Решение №271 от 3.6.2010 по нак. дело №156/156 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№  271
 
София, 03 юни  2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година, в състав:
 
             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
                      
                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
                                         
                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   
 
 
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 156/2010 година.
 
Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 6684/2009 год. по описа на Софийски районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 25.09.2009 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на определението е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като пострадалият от престъплението не е бил редовно призован за датата на разглеждане на делото и въпреки това, в негово отсъствие, в производство по чл. 384 НПК, съдът е одобрил представеното му за одобрение споразумение. Допуснато е нарушение на закона, тъй като не е бил приложен правилно чл. 42б, ал. 1 от НК – не е била определена периодичността на пробационната мярка „задължителна регистрация“. На последно място, при индивидуализиране наказанието на осъдения, не са отчетени всички относими за това обстоятелства, поради което неправилно то е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е неоснователно и поради това, не следва да се уважава.
Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 25.09.2009 год. постановено по нохд № 6684/2009 год. Софийският районен съд при условията на чл. 384, във вр. чл. 381 и сл. НПК е одобрил споразумение между прокурор при Софийска районна прокуратура, подсъдимия и неговия защитник, с което И. С. Г. се е признал за виновен в това, че на 14.09.2008 год. в гр. С., при управление на л.а.м. ”Пежо-306” с рег. № С* в пияно състояние и концентрация на алкохол в кръвта 3,2%о нарушил правилата за движение-чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Иванов Иванов, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б.”а”, пр. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК е осъден на пробация, което да бъде изпълнено чрез пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 6 /шест / месеца.
На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
Определението е влязло в сила на датата от неговото постановяване – 25.09.2009 г.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения шестмесечен срок, а разгледано по същество и основателно.
Върховният касационен съд намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснато нарушение на процесуалното правило по чл. 384 ал. 3 от НПК, изискващо при одобряване на споразумение на прокурора със защитника на подсъдимия по делото при внесен в първоинстанционния съд обвинителен акт за извършено престъпление от общ характер, съгласие да бъде получено от всички конституирани в това производство страни.
Възможността за приключване на наказателното производство в първоинстанционното съдебно производство е регламентирана в чл. 384 НПК, като е ограничена във времето – до приключване на съдебното следствие. От друга страна, в ал. 3 на чл. 384 НПК, законодателят е предвидил гаранции за страните, чиито интереси биха били засегнати от споразумението, като в разпоредбата на чл. 253 от НПК е посочено кои са тези страни в съдебното производство. Заинтересованите от споразумението страни се определят от рамките на внесеното в съда обвинение и от възможността от реализацията на правата на пострадалите като частни обвинители и граждански ищци.
С други думи, в обвинителния акт се сочат виновните /според прокурора / лица, чиято наказателна отговорност следва да се реализира, за деянието представляващо престъпление и лицата пострадали от него, които могат да поддържат обвинението наред с прокурора в качеството им на частни обвинители, както и да предявят иск за причиненото им непозволено увреждане при допускане на участието им като граждански ищци в производството от съда.
В чл. 384 ал. 3 от НПК се съдържа задължение към първоинстанционния съд при одобряване на постигнато споразумение между прокурора и защитника на даден подсъдим да следи за получаване на съгласие за това от всички засягани от споразумението страни, включително и на конституирания като частен обвинител и граждански ищец пострадал.
При това положение, безусловно е задължението на съдията-докладчик в стадия на подготвителните действия за съдебното заседание да посочи лицата, които следва да се призоват и да вземе мерки, за да се осигури възможност не само на подсъдимия и защитника му, но и на пострадалия да се запознае с материалите по делото. В насока охрана интересите на пострадалия и възможността да упражни правата си е и изискването на чл. 179 от НПК, той да бъде редовно призован за съдебното заседание, като в призовката се отрази качеството, в което той се призовава, лицата, които могат да се установят като частни обвинители и граждански ищци и правото им да се явят с повереник.
Обстоятелството, че в хода на досъдебното производство М. Иванов Иванов е разпитан като пострадал /л. 51 от дознанието/ и изрично е заявил, че е запознат с правата си в това си качество по чл. 74-75 от НПК, но не желае да участва в наказателното производство, както и да се води срещу извършителя наказателно производство, е ирелевантно като обстоятелство за реда и начина на провеждане на съдебното производство, защото направеното изявление е относимо само до отказа му на права в стадия на досъдебното производство.
В случая, като е даден ход на делото при нередовното призоваване на пострадалия и в негово отсъствие, е допуснато нарушение, което е съществено, защото не е била предоставена процесуална възможност на Иванов да се конституира като страна в процеса и в съответствие с това да изрази становище по споразумението в производството по реда на чл. 384 от НПК-нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, а оттам и основание по чл. 422, ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК за отмяна на определението за одобряване на постигнатото с подсъдимия И. С. Г. споразумение и възобновяване на наказателното производство спрямо него.
Доводите за допуснато от съда нарушение на материалния закон, с оглед настъпилата преди датата на произнасянето му с определението промяна в разпоредбата на чл. 42б от НК и за явна несправедливост на наказанието, по изложените в искането съображения, не могат да бъдат разгледани в настоящия стадий от касационната инстанция, с оглед необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане, където те следва да бъдат преценени и да получат отговор за основателността им.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК
 
 
Р Е Ш И:
 
 
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 6684/2009 год. на Софийски районен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 25.09.2009 год. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане, като се отстранят посочените в съобразителната част на касационното решение нарушения.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар