Решение №106 от 8.3.2010 по гр. дело №498/498 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
 
Р Е Ш Е Н И Е
 
№.106
 
гр.София, 08.03.  2010 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари  две хиляди и десета година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                ЧЛЕНОВЕ:  СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                      
                                                                                                                           
               със секретар       Т.КЬОСЕВА
и с участието на прокурора  
изслуша   докладваното  от   
председателя     (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 498/2009 г      
 
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на Е. Б. С. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 448 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 2430/2006 г. на Великотърновския районен съд, девети състав, с което е уважен предявения срещу молителката иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, като е признато за установено, че И. К. П., П. К. П., И. С. И., С. К. Д., Д. К. Д. и В. Х. Д. са собственици по наследяване от С. В. С. на апартамент № 8 на третия етаж на ул.”Б” № 8-б, ЕЖБ-58, вх. Б ет.3, със застроена площ 57.92 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, клозет, коридор, дрешник и тераса, заедно с придаденото му избено помещение № 18 с площ от 5.47 кв.м., и 1.97 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Поддържа се, че молителката не е призовавана по делото /призовката е получена от лице, което не е член на семейството й/. Представят се първа и последна страница на задграничен паспорт на Е. Б. С.; удостоверения за постоянен и настоящ адрес на същото лице и за постоянен адрес на П. К. Д.
Ответниците по молбата за отмяна И. К. П., И. С. И., Е. И. Д., И. Б. П., П. К. П. и С. К. Д. са на становище, че не е налице основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна и в рамките на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
За първото по делото заседание, на ответницата /сега молител/ е била изпратена призовка /л.40 от гр.д. № 2430/2006 г. на ВТРС/ на адрес: гр. В. Т. , ул.”Б” № 8, вх. Б, ет.3, ап.8, в която връчителят /разносвачът/ на призовки, съобщения или съдебни книжа е удостоверил по надлежния начин /чл.46, ал.2 ГПК, отм.//, че е била получена от пълнолетно лице от домашните на ответницата Е, а именно: Пламен К. Д. син. Последният е засвидетелствал с подписа си, че е получил призовката на 29.01.2007 г. със задължение да я предаде на призоваваното лице. Съгласно чл.41, ал.6 ГПК /отм./, първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, като за останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При всяко отлагане на делото в открито заседание съдът обявява деня и часа на следващото заседание, като уведомена се смята не само присъствалата на заседанието страна, но и тази, която не се е явила, въпреки че е била редовно призована/чл.107, ал.1, изр.първо от ГПК, отм./. Следователно, ответницата /сега молител/ е била редовно призована с получаване на призовката за първото съдебно заседание от лицето П. К. Д. син, който е пълнолетен и е от домашните й по реда на чл.46, ал.2 ГПК /отм./ и което лице се задължило да я предаде на страната-адресат. Последната се смята за редовно призована и за заседанието на 12.04.2007 г., когато съдът е приключил устните състезания и е пристъпил към постановяване на решение.
Молителката не представя доказателства, от които да е видно, че получателят на призовката П. К. Д. не е домашно лице по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК /отм./. От удостоверение за постоянен адрес № 000095/12.02.2010 на Община В. е видно, че същото лице има постоянен адрес: гр. В., ул.”Б”, № 8, вх. Б, ап.8 от 17.12.2001 г. Съгласно удостоверение № 00094/12.02.2010 г. на същата община, Е. Б. С. има същия постоянен адрес от 21.08.2000 г. Обстоятелството, че съгласно удостоверение 000117 от 12.02.2010 г. на Община В. в регистъра на населението молителката има от 06.01.1999 г. настоящ адрес: гр. В., ул.”Ш” № 14, както и данните, съдържащи се на стр.стр.5,18 и 19 /последна/ от задграничния паспорт на Е. С. за излизане от територията на Република България на 29.03.2006 г., не могат да доведат до опровергаване на удостовереното от длъжностното лице-връчителят на призовки, съобщения и съдебни книжа на 29.01.2007 г. надлежно връчване на призовката за първото съдебно заседание чрез пълнолетно лице от домашните й, поело задължението да я предаде на призоваваната страна.
В обобщение, не е налице нередовно призоваване на молителката по делото и липсва основание по чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо, молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителката да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата за отмяна И. Б. П. сумата 100 /сто/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражението от 23.01.2009 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Б. С. от гр. В., ул.”Б” № 8, вх. Б, ет.3, ап.8, за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 448 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 2430/2006 г. на Великотърновския районен съд, девети състав.
ОСЪЖДА Е. Б. С., с посочен адрес, да заплати на И. Б. П. от гр. В., ул.”В” № 4 сумата 100 /сто/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар