Р Е Ш Е Н И Е
№ 621
София, 05 февруари 2013година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора :Атанас Гебрев
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №1928 по описа за 2012 година
Срещу въззивна присъда по внохд.№1286/2011 г. на Апелативен съд гр. София са постъпили касационен протест от Апелативна прокуратура гр. София и жалба от частните обвинители.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура с доводи за съществени процесуални нарушения визирани в чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК.
Частните обвинители ,чрез повереникът си поддържат жалбата си, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона и с искане присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.
Защитата на подсъдимия намира постановената въззивна присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила,а жалбата на частните обвинители и протеста неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 5.06.2012 г. постановена по внохд.№1286/2011 г. на Апелативен съд гр. София е отменена осъдителна присъда по нохд.№3441/2011 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимия О. М. С. е признат за невиновен на 3.12.2010 г. в [населено място] при управление на лек автомобил с дк [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост да е причинил смъртта на Д. Т. П.,поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. В НК вр. с чл.342 ал.1 НК.
ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. София и жалбата на частните обвинители :
В протеста е направено оплакване за съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата по делото ,като се акцентира на игнорираните показания на св.Е..
Жалбата на частните обвинители е за нарушение на закона и процесуални нарушения по доказателствената дейност на въззивния съд,като се сочи отново не обсъдени и съпоставени с останалите доказателства по делото на показанията на св.Е. главно за обстоятелството ,че тя е възприела преминалия през нейната пътна лента пешеходец и намалила скоростта си на движение за да не го удари,необсъдени и несъобразени и обясненията на подсъдимия дадени в разпита му пред Софийски градски съд на 26.09.2011 г.Възразява се и по неправилното приложение на чл.15 НК,тъй като подсъдимия сам се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Доводите са основателни и това е така защото :
За да признае подсъдимия С. за не виновен въззивния съд е приел,че за „ подсъдимия е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК,тъй като той не е допуснал несъобразяване с предписанията на правно регламентирана дейност,която осъществява при управление на МПС,които нарушения да се в причинна връзка със съставомерния резултат и са били налице условия ,при които водачът е бил постановен в положение на невъзможност да предотврати настъпването на вредните последици”…”не е налице причинна връзка между нарушението на режима на скоростта, съобразена с видимостта на осветената зона и настъпилия резултат…подсъдимия нито е могъл нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици „.
Извода е незаконосъбразен и е резултат на подценяване значението на някой обстоятелства от значение и надценяването на други.Въззивния съд е отдал незаслужено /решаващо / значение на осветената зона от късите светлини на управлявания от подсъдимия лек автомобил ,приел е че „обективно подсъдимия е могъл да види пресичащия пешеходец на 3,5 м. от дясно на движението си „ и ,че опасната зона на спиране е в рамките на осветената зона.Този извод игнорира изцяло показанията на св.Е.,която установява че е управлявала лек автомобил в средната лента ,малко зад автомобила управляван от подсъдимия,при същите условията на къси светлини,видяла е пешеходеца при навлизането му на пътното платно и е намалила скоростта си на движение.Игнорирано е и обстоятелството ,че пътното платно е с ширина 10,50 м ,с три ленти от по 3,50 м.,че пострадалия е преминал две от лентите и удара е на 1 метър ,в ляво от разделителната линия,т.е. преди удара пешеходеца е изминал 9,50 м.,а не 3,50 както е по заключенията на назначените от въззивния съд допълнителни експертизи.
Неправилно въззиввния съд е приел,че пешеходеца излиза от тъмно в осветената от фаровете зона.Вярно е ,че уличното осветление е слабо и дъжда силен,но все пак и въззивния съд приема,че св.Е. е видяла пешеходеца от стъпването му на платното до удара ,а и фаровете на управлявания от нея автомобил осветяват разстояние, колкото и тези на подсъдимия.Никъде вещите лица не твърдят,че в двете стоящи от дясно ленти за движение е било пълен мрак и не е имало никаква видимост /тъмна зона/,за да е налице преминаване на пешеходеца от тъмно на светло.Все пак в рамките на града около 19 часа месец декември,с улично осветление,макар и слабо /виж снимката на л.13 от досъдебното производство / някаква видимост ,макар и ограничена е имало.
Налице е и вътрешна противоречивост на извода за обективна невъзможност да се види пешеходеца.От една страна съда приема,че подсъдимия не е имал обективна възможност да види пострадалия от момента, в който е започнал пресичане на пътното платно,а от друга дава вяра на показанията на св.Е. управлява лек автомобил в съседната лента за движение ,при същите условията на осветеност и видимост,че е видяла пешеходеца от момента,в който стъпил на пътното платно и започнал пресичане от дясно на ляво по посока на движението на двата автомобила,преминал 9,5 метра и бил ударен на 1 метър в ляво от разделителната линия.
Неверен е и извода,че избраната от подсъдимия скорост на управление на лекия автомобил е съобразена със състоянието на пътя и превозното средство ,тъй като не били налице „обективни фактори свързани с пътната настилка,неравности и други особености които да налагат избор на скорост по ниска от тази избрана от водача”.Както бе посочено по горе съда е приел,че дъжда е бил силен и ограничавал видимостта и това очевидно е обективен фактор свързан с задължителната преценка по чл.20 ал.2 ЗДвП.Разрешената скорост от 50 км./ч. на същото място е такава за идеални пътни и климатични условия ,каквито в случая очевидно не са били налице.Като не е съобразил скоростта си на движение ,с обективно съществуващите обстоятелства подсъдимия сам се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си по чл.20 ал.2 ЗДвП.Несъобразено в тази връзка е и ТР №28/84 г. на ОСНК където:- „величината на скоростта на движение е в зависимост от отрицателното влияние на факторите /в случая движение в тъмната част на денонощието,силен дъжд,мокра пътна настилка,ограничена видимост/.Колкото повече и по неблагоприятни са те /факторите / толкова по ниска трябва да е скоростта на движение в сравнение с максимално предвидената”.В случая подсъдимия е управлявал лекия автомобил с максимално предвидената скорост от 50 км./ч.,която не е съобразена по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП.
При тези констатации, Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира ,че от въззивния съд са допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които са съществени и са възпрепятствали правилното приложение на закона /чл.15 НК/,доколкото въпросът за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на обстоятелства от значение,очертани в чл.102 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивния присъда при съществени процесуални нарушения и на закона,а подадените протест и жалба на частните обвинители основателни.
Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 НПК вр. с чл.348 ал.1т.1 и т.2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда по внохд.№1286/2011 г. на Апелативен съд гр. София и връща делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :