О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
С., 28.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 735/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. А. К.,С. К. К.-П.,В. К. К.,В. А. В. и Г. Г. Б. против решение от 02.03.2011г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІ”б” състав,постановено по гр.д.№9300/2010г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение от 28.04.2010г. постановено по гр.д.№9183/2008г. по описа на Софийски районен съд,46 състав за отхвърляне на предявения от ищците,горепосочените касатори, срещу Държавно предприятие”Транспортно строителство и възстановяване” [населено място] иск с правно основание член 108 от ЗС за предаване на владението върху описания в решението недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,като се твърди,че съдът се произнесъл по материалноправен въпрос относно възможност в производството по ревандикационен иск,основан на земеделска реституция,ответника да оспорва легитимацията на ищците с възражението,че наследодателят им не е бил собственик към момента на внасянето му в ТКЗС,ако самият той не заявява такива права към същия момент,като се цитира и прилага решение №122 от 17.03.2006г. по гр.д.№2436/2004г. по описа на ВКС,ІVго.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците основават правото си на собственост върху процесните имоти,като възстановени им по реда на ЗСПЗЗ,по силата на постановеното решение №R372/20.04.2007г. на ОСЗГ”Нови искър, [община] искър,област С.,в качеството им на наследници на М. А. К. и А. В. Д.,което е било оспорено от ответника,който не е участвал в това административно производство и това решение не може да му бъде противопостевено.Въззивният съд по реда на косвения съдебен контрол в рамките на това производство е извършил проверка за законосъборазност на този административен акт-решението на ОСЗГ,което е приел,че е валидно и тъй като имотите се намират в строителните граници на населеното място е пособил,че в конкретния случай в издадената от техническата служба на общината скица №30/27.11.2006г. към удостоверение по член 13 ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ №АС-94-В-58/12.04.2005г.,на район „Нови Искър” се съдържа информация относно границите и номера на имота по помощния план по член 13 ал.1 от ППЗСПЗЗ,регулационното отреждане на територията,в която попада,границите и площите на възстановяване и ограниченията върху имота и с факта на заверката от техническата служба на общината и ОСЗГ скицата е станала част от адимистативния акт,поради което е стигнал до извода,че фактическия състав по възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи,е завършен.За да потвърди обаче,решението на първоинстаницонния съд,с което е бил отхвърлен предявеният ревандикационен иск,въззвният съд в мотивите е приел,че след като неучаствалите в това административно производство трети лица,какъвто е ответника по иска, оспорват правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на обобществяването на тези земи,т.е. към момента на включването им в ТКЗС,то в тежест на ползващите се от акта за възстановяване по ЗСПЗЗ е да докажат това право на собственост като принадлежало на наследодателите им към момента на обобществяването на земята,за което ищците не са ангажирали никакви доказателства в тази насока.Ето защо, съдът е стигнал до извода,че не може да се приеме за установено наличието на право на собственост към момента на обобществяване в полза на наследодателите на ищците,което е първата предпоставка за реституиране на имота,като тук следва да се посочи,че приетото в обратен смисъл в горепосоченото решение на ОСЗГ,не може да се противопостави на ответника,тъй като същия не е участвал в това административно производство и това решение не го обвързва.
Върховният касационен съд констатира,че в настоящия случай на ищците, в качеството им на наследници на М. А. К. и А. В. Д.,с постановено решение №R372/20.04.2007г. на ОСЗГ Нови Искър,е възстановено правото на собственост в стари реални граници на описаните имоти и поставения материалноправен въпрос за оспорване правото на собственост на наследодателите на ищците от ответника,към момента на обобществяването на земята,което трето лице не заявява собствени права към този момент е в противоречие със задължителната практика на ВКС-решение №28/18.05.2011г. постановено по гр.д.№610/2010г. по описа на ВКС,ІІго.Ето защо,касационният съд намира,че са налице условията на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.03.2011г. на Софийски градски съд,въззивно отделение ІІ”б” състав,постановено по гр.д.№9300/2010г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба,като указва на касаторите К. А. К.,С. К. К.-П.,В. К. К.,В. А. В. и Г. Г. Б.,в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства по делото за внесена държавна такса в размер на 1 047 лева,по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Тарифата за държавните такси,които се събират по ГПК,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: