Решение №433 от 42373 по нак. дело №902/902 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 433

гр. София, 04 януари 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 902/2015г.
Производството е образувано по искане на осъдения Г. П., за отмяна на присъда №192 от 23.05.2014г., по нохд №4139/2012г., по описа на Районен съд /РС/-Пловдив, влязла в сила с обявяване на решение от 23.03.2015г., по внохд №1577/2014г. на Пловдивски окръжен съд /ОС/, по реда на възобновяването.
В депозираното от осъденото лице искане се релевират оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон.
В подкрепа на визираните основания по чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се излагат подробни съображения за пристрастност и предубеденост на председателя на първоинстанционния състав, и за грубо неспазване на процесуалните правила при провеждане на съкратената процедура по чл.371, т.1 от НПК и при прилагането на чл.279 и чл.281 от НПК, довело до накърняване на регламентираните в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и чл.чл.10, 12, 15, чл.29, ал.2 от НПК права на Г. П. на справедлив процес и на лична защита в съдебното производство.
Поставя се акцент на обстоятелството, че в атакувания съдебен акт липсва описана и доказана фактология за осъществени измамливи действия чрез непосредствено възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалите лица, като очертаната и изтъкана от противоречия конкретика сочи на създадени неверни представи у служителите на [фирма] и работещите в [фирма], което е ирелевантно за обвинението, поради отсъствие на извършено от тях имуществено разпореждане. Обръща се внимание и на налична доказателствена непълнота при установяване на действителното намерение на Г. П., В. К. и Г. Х. към момента на публикуването на обявата за организирането на екскурзии до Малдивските острови и о-в Корфу /Гърция/, при изследването на което тенденциозно са интерпретирани свидетелските показания на Б. Б. за възможните начини за резервации и плащане на услуги при групово пътуване; недопустимо са игнорирани твърденията на С. В. и П. Д. за получено от последния електронно писмо за запазени на негово име места в хотел на Малдивите; и е пренебрегнат фактът на задържането на осъдените, осуетило изпълнението на договорните им задължения.
Аргументира се и престъпна обективна, и субективна несъставомерност на поведението на Г. П., поради спецификата на инкриминираната измама, изключваща въздействие на осъдените върху разпоредилите се с имуществото си пострадали лица, и индицираща на „посредствено извършителство”, в контекста на което се развиват и доводи за правна незначимост на длъжностното качество на представящия се за финансов директор К., което обосновава квалифициращият признак на деянието му по чл.210, ал.1, т.1 от НК.
При условията на алтернативност се предлага отмяна на придобилия юридически стабилитет акт и оправдаване на Г. П. или връщане на делото на РС- Пловдив за ново разглеждане.
В съдебно заседание на 10.12.2015г. осъденият Г. П., редовно уведомен не се явява, изрично декларирайки в писмена молба, че не желае да участва в настоящото производство, като неговите процесуални права се охраняват от назначен, в съответствие с изискванията на чл.94, ал.1, т.6, вр. ал.4 и 5 от НПК, служебен защитник, който поддържа искането за възобновяване на делото.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при реализирания извънреден контрол, взе предвид следното:
С присъда №192 от 23.05.2014г., по нохд №4139/2012г., Пловдивски РС е признал Г. В. П. за виновен в това, че през периода от 07.06.2011 година до 03.08.2011 година, в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] бряг, [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност, в качеството на извършител, в съучастие с В. А. К. и Г. Г. Х., като съизвършители, с цел да набави за себе си и за другиго /В. К. и Г. Х./ имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у 226 на брой физически лица за извършване на туристически услуги /организиране на 7-дневна почивка на Малдивите и остров К./, с което причинил вреда в големи размери /265 969,28 лева/, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от открит тип.
Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на В. А. К. и Г. Г. Х., съответно за престъпления по чл.210, ал.1, т.т.1 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.211, вр.чл.210, ал.1, т.т.3 и 5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода /за К./ и ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода /за Х./.
По протест на прокурора и жалба на подсъдимия П. е инициирана въззивна проверка по внохд №1577/2014г., приключила с решение от 23.03.2015г. на ОС-Пловдив, с което първоинстанционната присъда е изменена в санкционната част, чрез увеличаване на наложените на В. К. и Г. П. наказания на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Искането на осъдения П. за възобновяване на нохд №4139/2012г., по описа на Пловдивски РС и на внохд №1577/2014г. на ОС-Пловдив, и за отмяна на постановената по тях, и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в настоящото производство, в съответствие с разпоредбите на чл.419 – чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, но преценено при съблюдаване на визираните доводи и възражения сочи на неоснователност.
Процесуалните права на Г. П. на справедлив процес и лична защита по чл.6, т.т.1 и 3, б.”с” от КЗПЧОС и чл.чл.10, 12, 15 и чл.29 от НПК не са ограничени при разглеждане на наказателното дело.
Нормативният регламент, осигуряващ произнасяне по повдигнатото срещу осъдения обвинение от независим и безпристрастен съд, не е дерогиран от решаващият орган.
Практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и на Върховния касационен съд /ВКС/ е константна и последователна в разбирането, че при преценката на независимостта на един правораздавателен орган, по смисъла на чл.6, т.1 от КЗПЧОС и чл.10 от НПК, от значение са, inter alia, редът за назначаване на членовете му и продължителността на мандата им, съществуването на гаранции срещу външен натиск и дали той оставя впечатление за независимост.
Безспорна е интерпретацията и на изискването на чл.6, т.1 от КЗПЧОС за безпристрастност на съда, лимитирана в двата й аспекта.
Членовете на състава трябва да са субективно свободни от лична предубеденост и пристрастност. Безусловно необходимо е те да са безпристрастни и от обективна гледна точка, като предоставят достатъчно гаранции, изключващи всяко съмнение в това отношение.
При обсъждане на субективния критерий, личната безпристрастност на съдията и на заседателите се презумира до доказване на противното. Що се касае до тълкуването на обективния критерий, то предпоставя задължение за установяване на конкретни и реално съществуващи факти от действителността, извън личното поведение на членовете на съдебния състав, които могат да породят основателни съмнения в тяхната безпристрастност и непредубеденост, и да внушат недоверие на обществото в работата на съда. 1
Визираното от договорния адвокат обстоятелство, че председателят на съдебния състав М. А. „косвено” е в близък личен контакт с осъдения В. К. /съучастник в инкриминираното престъпно деяние/, аргументирано с това, че родителите на жената /Д. Х./, с която приятел на К.- адвокат У. живее на съпружески начала, са били инструментални свидетели в процедурата по сключване на граждански брак на съдия А., не обосновава претендираното приложение на чл.29 от НПК.
То не очертава възникнало у страните в наказателния процес съмнение в безпристрастността на първостепенния съд, базиращо се на налични и установими фактически данни по делото, а е индиция за основано на голословни твърдения и произволни разсъждения предположение.
Изложеното, коментирано в контекста на конкретиката от факти, обективирани в протоколното определение от 25.09.2012г., с което решаващият орган се е произнесъл по направеното искане за отвод, сочеща, че съдия А. по лични причини не поддържа отношения със своите кумове и тяхната дъщеря от 5 /пет/ години, и контактува само по служба с практикуващия адвокатска професия Б. У.; и преценено във взаимовръзка с безспорното отсъствие на данни за прояви на заинтересованост и предубеденост на председателя на първоинстанционния състав, при упражняването на възложените функции в хода на производството; в осъществената процесуална дейност по събиране, проверка и анализ на доказателствата; и при постановяването на присъдата, не сочи на предпоставките по чл.29, ал.2 от НПК, налагащи оттегляне от разглеждане на делото.
_________________________________________________________
1.решение от 25.06.1992г. на ЕСПЧ по делото Т. Т. срещу Исландия; решение от 26.02.2002г. на ЕСПЧ по делото М. срещу Обединеното кралство; решение от 06.05.2003г. на Голямото отделение на ЕСПЧ по делото К. и други срещу Холандия; решение от 16.12.2003г. на Голямото отделение на ЕСПЧ по делото Г. срещу Обединеното кралство; решение от 16.12.2003г. на Голямото отделение на ЕСПЧ по делото К. срещу Обединеното кралство; решение №481 от 17.11.2008г. по н.д. №487/2008г. на III-то н.о. на ВКС на РБ; решение № 212 от 26.04.2011г. по н.д. №1174/2011г. на I-во н.о. на ВКС на РБ; решение №23 от 20.01.2012г., по н.д. №3038/2011г. на III-то н.о. на ВКС на РБ.
При стриктно спазване на очертаните в Глава двадесет и седма от процесуалния закон предписания, е реализирана и диференцираната процедура – съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.1 от НПК алтернатива.
Депозираното от упълномощените защитници на Г. П. искане за приобщаване на дадените в досъдебната фаза на наказателния процес показания на пострадалите от инкриминираната измама лица, по реда на чл.371, т.1 от НПК, подкрепено от изрично афишираната в съдебно заседание на 19.11.2012г. воля на осъдения, и заявеното съгласие на останалите, участващи в производството страни, е предпоставило прилагане на особените правила на чл.370-374 от НПК. Първостепенният съд е съобразил, че визираните процесуални действия /разпити на свидетели/ са извършени при съблюдаване изискванията на закона, разяснил произтичащите от проведената процедура правни последици, очертаващи непосредствено ползване на съдържанието на съответните протоколи и при условията на чл.372, ал.3 от НПК с протоколно определение е одобрил изразеното съгласие. Действително имената на свидетелите /226 на брой/, за които е пожелано да не се провежда непосредствен разпит пред съда, не са посочени изрично в обстоятелствената и диспозитивна част на съдебния акт, което обаче при съотнасяне с конкретиката на направеното и уважено искане не създава колебания по отношение на постигнатото съгласие в рамките на предварителното изслушване, за инкорпориране на показанията на пострадалите лица по реда на чл.371, т.1 от НПК, като очертаният доказателствен материал е приобщен в съответствие с предписаното в чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК в открито заседание на 21.05.2014г. и взет предвид при обявяване на съдебния акт
В обсега на последващите осъществени процесуални действия, в предвидената в чл.371, т.1 от НПК форма на съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, осъденият Г. П. е участвал персонално и със своите петима договорни адвокати, активно упражнявайки правото си на лична и професионална защита. Приложените съдебни протоколи от 17.04.2013г., 18.04.2013г., 13.11.2013г., 21.01.2014г., 18.03.2014г., 21.05.2014г. и 22.05.2014г. установяват, че решаващият орган е предоставял на Г. П. възможност да заяви своето становище по характера и параметрите на повдигнатото срещу него обвинение, и желанието му да даде обяснения по него, по хода на делото в отсъствие на неявили се негови упълномощени защитници, по приемането на доказателства, както и да вземе лично отношение по фактите, доказателствените източници и материалното право в хода на изслушаните съдебни прения, като опровергават релевираните доводи за процесуална съпричастност на осъдения само чрез предоставената му от съда последна дума.
Правата на осъденото лице в наказателния процес не са нарушени и при прилагане на процедурата по чл.279 и чл.281 от НПК. Обясненията на Г. П., дадени в хода на досъдебното разследване в присъствието на защитник, правилно са инкорпорирани от решаващия орган, в заседание на 21.01.2014г., по чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК, поради изричния отказ по чл.115, ал.4 от НПК. Обосновано са оставени без уважение и несинхронизираните помежду си претенции на договорните адвокати на Г. П. на 18.03.2014г., за четене на обясненията на Г. Х., по предвидения в процесуалната разпоредба на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК ред.
С поставен акцент на липсата на изискуемата се същественост в несъответствията на заявеното и на неотносимостта им към инкриминираното престъпление, и след внимателен преглед на констатираните противоречия, преодолени чрез отправените запитвания и внесени от подсъдимото лице допълнителни разяснения по значимите обстоятелства, първостепенният съд с мотивирано определение е отхвърлил депозираната от защитата процесуална молба.
В разисквания смисъл не следва да се игнорира и това, че в момента на направеното искане, Г. Х. е изразил нежелание за продължаване на разпита, което е негово процесуално право и възпрепятства последващото провеждане на посоченото следствено действие, включително чрез задаване на уточняващи въпроси, като разказът му е кредитиран от РС-Пловдив, при съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност и в неговата убедително установена част.
Процесуалният статут на осъдения Г. П. не е накърнен и при приложението на нормата на чл.281 от НПК.
Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че свидетелските показания са валидни, ако са депозирани устно и непосредствено пред съда, разглеждащ делото и решаващ въпросите –извършено ли е престъпното деяние и правната му квалификация, автор ли е подсъдимият на престъплението, каква е неговата вина и наказанието, с което следва да бъде санкциониран. За да се разкрие обективната истина и да се постанови законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да събере по предвидения в НПК ред, доказателствата, нужни за изясняване на фактите по повдигнатото обвинение. Само по този начин той може да основе решението си върху доказателствени материали, които е събрал и проверил лично.
Допустими са изключения от принципа на непосредственост, ограничени по обхват, който не следва произволно да се разширява.
Ето защо свидетелят, съгласно предписаното в чл.139, ал.5 от НПК трябва да бъде поканен да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, като в хипотезите, визирани в чл.281, ал.1 – ал.10 от НПК и при лимитираните в нормата условия, депозираните в хода на досъдебното производство или пред друг състав на съда негови показания се прочитат. Едва след изпълнение на тези си задължения решаващият орган може да приеме заявеното от разпитвания, кои свои твърдения поддържа, като внимателно изследва причините за констатираните противоречия, наличния отказ и липсата на спомен, предпоставили правоприлагането на чл.281 от НПК.1,2
Пловдивски РС е изпълнил тези си процесуални задължения, при проведените в пределите на съдебното следствие разпити на свидетели. В тази насока, вярно е твърдяното в искането за възобновяване, че при приобщаването на дадените в досъдебната фаза на наказателното производство свидетелски показания на Ц. Д., И. Т. И., С. В., С. В., А. Т., в съдебни заседания на 17.04.2013г.,18.04.2013г., 04.06.2013г., решаващият орган не се е възползвал от предоставената в чл.281, ал.5 от НПК възможност, с изследване на налично съгласие у страните, и те са прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Очертаното обстоятелство е обяснимо със словесния изказ на направените волеизявления от процесуалните представители на подсъдимите лица, сочещ на липса на възражение или предоставяне на съда, което не е форма на безусловно и категорично изразено съгласие, като то не предпоставя и негативни правни последици за Г. П..
В настоящия казус, предвидената в чл.281, ал.8 от НПК процесуална рестрикция, предписваща недопустимо постановяване на осъдителна присъда само въз основа на прочетени, при условията на чл.281, ал.4 от НПК, свидетелски показания, не е относима, поради събраните и проверени по наказателното дело други гласни и писмени доказателства, несъмнето обезпечаващи повдигнатото обвинение.
В пределите на извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не установи и визираните от защитника на осъдения П. съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в липса на доказана фактология за осъществени измамливи действия от Г. П., В. К. и Г. Х., чрез непосредствено възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалите, в подкрепа на което се предлага аргументация за описана конкретика на инкриминираното деяние, сочеща на създадени неверни представи у служителите на [фирма] и [фирма], и на отсъствие на осъществено от тях имуществено разпореждане.

____________________________________________________________________________________________________________
1.П. Ст., „Наказателен процес на Народна Република България”, изд. ”Наука и изкуство” 1979г., стр.614-616.
2.Р 360-75-ІІ, Р 615-75-ІІ, Р 514-76-ІІІ, Р 437-78-ІІ, Р 276-84-ІІ, Р 459-84-ІІ, Р 158-2001-І, Р 633-2009-І, Р 395-2010-ІІІ на ВС и ВКС на РБ.

Приобщеният в хода на наказателното разследване, чрез обясненията на подсъдимите лица, показанията на разпитаните свидетели и писмената документация /протоколи за оглед, за претърсвания и изземвания, и за доброволно предаване, договори, бланки за резервации, банкови бордера, вносни бележки, банкови удостоверения за теглене на парични суми, застрахователни полици, фактури и електронна кореспонденция/ доказателствен материал, обосновава с нужната степен на интензитет повдигнатото срещу осъдения П. обвинение за извършена през периода от 07.06.2011 година до 03.08.2011 година, в съучастие с В. К. и Г. Х., и с цел имотно облагодетелстване, измама спрямо 226 на брой физически лица, причинила им вреда в размер на 265 969,28 лева .
Безспорно е установен по делото използваният от Г. П., В. К. и Г. Х. механизъм на въвеждане и поддържане в заблуждение на пострадалите, по отношение на организирането на 7-дневна почивка на Малдивите и на остров Корфу. За реализиране на финансираната с парични средства на осъдения П. измамна схема, те закупили фирма „фирма”, вписана в регистрите на Министерство на икономиката и туризма, с наименование, сходно на друга по-голяма и известна в бранша „фирма”, и с разрешително за туристически агент, която макар и с неподновен /загубил валидност/ лиценз, внушавала у клиентите несъмнена утвърденост на пазара на туристическите услуги и наложена с годините сериозна практика; наели офис на процесното дружество в [населено място] и работещи в него служители без опит, като бил обявен адрес и изработен електронен сайт; подбрали подходящи оферти за туризъм; открили сметка в лева в „банка”; сключили договор за мобилни услуги с [фирма], по силата на който им били предоставени сим-карти с номера; и постигнали споразумение с [фирма] за рекламиране чрез тяхната интернет платформа на избраните от тях предложения за почивка в чужбина, с очертаване на мястото, времевите параметри и промоционалната цена, разчитайки на авторитета на този търговски субект, осигуряващ значителна достъпност до широк кръг от хора.
Доказани са и последващите прояви на Г. П., В. К. и Г. Х., с които те продължили да подхранват формираните неверни представи у пострадалите лица за предстоящото осъществяване на туристическите услуги, отговаряйки им чрез назначените в офиса служители на допълнително поставяните запитвания, свързани с условията на почивката, транспотирането на клиентите, начините на заплащане и медицинските застраховки; като след финализиране на договорните отношения между фирма [фирма] и [фирма], възникнали по повод публикуването на офертите, набраните парични суми били изтеглени, офисът на дружеството закрит, преустановена консултантската дейност на работещите в него; и осъдените се укрили, без да изпълнят поетите от тях ангажименти.
В контекста на очертаното изложение, несъстоятелни са доводите на защитника за липса на упражнено въздействие върху пострадалите лица по въвеждане и поддържане в заблуждение, и за изграждане на несъответни на действителността представи единствено у служителите на [фирма] и [фирма].
По силата на постигнатото между [фирма] и [фирма] споразумение, последното дружество предоставяло виртуално пространство, ползвано от търговци, извършващи електронна търговия с предлаганите от тях задължително на промоционални цени стоки и услуги, респективно от клиенти, желаещи да ги закупят. Публикуваните на сайта оферти били собственост на търговеца, като [фирма] извършвало техническото му обслужване, поради което и произтичащите от сключените между съконтрахентите договори права и задължения, възниквали директно за продавача и купувача. Дружество „фирма” не се явявало посредник по сделката, а получавало само възнаграждение от промотиращия търговец за ползването на предоставената информационна пратформа и то при условия, че успее да продаде чрез нея определен брой оферти за конкретен период.
Следователно при сделките, с предмет – предлаганите от управляваната от Г. Х. [фирма] туристически услуги, непосредствено сугестираните от информацията за занимаващата се дълги годни с туристическа дейност фирма и от изгодността на офертите клиенти, установявали договорни отношения с нея и същата ставала собственост на платените от купувача суми, независимо че те се регистрирали от дружество „фирма”, което издавало виртуален ваучер на купувача с индивидуално определен код, удостоверяващ извършеното от лицето плащане на обявеното капаро, представляващо процент от стойността на услугата.
Извършено е и изискуемото се от закона затвърждаване на създадените от Г. П., В. К. и Г. Х., неверни представи у клиентите на [фирма].
При стриктно изпълнение на даваните от Г. П. инструкции, служителите в офиса на дружеството изисквали от пострадалите данни за хората, които ще пътуват, избраните дати, желаят ли да ползват самолетен и автобусен транспорт, съобщавайки им за очертаните от осъдения възможности за полети с „Емирейтс”, „Аерофлот” и „Бритиш еъруейз”, както и да бъдат застраховани; посочвали им сметката в „банка”, по която трябвало да внесат сумата за доплащане на почивката, след което по електронен път им изпращали бланка за резервация за попълване и подпис; и ги уведомявали, че ваучерите за хотелите и самолетните билети ще им бъдат предоставени при наближаване на деня за заминаване за съответната дестинация. По описания начин съпричастните към инкриминираната престъпна дейност лица опосредено поддържали изграденото от тях у клиентите на [фирма] първоначално заблуждение, че обещаните им туристически услуги ще бъдат осъществени, мотивирайки ги да се разпоредят имуществено, внасяйки дължимата по договора сума.
Необосновани и лишени от доказателствена опора са и възраженията на договорния адвокат за необезпеченост на действителното намерение на Г. П., В. К. и Г. Х. към момента на публикуването на обявата за организирането на екскурзии до Малдивските острови и о-в Корфу /Гърция/, и за осуетено изпълнение на поетите по сделките задължения, поради обективна невъзможност – задържането на осъдените по делото лица в началото на месец август 2011г. – няколко дни преди заминаването на първата група туристи за Малдивските острови /13.08.2011г./.
В коментирания смисъл професионално са интерпретирани депозираните свидетелски показания на Б. Б. – управител на туристическа агенция „фирма” и преподавател в „университет”, катедра „Туризъм”, който излагайки теоретичните си познания за постижимостта на цените на офертите и споделяйки практическия си опит за възможностите за резервация на хотели и покупка на самолетни билети във времето, е категоричен, че екстрите, касаещи кратките срокове за тяхното реализиране могат да бъдат постигнати единствено чрез използване на услугите на консолидатор /чуждестранен агент/, с който съответната туристическа фирма да има дългогодишни договорни отношения, базиращи се на взаимно доверие, на каквито обстоятелства не сочи конкретиката в разглеждания казус.
В кореспондираща връзка със заявеното от свидетеля Б. и с проявен юридически усет са анализирани, и твърденията на С. В. от 06.10.2011г./л.33, т.2 от д.п./ и на П. Д. от 28.10.2011г. /л.249-251, т.5 от д.п./, в частта с която очертават получено от последния електронно писмо за запазен на негово име хотел на Малдивите.
Последното е изходящо от адрес „и-мейл“, от туристическа агенция на Малдивските острови, занимаваща се с резервации и настаняване в хотели, сред които „фирма” и представлява отговор на неизпратен от него имейл, съдържащ приветствие за направена резервация, като при последващата електронна и телефонна кореспонденция, с която П. Д. бил уведомен за необходимостта от внасяне на сумата от 1423 евро, след заплащане на дължимото от него по договора с [фирма] за почивката, той разбрал, че процесната фирма е неизвестна на туристическата агенция на Малдивите и е станал жертва на измама.
Убедително и обстойно е обсъден, и фактът на задържането на осъдените, който в корелация с безспорно установеното от доказателствената съвкупност по делото, че Г. П., В. К. и Г. Х. не са предприели никакви действия за организиране на почивките /преговори с туристически агенти, администрация на хотели и представители на авиокомпании, за резервации за хотелско настаняване и закупуване на самолетни билети/, не сочи на обективна пречка за изпълнение на задълженията.
Правилно е приложен и материалният закон.
Криминализираната измама, предпоставяща ангажиране на наказателна отговорност по чл.209 от НК, съответно по предвидените в цитирания кодекс квалифицирани и привилегировани състави, от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди.
Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел – имотна облага.
Инкриминираното поведение на Г. П. се субсумира от нормата на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, вр.чл.20 от НК.
Конкретиката на извършеното от осъдения в съучастие с В. К. и Г. Х. по закупуването на [фирма] и създадената организация за работа, подбора на оферти за почивки на екзотични места и при изгодни цени, афиширането им чрез [фирма], и реализираните контакти с клиентите на фирмата, при които била предоставяна информация за резервации за хотелско настаняване и уредени самолетни полети, са изградили и поддържали неверни представи в съзнанието на 226 физически лица, и предпоставили сключването на договори за туристически услуги и изпълнение по тях, в непосредствена причинна връзка с настъпилата имотна вреда на стойност 265 969,28 лева, определяща правната квалификация на престъпното деяние, с предмет в големи размери.
Очертаните обстоятелства, при съотнасяне с последващите прояви на осъдените лица – неизпълнение на задълженията, поети в рамките на използваните при измамата договорни отношения, теглене на внесените от гражданите по сметката на [фирма] в „банка” парични суми, преустановяване на дейността на фирмата и тяхното укриване от пострадалите от неправомерното посегателство, до задържането им от полицейските органи, сочи и на субективните признаци на престъплението.
Доказана е изискуемата се от закона цел – получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъстващо намерение за задължаване и изпълнение на уговореното по сделката, още в момента на постигнатото между страните споразумение, което ведно с останалите обективни елементи консумира фактическия състав на наказателната измама, отграничавайки я от формите на отклонение и аномалия в нормалното развитие на гражданските отношения.
Изведеното заключение за престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираното посегателство против собствеността не се разколебава от релевираните съображения на защитата за опосредено, чрез служителите на [фирма] и на [фирма], психическо въздействие върху пострадалите от осъдените лица, довело до заблуждението им, при предвидените в чл.209, ал.1 от НК форми на изпълнителното деяние.
Изложеното за предхождащата сключването на процесните договори дейност на Г. П., В. К. и Г. Х., и за спецификата в работата на [фирма] очертава пряко и непосредствено формирани от тях неверни представи у клиентите на [фирма] за организиране на туристическите услуги. Що се отнася до реализираните от осъдените контакти с пострадалите чрез работещите в туристическата фирма лица, които стриктно изпълнявали техните инструкции и предавали дословно предложената им информация, те покриват характеристиките на правно допустимия институт на „посредственото извършителство”.
При извършване на престъпленията се използват различни средства, методи, сили, закономерности, включително възможностите за психическо въздействие върху друго лице, чрез дейността на което се предизвикват престъпните последици. Когато някой ползва по такъв начин наказателнонеотговорни лица /малолетни, невменяеми или такива, които са заблудени и действат без да схващат правилно фактическия и обществен характер на извършеното от тях/ се касае за своеобразно „посредственото извършителство”, при което се прилагат правилата за извършителство, при съобразяване на особеностите на ползваните от посредствения извършител психическите връзки, за постигане на целения от него вредоносен резултат, чрез проявите на лицето, явяващо се оръдие на престъплението. 1,2

____________________________________________________________________________________________________________
1.Н. Ив., „Наказателно право”, Обща част, книга втора, изд.”С. –Р”1992г., стр.183 и Н. Ив., „Наказателно право”, Особена част, том първи , изд. ”Наука и изкуство” 1956г., стр224.
2.Р 160-1996-ІІ, Р 498-2014-І, Р 577-2014-ІІІ, Р 478-2015-І на ВС и ВКС на РБ.

Такива са фактите по делото за инкриминираната измама, осъществена чрез поддържане на заблуждение у клиентите на [фирма]. Те са коректно описани в обвинителния акт, в мотивите на първоинстанционната присъда и въззивно решение, като без да е посочено, изрично са взети предвид при формиране на изводите на рещаващия съд по приложимото право, и при лимитиране на правната квалфикация на инкриминираното престъпление, която не подлежи на корекция при нейното словесно и цифрово отразяване.
Промяна в правните очертания на осъщественото от П. инкриминирано посегателство не налага и акцентираното от защитата обстоятелство за правна незначимост на длъжностното качество на представящия се за финансов директор К., което обосновава квалифициращият признак на деянието му по чл.210, ал.1, т.1 от НК. Последното е относимо за реализираната престъпна дейност от осъдения В. К., който не атакува постановената и влязла в сила присъда по повдигнатото срещу него обвинение, поради което и тя не може да бъде ревизирана в претендираната посока.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената компетентност, настоящият състав приема липса на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, обосноваващи отмяна или ревизия на обявения и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по предвидения в чл.419 – чл.426 от НПК ред.
Водим от горното, Въ

Оценете статията

Вашият коментар