Р Е Ш Е Н И Е
№ 513/09
София, 06.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 686 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на А. С. Д., чрез пълномощника й адв. С. П. , срещу решение № 697 от 16.12.2007 г. по гр.д. № 847/2007 г. на Русенския окръжен съд. В жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.218б ал.1 б. ”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата Г. И. С., чрез пълномощника му адв. П. И. , в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
В. С. Д. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е оставил в сила решението по гр.д. № 2687/2007 г. на Русенския районен съд, с което е признал за установено по отношение на ответниците А. С. Д. и В. С. Д., че ищецът Г. И. С. е собственик на апартамент, находящ се в гр. Р., ул. „. № 81, бл.”Яворов” вх.2, ет.9, с площ 48,31 кв.м., при посочени граници, заедно с избено помещение № 39 и 0,602% ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и е осъдил ответниците да предадат на ищеца владението върху имота, както и да му заплатят 602,25 лв. разноски.
Въззивният съд е приел че с нот.акт №39/2007 г. ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за продажба, който е сключил с трето лице- продавач. С влязло в сила решение по гр.д. № 565/2002 г. на РОС със сила на пресъдено нещо е установено между А, че тя не е собственик на имота. Не се спори между страните, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата А, че има учредено вещно право на ползване върху имота до края на живота си въз основа на разписката и декларацията от 21.07.1998 г. от брат й Г. Д. , че е получил определена сума от купувачите на друг неин апартамент, и че процесният апартамент е закупен с нейни пари с условие тя да живее в него до края на живота си, като същият е на името на внука му. Предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма за учредяване на това вещно право не е спазена, поради което ответниците не са доказали валидно правно основание за владението си.
Жалбата е неоснователна. Изводите на съда са в съответствие със събраните доказателства и са законосъобразни. При положение, че няма учредено вещно право на ползване върху апартамента от собственика му с договор в изискуемата от закона форма- нотариален акт съгласно чл.18 ЗЗД, касаторката не може да противопостави на собственика твърдяното правно основание за упражняваната фактическа власт върху имота. Плащането на апартамента с нейни пари и уговорките й с трето лице- неин брат и баща на собственика, да го ползва до края на живота й не са правопораждащи факти за възникване на вещно право на ползване. При наличието на елементите от фактическия състав по чл.108 ЗС съдът е направил законосъобразен извод за основателността на предявения ревандикационен иск.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 697 от 16.12.2007 г. по гр.д. № 847/2007 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: