К. Р. сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие дискриминационното третиране, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Производството по делото е образувано по искове, които съдът е квалифицирал като такива по чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация.
Ищецът твърди, че от 2007г. ответникът е въвел телефонна система „К.” при липса на алтернативен доставчик на телефонни услуги, в резултат на което е бил по-неблагоприятно третиран на основата на личното му положение – лишен от свобода, осъден на доживотен затвор, изтърпяващ наказанието в затвора в [населено място] в сравнение с третирането на останалите лица, неизтърпяващи наказание лишаване от свобода на територията на страната. Иска твърдяното нарушение да бъде установено, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения както и да заплати обезщетение за претърпените вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва.
Исковете са предявени срещу Министерство на правосъдието като отговорността на ответника се иска да бъде ангажирана поради действията или бездействията на неговите служители. С оглед на това общите граждански съдилища не са били компетентни да разгледат и се произнесат по предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.5 АПК, всички спорове, касаещи искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по административен ред. В случая обективно съединените искове попадат в обхвата на чл.128, ал.1, т.5 АПК, доколкото претендираното обезщетение е за вреди, произтекли от действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, който е административен орган и има властнически правомощия. Разпоредбата на чл.71 ЗЗДискр., която предвижда родова компетентност на районните съдилища по искове, предявени с настоящата искова молба, не изключва компетентността на административните съдилища, предвидена в разпоредбата на чл.74, ал. ЗЗДискр. като отговорността следва да се реализира по реда на ЗОДОВ. Такава е трайната практика на смесени петчленни състави на съдии от ВКС и ВАС във връзка с повдигнати препирни за компетентност между общите граждански съдилища и административните съдилища /определение №11 от 28.04.2010г. по дело №2/2010г., определение №34 от 10.08.2012г. по дело №23/2012г., определение №169 от 18.12.2008г. по дело №156/2008г., определение №41 от 23.07.2009г. по дело №20/2009г./. Приема се, че за вреди от дискриминационно третиране, произтичащи от отношения на равнопоставеност родово компетентен да се произнесе е районен съд, а при искове, произтичащи от действия или бездействия на органи имащи властнически правомощия, компетентен да се произнесе е съответния административен съд.
С оглед на това общите граждански съдилища не са били компетентни да разгледат предявените искове. Постановените от тях решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят като делото се изпрати за разглеждане на Административен съд – Варна, с оглед правилата за определяне на местна подсъдност – чл.7, ал.1, вр. чл.1, ал.2 ЗОДОВ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 08.05.2014г., постановено по в.гр.д. №15308/2013г. на Софийски градски съд, както и потвърденото с него решение от 27.08.2013г. по гр.д.№8479/2012г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. С. Р. срещу Министерство на правосъдието на Република България искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация и чл.86 ЗЗД и изпраща същото за разглеждане по компетентност на Административен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: