О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 20.02. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1157/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. К., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. С., срещу въззивно решение №932 от 11.07.2011г. по гр. дело №801/2011г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочат доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставят се въпроси за това, дали след като е приключила процедурата по възстановяване на собствеността и е влязъл в сила ПНИ е налице годен обект, който може да бъде обект на своене по смисъла на чл.79 ЗС, както и „въпрос за идентичността на заявения за възстановяване от ищците имот с процесния”. Сочи се още, че е налице произнасяне на въззивния съд плюс петитум по отношение отмяната на констативния нотариален акт №6/2010г. на основание чл.537,ал.2 ГПК, тъй като той е издаден за 637 кв.м., а претенцията на ищците е за 400 кв.м. Във връзка с първия правен въпрос се прилагат решения на ВКС.
Ответниците по касация М. Г., П. Г. и Н. Д. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението на Варненския районен съд по гр.д.№13982/2009г. и е постановено друго, с което Ц. Й. К. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д. владението върху собствения им недвижим имот, придобит по реституция, а именно 404/637 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 10135.2510.312 по КК на [населено място], кв.В., м.”Е.” и на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №6, том І, д.№6/2010г. на нотариус Т. М., рег.№237.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот – 404/637 кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.2510.312 по КК на [населено място], кв.В., м.”Е.” с решение №544/1998г. на ПК, с което е признато правото им на собственост върху нива от 6,418 дка, находящи се в терен по пар.4 на В., м.”Е.”, имот № 1181 по КП от 1956г. като границите се определят по реда на чл.28,ал.9 ППЗСПЗЗ. Със заповед от 16.12.2002г. е одобрен ПНИ и на ищците е възстановена собствеността върху 404 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот №312, който е идентичен с ПИ 10135.2510.312. С констативен нотариален акт № 6/2010г. Царевка К. е призната за собственик по давност на имот № 312. Процесният имот попада под разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, поради което до 21.11.1997г. не може да бъде зачетена изтекла в полза на ответницата давност. От тази дата тече нова давност при положение, че е налице завършен фактически състав на земеделската реституция. Не е установено, че ответницата е владяла имота непрекъснато в изискуемия от чл.79 ЗС срок от 10 години. Тя е била ползувател в имота съгласно удостоверение № 79/1983г. От гласните и писмени доказателства е установено, че от 2006г. имотът е изоставен и запустял и не се владее от ответницата. При това положение не е доказано в нейна полза да е изтекла твърдяната придобивна давност за период след реституиране на имота, което е станало след 22.11.1997г. с окончателното завършване на реституционната процедура, до завеждане на иска през 2009г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Поставеният въпрос относно идентичността на имота не представлява формулиран по смисъла на ТР№1/2009г., ОСГК правен въпрос, който може да обуслови допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така защото се визира недоказана идентичност на процесния имот с реституирания на ищците, но това е въпрос от съществото на спора и установената от въззивния съд фактическа обстановка, а не правен въпрос който е обусловил правните изводи в атакуваното решение. Вторият въпрос относно това, дали след като е приключила процедурата по възстановяване на собствеността и е влязъл в сила ПНИ е налице годен обект, който може да бъде обект на своене по смисъла на чл.79 ЗС, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл.280,ал.1,т.2 т.3 ГПК. Той не е релевантен за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че ответницата не е придобила по давност имота, поради това, че не го е владяла в изискуемия от закона срок и то след възстановяване на имота със завършване на фактическия състав на реституцията. Освен това по въпросите за прилагане разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ и за началния момент на зачитане, са налице решения по чл.290 ГПК, с които е уеднаквена съдебната практика и които са съобразени от въззивния съд. В редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – №547/1011г. по гр.д.№660/2010г., ІІ г.о., № 627/2010г. по гр.д.№1623/2009г., І г.о., №556/2010г. по гр.д.№1325/2009г., І г.о. и по гр.д.№308/2010г., ІІ г.о., е прието, че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. В хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. В този смисъл са и цитираните от касатора решения.
Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само в частта му по отношение на приложената правна последица от уважаване претенцията по чл.108 ЗС и отмяната на констативния нотариален акт на ответницата в цялост на основание чл.537,ал.2 ГПК. Поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуален въпрос относно допустимостта на решението в тази част е релевантен за изхода на делото в тази част. С оглед и на приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, че може да се допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, ако той има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, то касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. В случая обжалването следва да се допусне в посочената част с оглед евентуална недопустимост на решението и преценката дали може да се приложи последицата на чл.537,ал.2 ГПК относно констативен нотариален акт за собственост, издаден за целия имот при уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС за идеална част от него. Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване на решението в размер на 50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №932 от 11.07.2011г. по гр. дело №801/2011г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №6, том І, д.№6/2010г. на нотариус Т. М., рег.№237 за частта над 404/637 кв.м. ид.ч.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба в тази част.
УКАЗВА на касатора Царевка Й. К., [населено място], да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да приложи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №932 от 11.07.2011г. по гр. дело №801/2011г. на Варненския окръжен съд в останалата част.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: