Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
гр. София, 26 март 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и дванадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1732 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения В. Д. К. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №444/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Шумен.
С решение №54 от 04.06.2012 г., постановено по ВНОХД №444/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Шумен, е изменена присъда №59 от 23.06.2011 г., постановена по НОХД №326/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Нови Пазар, с която осъденият В. Д. К. е признат за виновен в това, че на 28.11.2007 г. и на 13.12.2007 г. в [населено място], област Шуменска, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- кмет на [населено място], в кръга на службата си и в нарушение на задълженията си по чл.83, във вр. с чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в нарушение на чл.485, ал.2, във вр. с чл.474, ал.4 и ал.5 и чл.486, ал.1 и 2 ГПК (отменен) е съставил официални документи: заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуална партида в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване с рег. №230/28.11.2001 г. (подписан от Ш. Е. М.) и пълномощно с рег. №259, декларация с рег. №258 и декларация с рег. № 257 (всичките от П. С. П.), като удостоверил, че подписите в тези документи са поставени от авторите му пред него и с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за отразеното обстоятелство.
С решението е изменена постановената първоинстанционна присъда в частта, с която посочените по- горе документи са били преценени като официални и е посочено, че такива са само поставените от осъдения нотариални заверки, както и е било заменено отмереното на К. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година с „пробация”, с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд с 10 % удръжки от заплатата за срок от една година.
С решението първостепенната присъда е била отменена в частта й, с която изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години, и в частта й, с която осъденият К. е лишен от право да заема длъжността „кмет” за срок от една година.
В искането се поддържа, че предходните съдебни състави са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали по отношение на важното за изхода на производството обстоятелство дали свидетелката П. се е явила лично на инкриминираната дата и е положила подпис пред осъдения на съставените от нея документи. Оспорват се и изводите на решаващите съдилища по отношение на показанията на свидетеля М., като се поддържа, че неправилно са били приобщени и ценени показанията му, депозирани на досъдебното производство, а не тези, дадени в хода на съдебното производство.
Прави се оплакване и за нарушение на материалния закон, като се поддържа, че неправилно К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.311, ал.2 НК, тъй като дори П. да не се е явила пред осъдения на инкриминираната дата и да не е положила лично подписа си на трите документа, то осъщественото от осъдения действие не е било извършено при наличието на специалната цел, предвидена в чл.311, ал.1 НК.
Оспорва се и осъществяването на престъплението от субективна страна, като се поддържа, че пред К. се е явила жена, за която той няма как да е знаел, че не е посочената като автор на документите свидетелка П..
На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, постановеното въззивно съдебно решение отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането и аргументите, отразени в него, като оспорва изводите на предходните съдилища по отношение на това, че подписите, положени от свидетелката П., не са били поставени на инкриминираната дата в присъствие на осъдения К.. В подкрепа на тази теза се сочат липсата на доказателства, че свидетелката е било по това време в [населено място] и е оперирала с касовия апарат на магазина, в който е работила.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че въззивният съд е дал правилен и обоснован отговор на оплакванията, отразени във въззивната жалба и е направил верния извод, че е осъществен състава на престъплението по чл.311, ал.1 НК и негов автор е осъденият К..
Осъденият К. твърди, че е чист пред съвестта си.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
По допустимостта на искането
Депозираното искане на осъдения В. Д. К. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №444/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Шумен е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо.
То се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.
По основателността на искането
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Касационната инстанция прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Основните оплаквания на защитата на осъдения К. са насочени към оспорване на изводите на съда, че свидетелката П. не е положила подпис на документите, в които тя е посочена като автор, в присъствието на осъдения. Този извод е правилен и е основан на верен анализ на доказателствата. Правилно предходните съдебни състави са кредитирали показанията на свидетелката П. за това, че тя не е пътувала на инкриминираната дата- 13.12.2007 г. в [населено място], не се е виждала с осъдения и не е полагала подпис на инкриминираните документи пред него. Показанията й от една страна са логични и житейски правдоподобни, а от друга- се подкрепят от показанията на свидетелите П., Д. и С.. Вярно предходните съдебни инстанции са преценили, че съществено значение за преценката на достоверност на тези гласни доказателства имат показанията на свидетелката Д. (работеща в кметството на [населено място]), която е категорична, че на инкриминираната дата тя не е виждала П. и осъденият я е потърсил и й съобщил, че трябва да впише в служебните книги вече заверените документи, защото двама мъже искат да ги вземат.
Правилно не са били кредитирани показанията на свидетелите Е. (донесъл документите за нотариална заверка и впоследствие използвал същите), тъй като той очевидно е заинтересован от изхода на делото и има интерес от установяване на редовност на процедурата по заверяване на документите.
Правилно не са били кредитирани и обясненията на осъдения и са били възприети като защитна версия в частта им за това, че той не е осъществил престъплението, като същите се опровергават не само от посочените по- горе свидетелски показания, но и от приложените писмени доказателства, установяващи това, че магазинът, в който П. е работила като продавачка, е бил отворен на инкриминираната дата, тя е била на смяна и към инкриминирания час е маркирала с личния си код на касовия апарат извършена продажба.
Касационната инстанция прецени, че правилно са били приобщени показанията на свидетеля Р. М., дадени на досъдебното производство, защото към момента, когато това действие е било осъществено- 27.02.2012 г., е била в сила настоящата редакция на разпоредбата на чл.281, ал.4 НПК (ДВ бр.32 2010 г.). Ето защо законосъобразно въззивният съд е използвал, показания на този от свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство.
След като тези показания за били приобщени по предвидения в закона ред, за съда е съществувала еднаква възможност да кредитира показанията на М., дадени на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие. Това, че той е избрал да цени едни от тях не само не е съществено нарушение на процесуални правила (както поддържа защитата), но не е изобщо нарушение.
На това основание оплакванията за неправилно приложение на разпоредбата на чл.281 НПК и кредитиране на негодни доказателства са напълно неоснователни.
На тези основания касационният съдебен състав прецени, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които могат да бъдат основание за възобновяването му.
По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон
Касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е изменил постановената първоинстанционна присъда в частта й, с която е възприета тезата на държавното обвинение за това, че всеки един от четирите инкриминирани документа е изцяло официален. Законосъобразно съдът е приел, че съгласно Постановление №3/1982 г. на Пленума на ВС, в случаите на нотариална заверка, положена върху частен документ, са налице два самостоятелни документа, съществуващи върху един материален носител.
При преценката на инкриминираната дейност на осъдения касационният съд прецени, че същата трябва да бъде разгледана с оглед всяко едно от инкриминираните деяния, включени в обвинението за извършено продължавано престъпление по чл.311 НК и конкретно полагането на нотариална заверка на всеки един от четирите инкриминирани документа.
От доказателствените материали по делото и конкретно от приетите в хода на приключилото наказателно производство заключения на технически експертизи, изследвали подписите на документите, се установява, че три от тях- тези с автор свидетелката П. са действително подписани от нея, макар и това да не е извършено на инкриминираната дата 13.12.2007 г. в присъствие на осъдения К..
Другият документ- този с автор свидетелката М. е неистински, тъй като той е съставен и подписан от лице, различно от посочения в него автор.
Въпросът за истинността на инкриминираните отчасти като частни документи е съществен с оглед естеството на обвинението по чл.311 НК, което е предмет на приключилото наказателно производство. Няма спор, че в основата му са положените от осъдения нотариални заверки, които представляват официални документи. При внимателно запознаване с текста на щемпела, поставен върху тези документи и подписан от К. като кмет на [населено място], може да бъде направен извод, че той е удостоверил истинността на подписа на отделните частни документи- съответно този на свидетелката П. (за пълномощното и справките- декларации) и на свидетелката М. (на заявлението за промяна). При нотариалното удостоверяване, каквото е нотариалната заверка на подпис, нотариусът носи отговорност, когато съставя документ с невярно съдържание и конкретно- удостоверява подпис на лице, различно от посоченото като автор на заверявания документ. Когато този подпис е истински, респективно е положен от лицето, посочено като автор на частния документ, то и нотариалната заверка не представлява официален документ с невярно съдържание и осъщественото инкриминирано действие не е изпълва всички признаци на престъплението по чл.311 НК.
Неправилно въззивният съд е смесил нарушаването на служебните задължения от страна на осъдения К. за извършване на нотариална заверка на подпис единствено при лично явяване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.83, във вр. с чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в нарушение на чл.485, ал.2, във вр. с чл.474, ал.4 и ал.5 и чл.486, ал.1 и 2 ГПК (отменен), с извършването на документно престъпление по чл.311 НК. Няма спор, че К. е заверил неприсъствено документите на свидетелката П., но с това своя действие той не е осъществил престъпление по чл.311 НК, тъй като не е удостоверил по изричен начин личното явяване на свидетелката пред него (видно от поставеното от него отбелязване), а само вярното обстоятелство, че тези документи са подписани от нея. Ето защо не може да се приеме, че осъденият е изготвил документ с невярно съдържание, какъвто би представлявала заверката на подписа на неистински частен документ.
В този смисъл са и решения по НД №410/2008 г., ВКС, ІІ НО и по НД №9/2010 г., ВКС, ІІ НО.
На тези основания касационната инстанция прецени, че с постановеното въззивно съдебно решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон по отношение на три от инкриминираните деяния- тези с предмет заверяването на частните документи, подписани от свидетелката П..
Не така стои въпросът за инкриминираното деяние с предмет заверката на документа, в който е отразен като автор свидетелката М.. Това без съмнение е неистински документ, тъй като подписът, положен под него, не е на тази свидетелка. Ето защо извършената от осъдения заверка на подпис представлява официален документ с невярно съдържание и с осъществяването на това инкриминирано деяние К. е изпълнил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311 НК. По отношение на него изводите на предходните съдебни състави са верни и те се споделят изцяло и от касационната инстанция.
Независимо от констатираното нарушение на материалния закон касационната инстанция прецени, че то не може да бъде основание за уважаване на искането за възобновяване на приключилото наказателно производство и оправдаване на осъдения. Няма спор, че К. е нарушил служебните си задължения, като е заверил неприсъствено документите, подписани от свидетелката П.. Тези негови действия (изразили се в нарушаване на чл.83, във вр. с чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в нарушение на чл.485, ал.2, във вр. с чл.474, ал.4 и ал.5 и чл.486, ал.1 и 2 ГПК- отменен) са съставомерни по чл.282 НК, които съгласно Постановление №2/1980 г. на Пленума на ВС се явява обща разпоредба към специалната по чл. 311 НПК. Касационният съд обмисли възможността да приложи закон за по- леко наказуемо престъпление по смисъла на чл.354, ал.2, т.2 НПК, като преквалифицира деянията за част от инкриминираните документи от такива по чл.311 НК в такива по чл.282 НК. Тази възможност бе обмислена на основата на предвидените санкции, съответно за общият състав на престъплението- този по чл.282 НК и на специалният- по чл.311 НК, както и на това, че защитата по обвинение с предмет чл.311 НК изчерпва и тази по чл.282 НК, защото признаците на невярното документиране по служба представляват конкретно проявление на осъщественото съответно нарушение по служба.
Тази възможност не може да бъде осъществена от настоящата инстанция, тъй като правомощието да бъде извършена не е касационно приложима по друга причина. В случая преквалификацията не може да бъде направена защото по необходимост е свързана с влошаване на положението на осъдения К., тъй ката ако бъде допусната, той ще се окаже осъден за не за едно продължавано престъпление с правна квалификация по чл.311, във вр. с чл.26, ал.1 НК, а за две самостоятелни престъпления, осъществени при условията на реална съвкупност- такова по чл.282, във вр. с чл.26, ал.1 НК (по отношение на инкриминираните деяния с предмет документите на свидетелката П.) и по чл.311 НК с предмет- документите на свидетелката М.. Конструирането на обвинението по начин, даващ възможност да се приложи разпоредбата на чл.24 НК е основание да се прецени, че преквалификацията би била за по- тежко наказуемо престъпление, тъй като предвиденото в закона наказание за съвкупността е по- тежко от наказанията, предвидени за отделните престъпления, включени в нея. Обсъжданата в конкретното производство хипотеза е извън тази, посочена в чл.354, ал.2, т.4 НПК, тъй като в хода на производството не е било повдигано обвинение по отношение на осъдения К. за престъпление по чл.282 НК.
Касационният съд прецени и това, че дори и да е било повдигнато такова обвинение и да е било допустимо преминаването от едно обвинение по чл.311 НК в две самостоятелни, осъществени при условията на реална съвкупност, съдебният състав в тази инстанция не може да определи наказанията по тези престъпления за първи път, а има правомощие само да запази, намали или предизвика увеличение на вече законосъобразно наложени от предходни съдебни инстанции наказания.
Върховният касационен съд, накрая, би допуснал на свой ред грешка, ако оправдае осъдения К. за извършеното по отношение на свидетелката П., като това е възможно, ако същото изобщо не представлява престъпление, а то без съмнение е такова.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. К. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №444/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Шумен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
–