1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
ГР. София, 09.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 15 февруари през 2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1172/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Р. К. за отмяна на влязлото в сила на 26.10.10 г. решение на ВКС по гр.д. №4571/08 г. С него са уважени предявените от молителката срещу А. Н. и Г. Г., като наследници на Н. Н. искове по чл.45 от ЗЗД. Двете ответници са осъдени да заплатят на ищцата по 4 500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и по 1100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, нанесени й от наследодателя им. До пълния размер от съответно 12 500 и 5 000 лв. и срещу третата от наследниците С. Ж. исковете са отхвърлени. Прието е, че последната е направила отказ от наследството и не отговаря за задълженията на наследодателя.
Ответниците по молбата А. Н., С. Ж. и Г. Г. не изразяват становище.
Молбата не сочи на нито една от хипотезите по чл.303 от ГПК. Доколкото се основава се на възражения срещу отказа от наследство на С. Ж., като наследник на Н. Н., наведен като обстоятелство и установен с доказателства пред въззивния съд – л.47, може да се счита за подадена в срока по чл.305, ал.1,т.1 от ГПК, който тече от влизане в сила на решението. Затова ВКС я намира за допустима, но неоснователна.
Отмяната на влязло в сила решение по реда извънинстанционното производство е на определени от закона основания – чл.303 от ГПК, които са различни от тези по чл.281 от ГПК. При инстанционното разглеждане на спора молитеката в качеството на ищца е оспорила отказа от наследство на Ст. Ж., като направен след приемане на наследството с действия на разпореждане с наследствен имот. Твърденията и доводите й са обсъдени и намерени за недоказани и неоснователни. Сега не сочи нови обстоятелства и нови писмени доказателства във връзка с оспорването на отказа от наследство в хипотезата на чл.303, ал.1,т.1 от ГПК, нито твърди предпоставките на друго от законоустановените основания за отмяна.
Молбата за отмяна е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ , трето гр. отд.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. К. от 5.01.10 г. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС от 26.10.09 г. по гр.д. № 4571/08 г. на първо г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: