12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр.София, 07 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1091/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София и по касационна жалба от гражданския ищец – Министъра на финансите, като представляващ Държавата, чрез процесуален представител – ст. юрк. Л., срещу въззивна присъда № 19 от 22.06.2016 г. по внохд № 1119/2015 г. на Софийски апелативен съд, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
С присъда № 313 от 24.10.2013 г., постановена по нохд № 4507/2012 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Д. К. С. за виновен в това, че на 14.01.2009 г. в [населено място], избегнал плащане и установяване на данъчни задължения в особено големи размери-данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., като
– в Справка-декларация за данък върху добавената стойност № 22040968032/14.01.2009 г., подадена по електронен път от пълномощника Ж. П. на основание чл. 125, ал. 7, вр. ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС в ТД на НАП-София, офис „офис“ избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., като потвърдил неистина, че общият размер на данъчния кредит на [фирма] е в размер на 47 190,48 лв., при действителен размер от 29 821,29 лв.
– съставил като получател и използвал документ с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на [фирма], при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП – София – фактура № [ЕГН]/24.11.2008 г. с издател [фирма], като избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г.до 31.12.2008 г.
– избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., като приспаднал неследващ се данъчен кредит за периода 01.12.2008 г.- 31.12.2008 г. в размер на 17 369,19 лв. в Справка – декларация за данък върху добавената стойност № 22040968032/14.01.2009 г., подадена по електронен път от пълномощника Ж. П. на основание чл. 125, ал. 7, вр. ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС в ТД на НАП – София, офис „офис“, чрез включване в Дневника за продажби на [фирма] на фактура № [ЕГН]/24.11.2008 г. с издател [фирма] с право на пълен данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и т. 7 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият С. е осъден да заплати на гражданския ищец – Държавата чрез Министъра на финансите, обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 369,19 лв., ведно със законната лихва от 14.01.2009 г.
Съдът се е произнесъл по възлагането на разноските.
Присъдата е проверена по въззивен ред по жалба от защитниците на подсъдимия и с решение № 59 от 26.02.2015 г. по внохд № 1049/2014 г. на Софийски апелативен съд е изцяло потвърдена.
Второинстанционният съдебен акт е бил предмет на касационна проверка по жалба на подсъдимия и по жалба на неговите процесуални представители. С решение № 327 от 24.11.2015 г. по нд № 687/2015 г. III н.о. на ВКС е отменено атакуваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд, но на друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
При второто разглеждане на делото, предмет на настоящата проверка, Софийският апелативен съд се е произнесъл с присъда № 19 от 22.06.2016 г. по внохд № 1119/2015 г., с която на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК присъдата от 24.10.2013 г. постановена по нохд № 4507/2012 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 21 състав, е отменена изцяло, с която подс. Д. К. С. е признат за виновен по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и т. 7 от НК, като вместо това, подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 14.01.2009 г. в [населено място], избегнал плащане и установяване на данъчни задължения в особено големи размери-данък върху добавената стойност в размер на 17 369,19 лв. за данъчен период от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. Предявеният граждански иск за претърпени имуществени вреди от Държавата чрез Министерство на финансите срещу Д. С. за сумата от 17 369,19 лв., ведно със законната лихва от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските.
В касационния протест срещу въззивната присъда и допълнението към него, подадени от прокурор в САП, се заявява наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Посочва се, че въззивният съд при неясни и противоречиви мотиви е приел липса на съставомерно поведение на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че в протестираната присъда са възприети фактически положения, като са игнорирани гласните доказателствени средства и писмените доказателства, а са били приети „вероятните изводи“ на назначената в съдебно заседание комплексна счетоводно-данъчна експертиза. Наведен е довод, че съдът произволно определил, че активна роля по избора на дружеството-доставчик е изиграла свид. П., а не подсъдимият, като не бил посочен какъв е мотивът на свидетелката, което от своя страна довело до невъзможност за прокуратурата да разбере въз основа на кои доказателства е формирана волята на съда. Акцентира се върху вътрешната противоречивост на приетите факти, която се открива в няколко пункта от мотивите на въззивния съд. Твърди се, че съдът е приел, че не било достатъчно подсъдимият да е знаел за формалното участие на [фирма] в тръжната процедура, когато активно участие по избора на дружеството-доставчик е имала свид. П. и във връзка с този извод държавното обвинение подробно описва фактическата обстановка според него. В тази връзка се сочи, че съдът е игнорирал сключения договор на 22.10.2007 г. между [фирма], представлявано от подсъдимия и Министерство на икономиката и енергетиката, Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Излагат се съображения за наличие на умисъл у подсъдимия и съставомерност на деянието. В подкрепа на това твърдение се сочи, че подсъдимият, мотивиран да получи безвъзмездна помощ в по-голям размер, представил лично издадената от фиктивното дружество [фирма] фактура № 107/24.11.2008 г., на 17.12.2008 г. на свид. К. – регионален кординатор в отдел „Мониторинг“ в териториалното звено на И.. Твърди се, че с това действие за подсъдимия са настъпили два желани противоправни резултата: 1. Действия по усвояване на безвъзмездна помощ в размер на по-висок от действително извършения разход, чрез развита от него сложна търговска схема и 2. Създаване на необходимите предпоставки да му бъде възстановен ДДС за инкриминирания данъчен период в завишен размер. В тази насока се твърди, че крайният извод на съда, че по делото не са събрани доказателства относно субективната страна на деянието, е изведен в пълно противоречие с цялостната доказателствена маса и при избирателното й обсъждане. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Заявява се, че противоречивата и избирателна оценка на установените по делото факти е довела до неправилното прилагане на закона и липсата на мотиви. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В касационната жалба на граждански ищец е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се състои в неправилното отхвърляне от въззивния съд на предявената гражданска претенция. Заявява се, че предявеният иск е изцяло доказан и е в пряка причинна връзка с виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат за държавния бюджет. Твърди се, че подсъдимият е осъществил състав на данъчно престъпление, изразяващо се в избягване на установяването или на плащането на данъчни задължения, което води и до деликтна отговорност. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда в частта, с която е отхвърлен гражданския иск, без да се уточнява кое свое правомощие следва да упражни касационният съд.
По повод на депозираните протест и касационна жалба е направено възражение от адв. В. Т. и адв. Е. Т., в качеството им на защитници на подсъдимия Д. С.. В него са обективирани твърдения за бланкетност на посочените оплаквания, липса на умисъл у подсъдимия и неоснователност на подадения протест. Изложени са подробни съображения в тяхна подкрепа. По отношение на подадената жалба от гражданския ищец се твърди, че същата е неоснователна, тъй като в случая не може да се приеме, че е налице избягване или неплащане на данъчни задължения.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Д. С. – адв. Т., излага съображения, идентични с посочените във възражението и моли да бъде потвърдена атакуваната въззивна присъда.
Другият защитник на подсъдимия – адв. Т., посочва, че въззивният съд правилно е анализирал всички доказателства по делото и пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.
Процесуалният представител на гражданския ищец – юрк. М., поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че гражданският иск е доказан и моли същият да бъде уважен.
Представителят на ВКП поддържа касационния протест и прави искане за уважаването му по посочените касационни основания и изложените в тяхна подкрепа съображения.
Подсъдимият Д. С. моли за потвърждаване на оправдателната присъда и за оставяне без уважение протеста на прокуратурата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалба и протест са процесуално допустими като подадени в законоустановения срок от легитимирани страни срещу съдебен акт от кръга на визираните в чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледан по съществото си, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Делото се разглежда за втори път пред касационната инстанция. Проверката показа, че са изпълнени указанията в отменителното решение на ВКС за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила.
Както многократно е посочвано в актовете на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Поради това, заявеното в протеста, че фактическите положения в съдебния акт са в противоречие със събраните по делото доказателства, не съставлява процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, интерпретация и оценка на доказателствата.
Необходимо е произнасяне преди всичко по оплакванията за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите.
Проверката на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у въззивния съд, която касационната инстанция следва да извърши при релевираните оплаквания, имайки предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, сочи, че не се констатират процесуални нарушения в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Във връзка с посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК процесуални нарушения от категорията на съществените не са допуснати при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда. Съставът на Софийски апелативен съд не може да бъде упрекнат в допускане на пороци при осъществяване на дейността по проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Въззивният съд е приел идентична фактическа обстановка с тази, описана от първоинстанционния съд, а също и твърдяна от обвинението, но е извел различни правни изводи, като в мотивите на съдебния акт е извършил дължимия анализ на доказателствените източници, при спазване на правилата на формалната логика, като са изложени подробни съображения за кредититрането, респективно отхвърлянето им. Не е дерогирано задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Мотивите на атакуваната присъда позволяват да бъде проследена правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Касационният протест не съдържа конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения, поради което, и като се има предвид, че служебното начало е неприсъщо на касационната инстанция, тази съдебна инстанция не може да извърши по-конкретна проверка на основателността на възраженията на протестиралия прокурор. Възраженията в касационния протест за избирателно обсъждане на доказателства, за игнориране на гласни доказателствени средства и писмени доказателства от контролирания съд, освен че са бланкетно заявени, са лишени и от основание.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че безспорни за страните са обстоятелствата относно факта на закупуването от „фирма“ на лабораторно оборудване, доставянето на това оборудване от [фирма] и [фирма], участието като посредник на [фирма] по сделката, начина на плащане от получател към доставчици, платените суми, размерът на ДДС, участието на „фирма“ при провеждане на тръжната процедура, както и при воденето на счетоводство на „фирма“, факта, че лабораторното оборудване така както е договорено между МИЕ и дружеството, управлявано от подсъдимия С., е и доставено в [населено място], [община]. В тази връзка въззивният съд правилно е дал вяра на показанията на свид. П. Г. /приобщени по реда на чл. 281 от НПК от първоинстанционния съд/, от които се установява, че свидетелят е закупил дружеството „фирма“ от свидетелката Ж. П., която е била управител към онзи момент, както и че същата, но в качеството й на управител на „фирма“ и нейни служители са извършили всички действия по тръжната процедура, без неговото лично участие. Тези свидетелски показания се подкрепят и по никакъв начин не противоречат на приобщените от досъдебна фаза показания на Ж. П.. От същите безспорно е установено необходимостта от участието на „фирма“ в тръжната процедура, както и че свидетелката, в качеството й на управител на „фирма“, се е свързала с управителя на горепосоченото дружество във връзка с предстоящата тръжна процедура за доставка на оборудване. Правилно и законосъобразно предходната инстанция е стигнала до извод, че подсъдимият е знаел за формалното участие на „И.“ в тръжната процедура, но това дружество не е изрично посочено от него, а неговото участие е организирано от упълномощената от подсъдимия свид. П.. Този извод категорично се подкрепя и от сключения на 01.12.2007 г. договор между страните [фирма] и ‚“фирма“, чийто предмет е свързан с изпълнението на проект за предоставяне на безвъзмездна помощ BG 2005/017-353.10.04/E./G/G.-2-057 и по-конкретно изпълнителят в лицето на счетоводната къща е имал задължение за провеждане на тръжната процедура, съгласуване на документацията, получаване на одобрение от ИА ФАР към МИЕ, подписване на договор за доставка на лабораторно оборудване и др.
Несъстоятелно е релевираното възражение в протеста, че въззивният съд е игнорирал сключения договор между [фирма] и Министерство на икономиката и енергетиката, Дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“. Това твърдение намира опровержение в мотивите на предходната инстанция, където внимателно и задълбочено е обсъден посочения договор, от където става ясно какви изисквания се съдържат в приложенията към него, в това число и провеждането на тръжна процедура за избор на доставчик на оборудването, като при надлежното изпълнение на същата се преминава към следващия етап от посочените в договора дейности.
Видно от мотивите на второинстанционния съд е, че лабораторното оборудване е доставено в [населено място]. За да стигне до този извод съдът правилно е приел като достоверни писмените доказателства, включващи два броя приемо-предавателни протокола, подкрепящи се и от показанията на свидетелката М. К., която в качеството си на регионален координатор към Главна Дирекция „Конкурентноспособност и иновации“ в ИАНСМП, е осъществила три посещения в производствената база на [фирма] и е установила наличието на оборудването. В тази насока следва да се отбележи, че правилно е установено, че след като оборудването е доставено в лабораторията, то не е налице фиктивна доставка.
Възраженията срещу кредитирането от втората инстанция на заключението на вещите лица по назначената в съдебното следствие пред апелативния съд при второто разглеждане на делото комплексна счетоводно-данъчна експертиза са неоснователни. Въззивната инстанция, след като е извършила самостоятелен анализ и задълбочена преценка на цялата доказателствена маса по отделно и в съвкупност, в това число и приетата по делото експертиза, е стигнала до крайния си правен извод, поради което и несъстоятелно се явява твърдението, че присъдата е базирана на „вероятните изводи в експертизата“. Не може да бъде възприето твърдението в протеста за „вероятност“ на експертните изводи, защото тези изводи са направени в рамките на компетентността на вещите лица и съдържат конкретен отговор на поставените задачи на експертизата. Правилно и в съответствие с останалите доказателствени материали въззивният съд е приел, че ако процесното оборудване е било предмет на прехвърлителна сделка между [фирма] и [фирма], от една страна, и [фирма], без посредничеството на [фирма], то [фирма] би имало право на данъчен кредит, ако фактурите на първите две търговски дружества са били издадени към него, а не към посредника. Размерът на данъчния кредит в този случай би бил 14 335,47 лева. Ако [фирма], при наличието на право на данъчен кредит във връзка със закупуването на лабораторно оборудване, се е договаряло пряко с [фирма] и [фирма], то разликата в размера на правото на данъчен кредит възлиза на 3 033,72 лева. Съгласно заключението тази разлика е формирана от обстоятелството, че [фирма] е продало оборудването на [фирма] на по-висока цена от тази, на която са прехвърлили собствеността търговските дружества „фирма“ и „фирма“, т.е. дружеството-посредник е завишило цената на съоръженията, от което автоматично е последвало увеличаване и размерът на дължимия ДДС по сделката, което завишаване не е извършено от подсъдимия и правилно не е ангажирана отговорността му за разликата от 3 033,72 лева. По делото няма данни кой е инициирал и по чия воля в инкриминираната фактура е завишена стойността на лабораторното оборудване и дали това е станало целенасочено с умисъл за причиняване щети на фиска. Освен това, прокуратурата не се е възпротивила по някакъв начин срещу „вероятните изводи“ в заключението по комплексната експертиза, а напротив – държавното обвинение, след като в съдебното заседание е отправяло въпроси към вещите лица, и след получаването на отговор от тяхна страна, е заявило, че няма други въпроси и заключението следва да се приеме. Изложените от апелативния съд съображения са законосъобразни, подкрепени от събраните и преценени доказателства по делото, като същите не следва да се преповтарят.
Заявената претенция за липса на мотиви освен, че е бланкетна, поради което и не подлежи на обсъждане, е и неоснователна.
Наведеният довод, че съдът произволно определил, че активна роля по избора на дружеството-доставчик е изиграла свид. П., а не подсъдимият, като не бил посочен какъв е мотивът на свидетелката, което от своя страна довело до невъзможност за прокуратурата да разбере въз основа на кои доказателства е формирана волята на съда, е неоснователен. На първо място, съдът е изложил аргументи, базирани на целия доказателствен материал, обсъден по отделно и в съвкупност, от които става ясно, че именно свидетелката П. е била активно действащо лице в тръжната процедура и по-конкретно и в избора на дружеството-доставчик и в обезпечаване на участието на дружеството в търга със съдействието на свид. В..
На следващо място, съдът само е констатирал този факт, като той не е задължен да обсъжда и да посочва какъв мотив е имала свидетелката, тъй като не е в неговата компетенция и правомощия да се произнася извън рамките на обвинителния акт. Освен това поставеният от прокурора въпрос за мотива на свидетелката е в противоречие и с възприетото от обвинението по фактите, че свид. П. е извършвала тези действия в изпълнение на сключения договор за консултантска дейност между [фирма] и [фирма].
Предвид изложеното, съображенията в протеста за неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция с оправдаването на подс. С. по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК, не могат да бъдат възприети като основателни. За да обоснове извода си за несъставомерност на деянието, апелативният съд правилно е откроил основна характеристика на обсъжданото престъпление – това, че от обективна страна е необходимо чрез деянието да се засегне възможността на държавата да събере дължими данъчни задължения. В случая, заложената от обвинението теза е за фиктивност на сделката за доставка на лабораторно оборудване от [фирма] на [фирма] и свързаното с това приспадане на неследващ се данъчен кредит. Както правилно е посочил контролираният съд, независимо от посочването по инкриминираната фактура на [фирма] като доставчик, без това дружество да е разполагало с възможност да достави и монтира оборудването, несъмнен факт е, че това оборудване е било доставено и монтирано в лабораторията в [населено място], стопанисвана от [фирма], управлявано от подсъдимия. Следователно, не може да се обоснове фиктивност на доставката на конкретното оборудване. Крайният получател на доставката [фирма] е извършил разплащане с доставчиците, а и доставилите оборудването дружества [фирма] и [фирма] са отразили продажбите в съответните дневници, имащи значение за данъчното облагане. Правилно като допълнителен аргумент е съобразено от въззивния съд обстоятелството, че съобразно възприетата фактология, причините за участие на [фирма] в търга и за сключване на договор за доставка с това дружество, са били да се обезпечи спазването на изискванията на договора за безвъзмездна финансова помощ между МИЕ и „фирма“, като не са установени обстоятелства за това, участието на посредническото дружество да е било осъществено с цел промяна в данъчния резултат на дружеството. По отношение на съображенията на протестиралия прокурор във връзка с по-високата цена на доставката съобразно фактурата от [фирма], в сравнение с тази, при пряко договаряне с доставчиците, те са без основание, понеже не са установени фактически обстоятелства за това, подсъдимият да е имал каквото и да е отношение към формиране на цената.
Доколкото се отнася до инвокирания довод, че инкриминираната фактура № [ЕГН]/24.11.2008 г. с получател [фирма] е документ с невярно съдържание, същият е бил отправен и пред въззивния съд, който е дал правилен и законосъобразен отговор на това възражение, и с който отговор настоящият състав се солидаризира и не намира основание за преповтарянето на обстоятелствено и изчерпателно изложените от предходната инстанция аргументи.
Касационната инстанция намира за правилни изводите на контролирания съд за субективна несъставомерност на деянието, извършено от подс. С..
Изложените в протеста съображения за наличие на умисъл у подсъдимия за получаване на безвъзмездна помощ в по-голям размер, като представил лично издадената от фиктивното дружество [фирма] фактура № 107/24.11.2008 г., на 17.12.2008 г. на свид. К. и по този начин е получил повече средства, са неотносими с оглед на обвинението – предмет на производството, а и наказателното производство срещу С. за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, за което имат значение тези доводи на прокурора, е било прекратено с постановление на държавното обвинение.
Следва да бъдат споделени доводите на въззивния съд за това, че не е налице умисъл у подс. С. за приспадане на неследващ се данъчен кредит и съответно – за избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери. Умисълът като форма на вината е конкретен факт от субективната реалност, принципно познаваем чрез обективирането му в изменение на материалната действителност. За да се установи неговото интелектуално и волево съдържание е необходим пълен и всестранен анализ на цялата съвкупност от обстоятелства за извършеното деяние. От така установените фактически обстоятелства правилно въззивният съд е извел липсата на умисъл у подсъдимия, като е изложил подробни мотиви за това. С цел спазване изискванията по сключения договор между [фирма] и МИЕ, подсъдимият и свидетелката П. /упълномощена в качеството й на управител на счетоводна къща „име“ от Д. С. да провежда тръжни процедури и др./ са знаели, че откритото от последната търговско дружество [фирма] /на което П. е била управител към по-ранен момент/, участва само формално, документално в тръжната процедура. Но от събрания доказателствен материал по делото, не е налице нито едно доказателство, като дори не са налице и индиции, че участието на [фирма] е било именно с цел укриване на данъци, причиняване щети на фиска и др. Установено е, че целта на подсъдимия всъщност е била получаване на финансови средства по проект на ЕС, за да има възможност да осигури лабораторно оборудване, необходимо за извършваната от [фирма] дейност и за подобряване на качеството й. Правилно и съобразявайки доказателствената маса в съвкупност въззивната инстанция е стигнала до извод, че цялата дейност по изпълнение на договора между [фирма] и МИЕ е осъществявана от [фирма] и подсъдимият е бил запознат само с крайния резултат от изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ. Този извод се подкрепя от показанията на свид. П. и от договор от 01.12.2007 г. сключен между [фирма] и счетоводната къща. При тези факти, апелативният съд правилно е установил, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод подсъдимият да е искал или да е допускал, че избягване на установяване и плащане на данъчни задължения, да е целял да ощети държавния бюджет по повод на доставката на оборудване за производствена база, предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен между МИЕ и [фирма]. Житейски и логически е нормално подсъдимият да е искал изпълнението на договора, с цел повишаване качеството на работа, чрез обновено лабораторно оборудване, но активно действащото лице за изпълнението му не е подсъдимия, а упълномощената от него свид. П..
Касационната жалба на гражданския ищец Държавата чрез Министерство на финансите, подадена чрез юрк. Л. в качеството му на процесуален представител разгледана по същество също е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изложените аргументи сочат на неоснователност на заявеното оплакване в жалбата за неправилно приложение на материалния закон. Релевирания довод, че подсъдимият е осъществил състав на данъчно престъпление, изразяващо се в избягване на установяването или на плащането на данъчни задължения, което е довело и до деликтна отговорност, е несъстоятелен. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно и съобразно разпоредбите на закона е признал подсъдимия за невиновен, поради несъставомерност на деянието по повдигнатото му обвинение, поради което и не би могла да се ангажира деликтна отговорност спрямо него. В действителност, има случаи, в които е възможно при постановен оправдателен съдебен акт да бъде уважена частично или изцяло предявената гражданска претенция, когато основанието за оправдаване не е в корелация с предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност. Но това не е възможно при липсата на доказателства за авторството на подсъдимия, тъй като съпричастността на дееца към извършеното непозволено увреждане е една от предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
По горепосочените съображения настоящият съдебен състав намери подадената жалба от гражданския ищец за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Изложеното мотивира касационната инстанция да приеме, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, поради което искането в протеста за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд не може да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19 от 22.06.2016 г., постановена по внохд № 1119/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.