Решение №103 от 26.2.2018 по нак. дело №997/997 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

С., 26.02.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.01.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2656/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№65195/17.05.2017г.,подадена от К. Е. К.-К.,чрез пълномощника й адвокат С. Й. К.-В.,против решение №2045/29.03.2017г. на Софийски градски съд,ГО , ІV-В въззивен състав,постановено по в.гр.д.№4786/2016г. по описа на същия съд,в частта му,с която се отменя решение от 07.01.2016г. на СРС,го,41 състав по гр.д.№18165/2014г. по описа на съда,в частта на последното-за отхвърляне на предявените от И. Г. П. и Х. А. П. срещу К. Е. К.-К.,искове с правно основание член 108 ЗС, по отношение на реална част с площ от 88 кв.м от описания в решението поземлен имот и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на К. Е. К.-К.,че И. Г. П. и Х. А. П. са собственици на основание правна сделка-договор за покупко-продажба,сключен на 20.05.2013г. с нот.акт №151/2013г. на следния недвижим имот:реална част с площ от 88 кв.м от Поземлен имот с идентификатор 68134.4094.703 по КК и КР,одобрени със заповед № РД-18-35 от 09.06.2011г. на АГКК,при описани в решението съседи и имот с идентификатор 68134.4094.767,представляващ УПИ VІІ-1505а от кв.5 по действащия регулационен план на м.”Вилна Зона Американски колеж-І част”,целият с площ от 1080 кв.м при описани съседи,която реална част е с широчина 1,71м в югозападния край и широчина 6,19 кв.м в североизточния край и е защрихована в жълт цвят на скица №1 към заключението на вещото лице от 03.06.2015г. по допусната и изслушана СТЕ в първоинстанционното производство,която приподписана от съда е неразделна част от решението,като осъжда К. Е. К.-К. да предаде на ищците И. Г. П. и Х. А. П. гореописаната реална част от имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение в тази му част е неправилно,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна .
Ответниците по касационната жалба И. Г. П. и Х. А. П.,чрез пълномощника си адвокат В. Т. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат същата за неоснователна,като се претендират разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че страните са собственици на процесните съседни недвижими имоти-УПИ VІІ-1505а/ищците/ и УПИ ХХVІ-1505/ответницата/ от кв.5 по действащия регулационен план на м.”Вилна зона Американски колеж-І част”,който план съгласно данните по заключението на вещото лице е бил одобрен през 1958г.,като ищците основават претенцията си за придобитото право на собственост върху процесната реална част с площ от около 170 кв.м на основание договора за покупко-продажба,обективиран с нотариален акт №151/2013г.,а ответницата поддържа,че е придобила спорната реална част по наследство и делба,с евентуално възражение за придобивна давност ,упражнявана от 1978г.Съдът се е позовал на приетото с точка 4 от ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС,според която в производството по иск за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в кадастралната карта,като иск за собственост на реална част от поземлен имот,когато тази част е неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот,е допустим,дори и да не проведена административна процедура по член 53,ал.1,т.1 ЗКИР,и при предявяване на иск за ревандикация на недвижим имот,ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот,която се владее без основание от ответника,независимо дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не.След като е съобразил разпоредбата на параграф 5,ал.1 ПЗР ЗКИР,според която регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот,съдът е стигнал до извода,че в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете предхождащи одобряването на кадастралната карта,като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях,което би обусловило трансформирането на регулационните граници в имотни.В тази връзка съдът е анализирал предвидените промени по отношение на процесните имоти,съгласно предвиденото в регулационния план от 1958г.,с оглед данните по заключението на вещото лице,последващите промени в регулацията,като след преценка на доказателствата по делото,е стигнал зо извода ,че процесният регулационен план следва да се счита приложен,тъй като в периода от 1959г-1960г. до 1978г. УПИ 1505 а е бил владян от праводателката на ищците М. П. в границите му определени с регулационния план,като същата е заплатила дължимото обезщетение за придадената част от имота на Н. М. К.-наследодателка на ответницата,и разместването на собствеността е стабилизирано.Съдът е отбелязъл,че в случая разпоредбите на параграф 6 и 8 ПР ЗУТ са неприложими,тъй като производство по приложение на регулацията в настоящия случай,е завършило.По отношение възражението на ответницата за придобивна давност,съдът е приел същото за неоснователно,като е извършил преценката си,съобразно предвидените ограничения и забрани за придобиване на това основание,с оглед действащия закон към момента на позоваването на придобивна давност,визирайки разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗТСУ/отм/,която установява забрана за придобиване по давност на реално определени части от парцели,също така и след изменението й през 2000г.-което касае друга хипотеза,свързана с присъединяване на частта към съседен имот при условията на чл.28 ЗТСУ,както и че не са налице изискванията в случая,предвидени в разпоредбата на член 200 ЗУТ,поради което е стигнал до извода,че владението на ответницата върху процесната реална част от 88 кв.м не може да бъде зачетено,респ. не може да доведе до придобиването й по давност.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В точка първа от изложението си,касаторът заявява,че решението е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл извън петитума на предявения иск,с правно основание член 108 ЗС,довело до произнасяне по непредявено искане-за непълнота и/ или грешка в кадастъра при заснемане или отразяване на имота.Изложени са доводи,че след като съдът не бил сезиран с такава претенция не е имал процесуалната възможност да се произнесе по нея.
С оглед изложеното с решаващите мотиви,предвид и заявеното от ищците,а именно,че съдът е сезиран с предявен иск за собственост,не е налице произнасяне по непредявен иск и обжалваното решение е допустимо.Съгласно приетото с т.4 на ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС/на което се е позовал и въззивният съд в решението си/,ако съдът констатира в производство по иск за собственост непълнота или грешка в кадастралната карта,те следва да се съобразят при произнасяне на съда,въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулиран поземлен имот на ответника,като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота,каквото е било направено от съда с постановеното въззивно решение.
В точка втора,касаторът,наред с изложените касационни оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд,се посочва въпрос: относно това дали регулацията от 1958г. е приложена,който обаче е въпрос по същество и се разрешава от съда в съответствие с установеното с доказателствата по делото.Освен това,в случая не е налице произнасяне на съда по ненаведени във въззивната жалба доводи,а напротив,постановеното с въззивното решение е в съответствие със приетото с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В точка три от изложението,касаторът формулира правен въпрос,свързан със индивидуализацията на имота,придобит по прехвърлителната сделка,обективирана с нот.акт №151/2013г.,за който имало влязла в сила кадастрална карта,който въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и не е обусловил правните изводи на съда.
Ето защо, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Х. А. П. и И. Г. П.,не следва да се присъждат поисканите разноски за настоящото касационно производство разноски по делото,тъй като липсват доказателства,че такива са реално сторени,поради това,че в приложения договор за правна защита и съдействие от 23.06.2017г. е посочено само уговорено възнаграждение и начин на плащане,като се прилага касов бон за различна сума и не е във връзка с уговорената сума за плащане по договора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2045/29.03.2017г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-В въззивен състав,постановено по в.гр.д.№4786/2016г. по описа на същия съд в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар