Решение №231 от 13.7.2011 по търг. дело №1056/1056 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
С., 13.07.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 07.12.2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1056/2009 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище [населено място], [община] против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 53 от 24.07.2009 год., по т.д.№ 567/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ след отмяна на решение № 56 от 13.06.2008 год., по гр. д. № 1792/2007 год. на Старозагорския районен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма], със седалище [населено място] иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото с договор № 200 от 26.11.2002 год. задължение по т.2.2- монтаж, настройка и пуск в редовна експлоатация на инсталация за производство на газирани безалкохолни напитки с технически параметри, съгласно Приложение № 1- неразделна част от този договор.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.264 ЗЗД и на процесуалното правило на чл.188 ГПК/ отм./- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В подробните си съображения, изложени в обстоятелствената част на касационната жалба касаторът поддържа становище, че приетото от въззивния съд относно характера на съдържащите в процесната изработена вещ недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и момента на известяване на изпълнителя за тяхното съществуване противоречи на събраните по делото доказателства, сочещи не само за скрития им характер и на изрично уведомяване на последния и, но и категоричното му знание за тях, обусловено от наличието на пълно техническо несъответствие между готовия трудов резултат и поръчаното от възложителя.
При обосноваване искането си за касиране на въззивния съдебен акт касаторът възразява и срещу законосъобразността на извода на Старозагорския окръжен съд, че със самото подписване на приложения по делото приемо- предавателния протокол без възражения от представител на СД, като необходим документ надлежно придружаващ транспортираната машина от склада на ответника до [населено място], [община], е налице не просто фактическо предаване на работата от изпълнителя, но приемане на същата по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, независимо от липсата на изрично волеизявление в тази насока от страна на възложителя или несъмнени конклудентни действия на последния, поради което отсъства основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение.
Несъгласието на страната е изразено и по отношение решаващия извода на съда, че при отсъствие на доказателства за своевременно извършена от поръчващия рекламация, безспорната невъзможност за експлоатация на машината се дължи само на неговото виновно поведение, последвало предаването и от изпълнителя, поради което отсъстват предпоставките за реално длъжниково изпълнение.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287,ал.1 ГПК е възразила и по основателността на въведените касационни основания.
С определение № 567 от 30.08.2010 год., постановено от състав на второ т.о. на ВКС, касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1 ГПК по отношение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право – осъществено приемане по см.на чл.264, ал.1 ЗЗД. Счетено е, че при възприетото от въззивния съд различно спрямо решение № 1616/ 06.12.1999 год., по гр.д.№ 972/99 год. на V-то г.о. на ВКС разрешение на този въпрос, е налице твърдяното противоречие в практиката на съдилищата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, при спазване изискването за уеднаквяване на съдебната практика по чл.291, т.1 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Обжалваното въззивно решение е постановено по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 ЗЗД за реално изпълнение на конкретно договорно задължение, поето от изпълнителя по сключен между страните договор за изработка от 26.11.2002 год.. Същият е приет за неоснователен, по съображения за отсъствие на виновно договорно неизпълнение от страна на изпълнителя и състояние на изработената вещ, след приемането и от възложителя, обективно изключващо техническата възможност за монтаж и пускането и в експлоатация, без допълнителни поправки, т.е. за реално осъществяване на задължението по т.2.2 от договора.
При обосноваване на крайния си правен извод въззивната инстанция се е позовала на необоримата законова презумпция, установена с чл. 264, ал.3 ЗЗД, като е приела, че щом за възложителя е създадено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя трудов резултат и той не е възразил, че не съответства на договорения, подписвайки приемо – предавателния протокол от 24.07. 2003 год., то работата следва да се счита за приета по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, независимо от липсата на обективирано в документа изрично негово волеизявление в този смисъл.
Допълнителен аргумент, според решаващия съд, е влязлото в сила решение между същите страни по гр.д.№ 2816/2004 год. на Старозагорския районен съд, с което предявеният от [фирма] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен по съображения, за отсъствие на предпоставките на чл.265, ал.2 ЗЗД, обуславящи правото на възложителя, като изправна страна да развали сключения договор за изработка, поради недостатъци на изработената инсталация, правещи я негодна за употреба по предназначение.
Решението е неправилно.
С нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие- признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.
Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав обявява за правилна обективираната в цитираното от касатора решение № 1661/ 06.12.99 год., по гр.д.№ 972/99 год. на V-то г.о. на ВС съдебна практика, според която простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не е съставлява приемане по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД.
Затова, като е счел, че със самото подписване на процесния приемо- предавателен протокол, без възражения от възложителя е осъществено приемането на изработената машина, без да съобрази и обсъди, както начина на съставяне на документа, така и неговото съдържание, състоящо се само от изречението, че изпълнителят предава процесната вещ на представител на ищеца, а и необходимостта от документ, към релевантния за спора момент, придружаващ транспортирането и в разглобено състояние, решаващият съд неправилно е приложил закона, макар формално да е възприел, изразеното по- горе разбиране за двойната функция на приемането, произтичаща от неговата същност, поради което оплакването на касатора е основателно.
Не следва да бъде споделен, като съответстващ на доказателствения материал по делото и изводът на въззивния съд, че поради несвоевременно направена рекламация от възложителя относно качеството и комплектността на изработената машина за безалкохолни напитки още при приемане на изработеното, които недостатъци, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, имат правната характеристика на „явни” по см. на чл.264, ал.2 ЗЗД, то влиза в действие необоримата презумпция на чл.264, ал.3 ЗЗД и за възложителя е преклудирана възможността да реализира отговорността на изпълнителя за същите.
Становището на решаващия съд не е съобразено и с установеното в чл. 264, ал.2 ЗЗД законодателното разграничение на недостатъците на явни и скрити и произтичащите от това различни правни последици, както по отношение момента на установяването им, така и за уведомяването на изпълнителя, както и с приложеното от първата инстанция процесуално правило на чл.128, ал.1 ГПК/ отм./, предвид изисканите от ответника, но непредставени от него вкл. при изготвяне на трите съдебно-технически експертизи, една от които пред въззивния съд, документи- проект и спецификация на машината, схема на възли, съединения и агрегати, начин на монтиране и настройка. Последното само по себе си е било достатъчно за да се приеме за доказано виновното неизпълнение на ответника, в задължението на когато, като изпълнител е прието за безспорно, че е възложено цялостното проектиране, изработка, монтаж и пускане в експлоатация на процесната машина.
Що се касае до визираната трета предпоставка от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД в хипотезата на реално изпълнение, то необосновано въззивният съд е счел, че в случая отсъства и обективна техническа възможност за реално осъществяване задължението на ответника при така сключения договор № 200/2002 год..
Изразеното разбиране е в пълно несъответствие с изслушаното пред Старозагорския районен съд първо заключение на допуснатата съдебно- техническа експертиза, изготвено от в.л. Т.А., което не е променено впоследствие, че понастоящем всички връзки за нормалното функциониране на процесната инсталация са откачени и захранват новомонтирана, не е причина тя да не работи, тъй като тези връзки за кратко време могат да бъдат монтирани към нея.
Следователно, доколкото в хода на делото твърдението на ответника, че обективно технически не е възможно процесната машина да бъде монтирана, настроена и да заработи след задължителните 72 часови проби, не е установено при условията на главно и пълно доказване , то крайният правен извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставките за уважаване иска за реално изпълнение е необоснован.
В тази вр. също следва да се посочи, че влязлото в сила решение между същите страни, с което в производството по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е отречено отклонението в изработеното от ответника да е толкова съществено, че да прави готовия трудов резултат изцяло негоден за уговореното или обикновеното му предназначение, поради което по арг. от чл.265, ал.2 ЗЗД е прието, че възложителя не разполага с потестативното право да развали успешно договора с едностранното си волеизявление, не аргументира застъпената от [фирма] и явно възприета от решаващия съд теза, че обективните предели на произтичащата от същото сила на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на останалите фактически състави на чл.265 ЗЗД.
С оглед гореизложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и исковата претенция на [фирма]- уважена. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция на ищеца, в съответствие с процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени и деловодните разноски за всички инстанции, своевременно поискани и удостоверени, като реално осъществени с приложените по делото писмени доказателства- платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.чл.293, ал.1 ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 53 от 24.07.2009 год., по т.д.№ 567/2008 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], със седалище [населено място] да изпълни задължението си по т.2.2 от сключения със [фирма], [населено място], [община] договор № 200/26. 11. 2002 год. – монтаж, настройка и пуск в редовна експлоатация на изработената от него инсталация за производство на безалкохолни газирани напитки с технически параметри, съгласно Приложение № 1 от този договор, неразделна негова част.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище [населено място] да заплати на [фирма], със седалище [населено място], [община] сумата 1295 лв./ хиляда двеста деветдесет и пет лева/, деловодни разноски за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар