5
5
Определение по т. д. № 17/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 17/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№471
София, 23.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 17 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. Ю. М. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник против въззивно решение № 698 /12.10.2010 г. по в. т. д. № 664/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 85/15.04.2010 г. по т. д. № 185/2010 г. на Кърджалийски окръжен съд и прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК предпоставки. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – относно допустимостта на визирания по-горе иск, свързана с преценката за правния интерес от предявяване на установителен иск, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, като са приложени съдебни актове – Решение от 11.05.2006 г. по гр. д. № 719/2005 г., решение от 28.04.2008 г. по т. д. № 888/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 670/05.12.2008 г. по т. д. № 298/2008 г. на ВКС, ТК и определение № 342/20.07.2007 г. по ч. т. д. № 272/2007 г. на ІІ т. о.
Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че предявените обективно съединени установителни искове от жалбоподателя Р. М. срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за прогласяване нищожността на договор за ипотека по нот. акт № 52, т. І, рег. № 679, нот. дело № 52/2009 г. на нотариус Г. Х., рег. № 554, с район на действие [населено място], поради липса на съгласие на Общото събрание на съдружниците на [фирма] /чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД / и поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/ са недопустими.
Въззивната инстанция е счела, че ищецът в качеството си на физическо лице и съдружник в ответното дружество [фирма] няма правен интерес от предявяване на установителни искове за нищожност на договорна ипотека, тъй като не възприема аргументацията на ищеца, че интересът му произтича именно от качеството му на съдружник, притежаващ половината от капитала на [фирма] и от стремежа му за защита на имущественото му право, елемент от членството правоотношение.
В обжалвания съдебен акт се сочи, че атакуваната сделка не рефлектирала върху посочената от ищеца правна сфера, тъй като съдружникът не притежавал самостоятелни права върху имотите, обект на сделката, не се променял дела на съдружника, а правото на ликвидационен дял възниквало при определени условия, които нямали връзка и не зависели от ипотеката.
При тези данни, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос: ”Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права“, е обуславящ, предвид решаващите мотиви на въззивния съд за недопустимост на установителния иск, и е значим за изхода на делото.
Изискването за правен интерес от установяване е положителна процесуална предпоставка, тъй като съгласно чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 124, ал. 1 ГПК поставя изрично това изискване при установителните искове, защото при другите искове /осъдителен и конститутивен/ интересът от защитата произтича от естеството на търсената защита. Обстоятелството, че по сходни правни казуси, свързани с искове за нищожност на договор на различни основания е налице произнасяне от ВКС по приложените съдебни решения, не доказва изцяло основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като фактическата обстановка по разглежданите правни казуси и съответното им разрешаване /мотивиране на правен интерес при нищожност на договор/ не съответства на въпросите, които се поставят в настоящото дело, предвид преценка на правния интерес, мотивиран със защита на имуществени членствени права на съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност.
Предвид обстоятелството, че липсва конкретна законова уредба, а така също и съдебна практика по поставения процесуален въпрос, то решаването му от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ето защо, касационно обжалване следва за бъде допуснато по второто мотивирано от жалбоподателя основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК в размер на 8665,36 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 698 /12.10.2010 г. по в. т. д. № 664/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение 90/14.05.2009 г. по в. т. д. № 132/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8665,36 лв. /осем хиляди шестотин шестдесет и пет лв. и тридесет и шест ст./ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: