Решение №111 от 19.3.2009 по гр. дело №304/304 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 111
 
гр. София, 19.03.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                       СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 304/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. от гр. С. срещу въззивно решение от 17.09.07г. по гр.д. № 1276/06г. на Софийския градски съд, ІVг г.о. Жалбоподателката е поискала да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решението по гр.д. № 1757/05г. на Софийския районен съд, 27 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. К. срещу Е. И. Д. иск с правно основание чл.97, ал.1, пр. последно от ГПК/отм./, вр с чл.26, ал.2 от ЗЗД за признаване, че не съществува правно отношение по договор от 18.10.2002год., извършен във формата на нот. акт № 174/02г. поради липса на съгласие, като и предявеният от Д. К. К. срещу Е. И. Д., В. П. Н., В. Г. Н., В. С. З. и З. В. З. иск да бъде признато за установено, че Д. К. е собственик на апартамент № 59, находящ се в гр. С., ж.к.“Бъкстон“, ул. “Ген. Суворов“, бл.4, вх. Д, ет. З, а срещу В. З. и З. З. и за предаване владението върху имота на основание чл.108 ЗС. Със същото решение е признато за недоказано на основание чл.156, ал.2 ГПК /отм./ оспорването истинността на нот. акт № 174/02г. и са присъдени разноски в полза на ответниците.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна с договор от 18.10.02г., сключен с нот. акт № 174/02г. Д. К. е продала на Е. Д. процесния апартамент за сумата от 26 590 лв., която продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача. Във връзка с твърдението на ищцата в първоинстанционното производство Д. К. , че не е участвала в продажбата и не е подписала сключения в нотариална форма договор по делото е установено, че подписът за продавач в нотариалния акт, който се съхранява при нотариуса в нотариалното дело е положен от нея, а този, който е положен върху акта, намиращ се в службата по вписвания при СРС не е неин. Безспорно установено е също, че ищцата е подала молба до нотариуса за изповядване на сделката, като е подписала и необходимите за това декларации, като в нотариалното дело е приложено копие от нот. акт №73/97год., с които същата се е легитимирала като собственик на апартамента, като и копие от нейната лична карта. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба е валидно сключен, респ. че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на неговата нищожност поради липса на съгласие е неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касаторката за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът в противоречие със заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно-почеркова експертиза е приел, че същата е положила подписа си и в нотариалния акт, който се намира в службата по вписванията са неоснователни, доколкото въз основа на заключението на вещите лица от тази експертиза решаващият съд е приел точно обратното – че този екземпляр на нотариалния акт не е подписан от нея. Наред с това съдът правилно е приел, че за да породи сделката своите правни последици е достатъчно да съществува един валидно издаден нотариален акт, какъвто в случая е налице, а нарушаването на изискването на чл.474, ал.1 ГПК, изр.1 ГПК /отм./, според което за извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра по принцип не води до нищожност на самата сделка поради липса на съгласие. В случая това изискване не е и нарушено, тъй като то се отнася до съдържанието на нотариалния акт (текста преди подписите), поради което доводите на жалбоподателката, че след като единият екземпляр на акта е подписан от нея, а другият – не, двата екземпляра са несъвместими и взаимно изключващи се и поради това не може да се разбере нейната истинска воля, не могат да бъдат споделени. С подписването на единия от двата екземпляра на нотариалния акт от страните по договора е налице съвпадане на техните насрещни волеизявления, т.е. постигане на съгласие относно неговите клаузи и договорът следва да се счита за валидно сключен.
Направеното оплакване, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е постановил решението си при участието на нотариуса, изповядал сделката в качеството му на трето лице помагач на ответниците, доколкото същият няма правен интерес от изхода на спора е също неоснователно, тъй като дори да се приеме, че правен интерес за нотариуса от встъпването му в процеса липсва, това обстоятелство с нищо не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на постановеното решение. Независимо от това, доколкото съгласно чл.73 ЗННД в определени случаи нотариусите носят имуществена отговорност, следва да се приеме, че такъв интерес е налице. Във връзка с оплакването, че въззивният съд е оставил в сила решение, в което първоинстанционният съд не се е произнесъл по исканията на жалбоподателката по чл.431, ал.ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на нот.акт № 174/02г., както и на нот.акт № 200/04г. и № 84/05г., с които са извършени последващи прехвърляния на имота между ответниците следва да се отбележи, че с оглед изхода на спора по иска за прогласяване нищожността на договора, сключен с първия нотариален акт, съдът не е длъжен да се произнася с изричен диспозитив по тези искания и обратно – при наличие на законовите предпоставки следва да отмени акта, с който се засягат правата на ищеца, и без да е налице такова искане от негова страна. Но дори хипотетично да се приеме, че съдът е бил длъжен да се произнесе изрично в диспозитива на решенето по направеното искане, а същият не е сторил това, този порок на решението би могъл да бъде отстранен по предвидения в процесуалния закон ред – чрез допълване на решението или чрез поправка на очевидна фактическа грешка, в зависимост от това дали искането изобщо не е разгледано или е разгледано само в мотивите към решението, а не и по пътя на обжалването. Предвид изхода на спора по първоначалния иск за прогласяване нищожността на сключения с нот.акт № 174/02г. договор въззивният съд не е бил длъжен да изследва дали са извършени последващи сделки с имота, още повече, че както съдът е приел писмени доказателства за наличие на такива по делото не са били представени.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата В сторените от нея в настоящото производство разноски в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила въззивно решение от 17.09.07г. по гр.д. № 1276/06г. на Софийския градски съд, ІVг г.о.
О с ъ ж д а Д. К. К. от гр. С. да заплати на В. Г. Н. от гр. С. сумата 500/петстотин/ лева разноски.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар