5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
С., 05.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 472/2011 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК.
Образувано е по молба на М. Д. О. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 27.07.2006 г. по гр. д. № 634/2005 г. на Пловдивски районен съд, VІІ гр. състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният от молителя против Я. И. И. иск за установяване неистинност на документ – запис на заповед, издаден в [населено място] на 20.02.2004 г. от М. О. в полза на Я. И. с падеж 18.03.2004 г., поради неподписване на документа от посочения в текста издател М. О..
Молбата за отмяна е основана на твърдения, че след влизане в сила на решението по гр. д. № 634/2005 г. е образувано НАХД № 3474/2009 г. по описа на Пловдивски районен съд, водено срещу Я. И. И. по обвинение за съзнателно ползване от неистински документ – записът на заповед от 20.02.2004 г. Производството по посоченото дело приключило с оправдаване на И. по повдигнатото обвинение, но в хода на разглеждането му било прието заключение на разширена графическа експертиза, според което ръкописният текст в записа на заповед и подписът за „издател” не били изпълнени от вписания автор М. О.. Молителят поддържа, че заключението на разширената графическа експертиза, обективирано в протокол № 09/Д.-262 от 13.04.2009 г. на НИКК – МВР, и установеният с него факт, че записът на заповед от 20.02.2004 г. не носи негов подпис, съставляват ново писмено доказателство и ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които обуславят отмяна на влязлото в сила съдебно решение за отхвърляне на иска за признаване неистинност на заповедната ценна книга. Релевира и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК с аргумент, че посредством приетото в хода на воденото НАХД № 3474/2009 г. експертно заключение от 13.04.2009 г. е доказана неистинността на заключението на съдебно-почерковата експертиза от 11.01.2006 г., на което е основано решението по гр. д. № 634/2005 г. на Пловдивски районен съд. Отмяната на влязлото в сила решение е поискана и на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК по съображения, че решението по НАХД № 3474/2009 г. и влязлото в сила решение по гр. д. № 634/2005 г. съдържат противоречиво произнасяне относно факта кой е автор на спорния запис на заповед.
Ответникът Я. И. И. от [населено място] е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Молбата за отмяна е допустима – подадена е от надлежна страна в рамките на преклузивните тримесечни срокове по чл.305, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С влязло в сила решение № 109 от 27.07.2006 г. по гр. д. № 634/2005 г. на Пловдивски районен съд, VІІ гр. състав, е отхвърлен предявеният от М. Д. О. против Я. И. И. установителен иск с правно основание чл.97, ал.3 ГПК /отм./ за признаване неистинност на документ – запис на заповед за сумата 98 000 лв., издаден на 20.02.2004 г. в [населено място] с падеж 18.03.2004 г. с вписан издател М. О. и поемател Я. И.. За да отхвърли иска като неоснователен, съдът е приел, че не е налице твърдяното в исковата молба основание за неистинност на документа – неподписване на записа на заповед от посочения издател М. О.. Изводът, че оспореният по съдебен ред документ е истински, е аргументиран с констатациите на мнозинството от вещи лица, изготвили приетото в съдебно заседание на 10.07.2006 г. заключение на съдебно – почеркова експертиза, според които ръкописният текст на документа е изпълнен от М. О., на когото принадлежи и подписът, положен за „издател” на ценната книга.
От приетите в производството по чл.303 и сл. ГПК писмени доказателства се установява, че с решение № 92 от 31.03.2010 г. по ВНАХД № 2880/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, Наказателна колегия, е потвърдено решение № 1423 от 24.09.2009 г. по НАХД № 3474/2009 г. на Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав, с което Я. И. И. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК, изразяващо се в съзнателно ползване пред Районен съд – Пловдив от неистински документ – запис на заповед от 20.02.2004 г. с вписан издател М. Д. О.. В мотивите към въззивното решение е отречена доказателствената стойност на възприетото от първата инстанция заключение на съдебно – графична експертиза, обективирано в протокол № 09/Д.-262 от 13.04.2009 г. на НИКК – МВР, съдържащо констатация, че подписът за „издател” в записа на заповед не е положен от вписания като автор на документа М. О.. Въззивната инстанция е приела, че изводите в заключението са опровергани напълно от заключенията на назначените във въззивното производство тройна и петорна почеркови експертизи, чрез които е установено категорично, че М. О. е изпълнител на ръкописния текст в записа на заповед и на подписа срещу израза „издател”.
При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че не е осъществено нито едно от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, с които молителят е обосновал молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 634/2005 г. на Пловдивски районен съд.
Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК предпоставя след влизане в сила на решението да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или тя не е могла да се снабди своевременно с тях, за да ги представи в хода на разглеждането му. Протоколът от 13.04.2009 г. на НИКК на МВР, с който е оформено заключението на съдебно – графичната експертиза в производството по НАХД № 3474/2009 г. на Пловдивски районен съд, не съставлява „писмено доказателство” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, годно да обоснове отмяна на влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по чл.97, ал.3 ГПК /отм./. По своята същност протоколът съставлява писмено изразено мнение на експертите относно авторството на изследвания документ /запис на заповед от 20.02.2004 г./, изготвено за целите на воденото срещу поемателя наказателно производство за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК. Поради това същият не би могъл да послужи като източник на доказателствени изводи в производство по друго дело, в т. ч. и в производството за разглеждане на иска на издателя по чл.97, ал.3 ГПК /отм./ за установяване неистинност на документа. Неоснователен е доводът на молителя, че протоколът доказва ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК обстоятелство, релевантно за правилното решаване на спора по гр. д. № 634/2005 г., а именно – че записът на заповед от 20.02.2004 г. не е подписан от вписания в съдържанието му издател М. О.. От мотивите към въззивното решение по ВНАХД № 2880/2009 г. е видно, че доказателствената стойност на експертното заключение по протокол № 09/Д.-262 от 13.04.2009 г. на НИКК на МВР е счетена за опровергана посредством приетите в хода на въззивното производство експертни заключения, въз основа на които е прието за установено по несъмнен начин, че подписът за „издател” в спорния запис на заповед принадлежи на вписания издател М. О.. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме за неоснователно искането за отмяна на влязлото в сила решение при предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
За да се постанови отмяна на влязло в сила решение на второто релевирано от молителя основание – това по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, е необходимо да е установена по надлежен съдебен ред неистинността на заключението на съдебно – почерковата експертиза по гр. д. № 634/2005 г., на което е основано решението за отхвърляне на иска по чл.97, ал.3 ГПК /отм./. Молителят не е ангажирал доказателства, а и не твърди, да съществува влязла в сила присъда или решение на граждански съд, признаващи неистинността на приетото в съдебно заседание на 10.07.2006 г. експертно заключение по гр. д. № 634/2005 г. Решението по НАХД № 3474/2009 г. не може да бъде подведено под основанието на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като, освен че не съдържа произнасяне по въпроса за истинността или неистинността на посоченото заключение, не рефлектира по никакъв начин върху изводите на гражданския съд за неоснователност на установителния иск по чл.97, ал.3 ГПК /отм./. В мотивите към решението по ВНАХД № 2880/2009 г. на Пловдивски окръжен съд е прието изрично, че полагането на подписа за „издател” в записа на заповед от 20.02.2004 г. е извършено от вписания издател М. О., в какъвто смисъл са и констатациите в заключението на съдебно – почерковата експертиза по гр. д. № 634/2005 г., съобразени при формиране на решаващата воля на гражданския съд за отхвърляне на предявения по делото иск.
Отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е допустима тогава, когато преди влизане на решението в сила е постановено друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, с което е дадено друго разрешение на правния спор. Решението по НАХД № 3474/2009 г. на Пловдивски районен съд е постановено в хода на наказателно производство срещу ответника, в което молителят не е участвал като страна, и е влязло в сила след влизане в сила на решението по гр. д. № 634/2005 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство. С това решение не е разрешен спор между страните за истинност на записа на заповед от 20.02.2004 г., предмет на приключилото гр. д. № 634/2005 г., а е отречено съществуването на основание за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия /ответник по молбата за отмяна/ Я. И. за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 ГПК. Постановеното от наказателния съд решение не рефлектира върху предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. № 634/2005 г., поради което не е годно да предизвика неговата отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Предвид изложените съображения, молбата за отмяна следва да се остави без уважение като неоснователна.
Разноски не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. О. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 27.07.2006 г., постановено по гр. д. № 634/2005 г. на Пловдивски районен съд, VІІ гр. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :