О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 04.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4668/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4176/27.03.2015г.,подадена от Д. Й. Й.,чрез пълномощника му адвокат Е. Г. Х.,против решение №307/18.02.2015г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№2355/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 13.01.2014г. постановено по гр.д.№4721/2012г. по описа на Софийски градски съд,ГО,І-1 състав,с което се отхвърля предявеният от Е. А. Й. и Д. Й. Й. против [фирма],София,М. П. Ч.,В. С. Б.,П. Г. В. и [фирма],София,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на цялата сграда,със застроена площ от 167,71кв.м,РЗП-1369,65 кв.м,състояща се от сутеренен етаж,партерен етаж,пет типови етажа и шести етаж,построена във фаза”груб стоеж” в източната реална част от дворното място,находящо се в [населено място], [улица],като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№4609/2015г.,подадена от Е. А. Й.,чрез пълномощника й адвокат Е. Г. Х.,против горепосоченото въззивно решение,с която моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение,като неправилно и необосновано.
Ответниците по касационните жалби В. С. Б.,М. П. В. и [фирма],София,чрез пълномощника си адвокат Л.П.,в депозирания писмен отговор на двете горепосочени жалби,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбите за неоснователни.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че между страните основното спорно обстоятелство е: възникнало ли е в патримониума на ответника [фирма] учреденото право на строеж,с оглед твърденията на ищците Е. Й. и Д. Й.,че описанието на обектите в нот.акт №168 от 23.10.2009г.,които те трябва да получат при завършване на сградата не съответства и противоречи на описанието им по действащия към датата на сключване на договора архитектурен проект от 21.01.2008г.,одобрен от Д. на СО,което обосновава липсата на предмет на договора,както и че към момента на сключване на договора сградата се явява частично изградена от тях до кота 8,94 м,поради което правото на строеж за вече построената част от сградата се явява учредено при липса на предмет.Съдът е отбелязъл,че с исковата молба ищците признават,че към датата на сключване на договора по нот.акт №168/09г. вече са изградили със свои сили и средства ,въз основа на горепосочения проект, част от предвидената сграда,но поради липса на средства на 10.09.2009г. двамата ищци сключили с ответното дружество предварителен договор за учредяване правото на строеж срещу задължение за довършване на строителството на жилищната сграда в процесния имот,като в точка втора на този договор е посочено,че при изпълнението на задължението си по договора ответното дружество-строител/лист 17 от делото /следва да изготви за своя сметка описаните в тази точка промени в съществуващите архитектурно-строителни проекти,а в точка първа от този договор изрично е посочено,че ищците са изградили сутерена на сградата в груб вид.При анализа на тези твърдения на страните,обективирани в договора,съдът е стигнал до извода,че горепосочените доводи на ищците за частична нищожност на договора за учредяване право на строеж по силата на нот.акт №168/2009г. е неоснователен.Съдът,след направеното тълкуване на общата воля на страните,обективирана в договора,сключен с нот.акт №168/2009г. и установената връзка на този договор с предварителния договор между ищците и ответното дружество [фирма] от 10.09.2009г.,както и етапа на строителство на сградата към този момент, е стигнал до извода,че страните по този договор са изразили общата си воля за довършване на строежа, съгласно одобрения архитектурен проект от 28.01.2008г.,но с промените предвидени в т.2 на горепосочения сключен между тях предварителен договор от 10.09.2009г.Съдът е посочил,че в нот.акт №168/2009г. е отразено представянето, при подписването на същия, на документ,представляващ съгласуван между страните архитектурен проект за промени по време на строителство,но същият не е представен по делото и липсва възможност да се установи неговото съдържание,което да се съпостави със съдържанието на проекта от 28.01.2008г. относно вида и предназначението на сградата,както и липсват ангажирани други доказателства в тази връзка.Съдът е стигнал до извода,че не е установено твърдението на ищците за нищожност на договора за учредяване правото на строеж по силата на нот.акт №168/2009г. на сочените от последните основания,поради което валидното учредяване на суперфиция в полза на ответното дружество прави невъзможно приложението на чл.92 ЗС в момента на изграждане на сградата в груб строеж,поради което е налице и валидно прехвърляне на правото на строеж на останалите ответници по посочените нотариални актове.
По жалбата на Д. Й. Й.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,а именно/цитирам/:
„Когато обемът на правото на строеж,определен в рамките на договора,с който то се учредява,предвижда бъдещата сграда да бъде изградена по съществуващ към датата на подписване на договора одобрен проект и по нов,неодобрен проект,с който съществуващия проект ще бъде изменен в множество негови части/в случая 9бр./ и който нов неодобрен проект е следвало да бъде одобрен в точно определен срок,то при изграждане на сградата в груб строеж,счита ли се че правото на строеж е реализирано в договорения обем и е възникнало право на собственост на носителите на правото на строеж,ако новият проект за изменение не е бил въобще одобрен и изпълнен,а правото на строеж за обектите в сградата са били разпродадени и индивидуализирани по параметрите на стария проект и ако такава собственост не е възникнала,поради нереализирането на правото на строеж точно в договорения обем,следва ли да намери приложение разпоредбата на член 92 ЗС,като се приеме,че цялата сграда изградена в груб строеж,е станала собственост на собствениците на земята,върху която е изградена.”,
Който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Преди всичко,с оглед приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на съда,формулираният от касатора правен въпрос е такъв по съществото на спора и се решава по преценка на съда,в зависимост от установеното по делото,с оглед събраните по същото доказатателства.Наред с това,тази формулировка съдържа фактически твърдения, поддържани от касатора в производството по делото,за които съдът е приел,че са останали недоказани,и за които последният носи доказателствената тежест.
Ето защо,изложеното посоченият от касатора правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,поради което е неотносима и съдебната практика,на която касатора се позовава и прилага.
С обжалваното въззивно решение обаче,с което се потвърждава първоинстанционното решение- се отхвърля предявеният от Е. Й. и Д. Й. против [фирма],София,М. П. Ч.,В. С. Б.,П. В. Г. и „И.”О.,София,установителен иск за собственост, за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на цялата сграда,описана в решението,реализирана в „груб вид”,съгласно учреденото на първия ответник право на строеж от ищците, по силата на нотариален акт №168,т.ІV,рег.№21996,н.д.№727/2009г. на нотариус Ц. С./лист 24 от делото/.Видно от съдържанието на горепосочения нотариален акт, ищците Е. Й. и Д. Й.,като съсобственици на описаното дворно място учредяват на [фирма],право на строеж за построяване на жилищна сграда с магазини,описана в раздел І на нотариалния акт,с изключение на правото на строеж за обектите описани в раздел ІІ от акта,за който учредителите си запазват и взаимно учредяват и приемат помежду си право на строеж,като горепосоченото дружество става собственик на всички останали обекти в сградата.С решението, предмет на настоящата касационна жалба,като последица на отхвърлянето на предявения установителен иск за собственост,са отречени и правата на ищците,който те са запазили за обектите,описани в раздел втори от нотариален акт №168/2009г.
К. съд намира,че след като липсва относим към решаващите мотиви правен въпрос относно допустимостта на постановеното въззивно решение,касационното обжалване следва да се допусне с оглед евентулантата му недопустимост,във връзка с предвиденото в раздел ІІ на нот.акт №138/2009г.,съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По жалбата на Е. А. Й.:
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че са налице основанията за допускането му съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК,като съдържанието на последното е напълно идентично със съдържанието на изложението на първия касатора-Д. Й. Й.,поради което касационният съд счита,че не следва да се повтарят отново всички посочени по жалбата на последния доводи,за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на тези основания по формулирания правен въпрос.
Както вече бе изложено,във връзка с жалбата на първия касатор Д. Й.,следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение с оглед неговата допустимост,съгласно т.1 на ТР №1/2009. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №307/18.02.2015г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№2355/2014г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ без движение касационната жалба.
Да се уведомят касаторите Д. Й. Й. и Е. А. Й.,лично и чрез пълномощника им адвокат Е. Г. Х.,в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат държавна такса в размер на 7 427 лева по сметка на ВКС и представят документ за внасянето й по делото,като в противен случай жалбата ще им бъде върната.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: