2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
С., 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 770/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат Б. Б. като процесуален представител на К. А. К., срещу въззивното решение № 163 от 11.02.2010 г. по в. гр. д. № 2285/2007 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по касация А. Н. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 1340 от 08.05.2007 г. по гр. д. № 5533/2006 г. на Варненския районен съд, с което касаторът е осъден да предаде на А. Н. М. владението на недвижим имот № 494 по КП на местността “Т.”, [населено място], с площ 629 кв. м.
По предявения иск за собственост на земеделска земя, възстановена в полза на ищцата с решение № 236 от 08.07.1994 г. на поземлената комисия [населено място], ответникът е оспорил предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ. Противопоставил е и възражение за придобиване на имота по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от Д. Н. Д., който заедно със съпругата си Гена Б. Д. се разпоредил с части от имота в полза на ответника чрез договори за дарение и за покупко-продажба, сключени с н. а. № 58/2005 г. и н. а. № 60/2005 г. Позовал се е и на придобивна давност.
Въззивният съд приел, че наследодателите на ищцата са били собственици на имота, внесен в ТКЗС и надлежно възстановен с решение на поземлената комисия. Приел, че макар на праводателите на ответника да е учредено валидно право на ползуване върху спорния имот, по делото не е установено по безспорен начин наличието на изискуемите от закона предпоставки за придобиване правото на собственост, а именно, че в имота има изградена сграда преди 1991 г. и че цената е заплатена по оценителен протокол в законоустановените срокове. Свидетелите дават показания за сграда в имота към 1981 г. с описание, близко до това на вещото лице, чието заключение обаче се основава на фактическото положение към настоящия момент. Не са представени писмени доказателства, които косвено да подкрепят гласните доказателства; в удостоверението за заплатена стойност на земята, издадено от общината, няма отбелязване, че в имота има построена сграда към момента на заплащането и с каква застроена площ е. Възражението на ответника за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно, тъй като праводателите му не са били добросъвестни владелци, поради което и не могат да се позоват на краткия 5-годишен срок, а предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС би изтекъл най-рано през м. ноември 2007 г., докато искът е предявен преди това – на 08.08.2006 г.
С оглед данните по делото и изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за доказателствените средства за установяване наличието на сграда в имот, предоставен за ползуване, и времето на построяването й, като предпоставка за придобиване на правото на собственост по реда и при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото касаторът не представя съдебни актове, с които е дадено разрешение, противоречащо на това в обжалваното решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на съдебна практика по въпроса, който е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 163 от 11.02.2010 г. по в. гр. д. № 2285/2007 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 33.73 /тридесет и три лв. и 73 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: