Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София,15.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 20.01.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3119/2015 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№37053/20.03.2015г.,подадена от А. М. Б.,М. О. Б. и Д. О. Б.,чрез пълномощника им адвокат В. Б.,против решение от 03.02.2015г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№6540/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 19.11.2009г. постановено по гр.д.№13341/2008г. за отхвърляне на предявения от А. М. Б.,М. О. Б.,Д. О. Б.,Т. Л. Б.,М. С. М.,Б. И. В. и Н. Т. В. против Р. Ц. Б.,ревандикационен иск за предаване на собствеността и владението на недвижим имот:част от УПИ VІІ-284,кв.29 по ЗРП на в.з.”Б. п.” в кв.Б.,гр.С. с площ от 770 кв.м,показан на служебна скица като имот пл.№284 при съседи:път ,парцел VІІІ-285 и парцел VІІ-284.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№38342/23.03.2015г.,подадена от Н. Т. В./по съпруг Л. /,чрез пълномощника й адвокат А. Д.,срещу горепосоченото въззивно решение,с оплаквания че същото е неправилно, незаконосъобразно и небосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационните жалби Р. Ц. Б.,счита жалбите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че фактическите основания на които ищците претендират да са собственици на процесния имот е възстановяване правото на собственост на общия им наследодател М. Б. Г.,в съществуващи,стари реални граници на имота,описан в Решение №6747 от 02.02.2007. на ОСЗГ,Овча купел,гр.С.,в сила от 06.03.2007г.,представляваща нива цялата с площ от 3 дка,като процесната част от нея е от 770 кв.м,находяща се в строителните граници на [населено място],в местн.Б.,имот №284,к.лист №589/590 от КП изработен през 1956г.,придобита от наследодателя с делбен протокол от 1941г.,за който имот по данните на съдебно-техническата експертиза е отреден парцел УПИ-284 от кв.29 по РП на местн.”Б. п.”Б. от 1959г.,придобит от Н. Н. М. с нот.акт №158/1963г. и дарен на ответницата Р. Ц. Б. с нот.акт №191/2002г.,поради което съдът е стигнал до извода,че е налице идентичност между нивата с площ от 3 дка ,придобита от наследодателя на ищците М. Г. и спорния имот.Съдът, след като е упражнил косвен съдебен контрол на това решение, е стигнал до извода,че предвидената по реда на ЗСПЗЗ реституционна процедура е със завършен фактически състав,поради което така постановеното решение на ОСЗГ не страда от пороци,водещи до неговата нищожност и е породило правни последици,т.е. възстановено е правото на собственост върху процесната земеделска земя/в момента на възстановяването тя е била включена в урбанизираната територия на населеното място/ на наследниците на М. Б. Г..За да потвърди решението на първоинстанционния съд,с което е бил отхвърлен предявения ревандикационен иск,съдът е приел,с оглед направеното възражение от ответницата Р. Б. , изтекла в нейна полза придобивна давност,като същата е започнала да тече,предвид нормата на чл.5 ЗВСОНИ,с начална дата 22.11.1997г. и ответницата Б. е придобила правото на собственост върху процесния имот на това основание,поради което упражнява фактическата власт на валидно правно основание и правилно претенцията по член 108 ЗС е била отхвърлена като неоснователна.
По въпроса,по който е допуснато касационното обжалване:
С определение №260 от 26.10.2015г.,постановено по делото,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос-тече ли придобивна давност в полза на упражняващия фактическа власт върху земеделски недвижим имот от 22.11.1997г. по силата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ДВ бр.107/1997г./,за който имот не е приключила земеделската реституция с окончателен акт на административния орган-Общинска служба”Земеделие и гори”?
Констатирано е противоречие на обжалваното решение,при разрешване на правния въпрос, със задължителна практика на ВКС,а именно-Решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. по описа на ВКС,ІІго и Решение №10/04.05.2011г. по гр.д.№308/2010г. по описа на ВКС,ІІго,постановени по реда на член 290 ГПК.
Според възприетото с тази задължителна практика,в хипотезата,при която решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, давностният срок за придобиване на имота започва да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността/в настоящия случай влизане в сила на Решение №6747/02.02.2007г. на ОСЗГ-Овча купел,С./.От този момент правото на собственост може да бъде защитавано от собственика,чрез предприемане на съответни действия спрямо трети лица,упражняващи владение върху имота.В тази връзка ,с разпоредбата на член 5 ,ал.2 ЗВСОНИ се предвижда изтеклата придобивна давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ,да не се зачита и започва да тече от деня на влизането й в сила,но когато към този момент не е завършен фактическия състав на земеделската реституция относно имота,началният момент от който може да тече придобивна давност е възстановяването на собствеността.Разпоредбата брани правата на лицата,които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос,касационният съд намира въззивното решение за неправилно.
С депозираната искова молба вх.№242441/16.05.2008г.,ищците,като наследници на общия им наследодателя М. Б. Г.-починал на 21.04.1962г.,са заявили,че с влязло в сила решение №6747/02.02.2007г. на ОСЗГ-Овча купел им е възстановено правото на собственост в съществуващи/въстановими/стари реални граници на недвижим имот:нива от 0,770 дка,пета категория,находяща се в строителните граници на [населено място],в местн.Б.,имот №284,к.л. №589/590 от кадастрален план от 1956г.,който имот понастоящем попада в УПИ,парцел VІІ-284,кв.29 по ЗРП на в.з.Б. п.,който имот се владее от ответницата Р. Ц. Б.,придобит по дарение от последната, съгласно нотариален акт №191/28.08.2002г.,като се претендира ревандикация на процесната част от имота,защрихована на приложена с исковата молба служебна скица от 23.06.2008г. – Столична Община-район Витоша/лист 28 от делото/.Видно от данните по делото,реституираният с горепосоченото решение земеделски имот се намира в строителните граници на населеното място и съгласно отразеното в това решение,правото на собственост на наследодателя на ищците е установено с протокол за делба от 26.02.1941г.,т.VІІ,нот.акт №151/1943г.,като е завършен фактическият състав на административната процедура по възстановяването на правото на собственост на процесния имот по реда на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ,с влизане в сила на горепосоченото решение на ОСЗГ-на 06.03.2007г.,придружено с издадено удостоверение изх.№СТ-92.0053/02.09.2003г.,на основание чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ,в което изрично е посочено,че част от планоснимачен №284 по к.л.№№589 и 590,целият от 1950 кв.м е застроен с жилищна сграда от трети лица-узаконена с Акт за узаконяване №50/20.06.2002г.,като се изразява становище в същото,че от имота може да се възстанови оставаща площ от 860кв.м/възстановена с решението-770 кв.м/,както и с издадената скица от 02.09.2004г. от отдел „Териториално и селищно устройство на Район”Витоша”,неразделна част от Решение №6747/02.04.2007г. на ОСЗГ-Овча купел,С..Съгласно законодателната уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи,приета със ЗСПЗЗ,индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии,които са необходимите правни актове за определяне на реалните граници и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие,поради което с решението на поземлената комисия/в случая към постановяване на решението-ОСЗГ/ възниква качеството на обекта на собствеността-индивидуализация и затова то има конститутивно действие.Влязлото в сила решение №6747/02.02.2007г. на ОСЗГ-Овча купел,с което се възстановява правото на собственост на наследодателя на ищците върху описания земеделски имот,понастоящем в стоителните граници на населеното място,попадащ в УПИ П.VІІ-284,кв.29 по ЗРП на в.з.Б. път,като постановено от компетентен административен орган,в съответствие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ,е породило своите правни последици и е налице настъпил реституционен ефект,при така завършената предвидена в този закон административна процедура,поради което ищците,в качеството им на наследници на общия наследодател М. Б. Г.,се легитимират като собственици на процесния имот.Според данните по заключението на вещо лице С. Б., по депозираната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза,във връзка с идентичността,след като е проследен кадастралния и регулационен статут на процесния имот и на съседните такива, след делбата,извършена с протокол от 26.02.1941г.,гр.д.№431/1940г. на Софийски околийски съд,се посочва че последният представлява част с площ 770 кв.м от нивата в местн.Б.,цялата с площ от 3 дка,придобита от наследодателя на ищците М. Б. Г. с посочения делбен протокол и нот.акт №151/1943г.,нанесена по-късно с пл.№284 в кад.листове 589 и 590 от КП емисия 1956г.,за който имот е отреден парцел VІІ-284 от кв.29 по РП на м.”Б. п.-Б.” от 1959г.,придобит от Ц. Н. М. с нот.акт №158/1963г., дарен на ответницата Р. Ц. Б. с нот.акт №191/2002г.
По направеното възражение от ответницата Р. Б. за изтекла в нейна полза придобивна давност,с оглед дадения отговор по-горе на поставения правен въпрос,към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,според която не се зачита давността за имоти,които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗ до влизането й в сила-/ДВ бр.107/1997г.-22.11.1997г./, въззивният съд неправилно в обжалваното решение е приел,че от тази дата тече в полза на ответницата Б. придобивна давност.Това е така,защото възстановяването на правото на собственост върху процесния имот, по реда на ЗСПЗЗ, на наследодателя на ищците М. Г. е настъпило в много по-късен момент,а именно с приключване на административната процедура по възстановяването й,а именно- от влизане в сила на решение №6747/02.02.2007г. на ОСЗГ.Овча купел-град С./лист 6 от гр.д.№13341/2008г. по описа на СРС/,на 12.02.2007г.,от който момент лицата,в полза на които е възстановена собствеността имат възможността да бранят правата си върху реституирания им имот.Следователно от 12.02.2007г. е започнала да тече придобивна давност в полза на ответницата Р. Б. за процесния имот,която обаче е прекъсната със заявения ревандикационен иск от ищците,с депозираната на 19.05.2008г. искова молба,поради което не са налице предпоставките предвидени,както в ал.1 на член 79 ЗС-упражнявано непрекъснато владение в продължение на 10 години,така и в ал.2 на член 79 ЗС-непрекъснато владение в продължение на пет години.Ето защо ,въпреки установеното с доказателствата по делото владение,което ответницата е упражнявала върху имота,към датата на предявяване на иска-19.05.2008г.,в нейна полза не е изтекъл изискуемия от закона срок,с оглед осъществяването на предпоставките за придобиване на правото на собственост върху процесния имот на това придобивно основание.
С оглед изложеното,предявеният иск с правно основание член 108 ЗС се явява основателен и доказан,поради което следва да бъде отменено въззивното решение като неправилно и касационният съд се произнесе по съществото на спора. По отношение на ищците Т. Л. Б.,М. С. М. и Б. И. В.-настоящи ответници по касационните жалби, обжалваното решение е влязло в сила,обаче предявената ищцова претенция следва да бъде уважена изцяло,тъй като всеки от съсобствениците на имота може да поиска ревандикация на целия имот от трето на съсобствеността лице,което го владее или държи без правно основание.
Касационният съд констатира,че на касатора Н. Т. В. не е изпратено съобщение за внасяне на дължима държавна такса в размер на 133 лева,поради което следва да бъде осъдена да внесе по сметка на ВКС тази дължима държавна такса.
При този изход на спора на касаторите А. М. Б.,М. О. Б. и Д. О. Б., следва да се присъдят на основание член 78,ал.1 ГПК,направените разноски по делото в размер на 4 612 лева,за всички съдебни инстанции,а за касатора Н. Т. В.-Л. направените разноски по делото в размер на 3 480 лева за всички съдебни инстанции.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 03.02.2015г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-Д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№6540/2012г.,в частта му,с която се потвърждава решение от 19.11.2009г. на Софийски районен съд,33 състав по гр.д.№1334/2008г.по описа на съда-за отхвърляне на иска предявен от А. М. Б.,М. О. Б., Д. О. Б. и Н. Т. В.-Л. против Р. Ц. Б.,на основание член 108 ЗС,кото вместо него постановява:
ОСЪЖДА Р. Ц. Б. да предаде собствеността и владението на А. М. Б.,М. О. Б.,Д. О. Б. и Н. Т. В.-Л. на недвижим имот,представляващ част от УПИ VІІ-284 в кв.29 по ЗРП на в.з.”Б. п.”,в кв.Б.,гр.С.,с площ от 770 кв.м,показан на служебна скица като имот пл.№284 при съседи по скица:път,парцел VІІІ-285 и парцел VІІ-284,на основание член 108 ЗС.
ОСЪЖДА Н. Т. В.-Л. да заплати по сметка на ВКС дължима държавна такса в размер на 133 лева.
ОСЪЖДА Р. Ц. Б. да заплати на А. М. Б.,М. О. Б. и Д. О. Б. сумата от 4 612 лева/четири хиляди шестстотин и дванадесет лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Р. Ц. Б. да заплати на Н. Т. В.-Л. сумата от 3 480 лева/три хиляди четиристотин и осемдесет лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: