Решение №125 от 2.6.2010 по гр. дело №272/272 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

   Р Е Ш Е Н И Е
№  125
         гр. София, 02.06.2010 година
 
    В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:
 
          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                  ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 272 по описа за 2009 год., взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по постъпилата от Ф. Х. от с. Р., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 21.11.2000 год. по гр. д. № 671/2000 год. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила въззивното решение от 10.01.2000 год. по гр. д. № 806/99 год. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.05.99 год. по гр. д. № 506/98 год. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ф. Х. против С. Д. Д. иск за предаване от последната владението върху недвижими имоти в с. Р. и в гр. Б., подробно описани и на един микробус м. “Ф”, като неоснователен.
В молбата за отмяна се поддържа, че след влизане в сила на решението на 13.11.2008 год. молителят узнал за постановеното на 4.07.2008 год. решение по ВНЧХД № 104/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което подсъдимата А. Х. Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 211, предл. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че в условията на продължавано престъпление за времето от 28.03.94 год. до 1.01.97 год. в гр. Б., с цел да набави за себе си и майка си С имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у молителя, че не може да придобива имоти в България на свое име, както и че ако придобитите имоти на името на майка й ще са съпружеска имуществена общност по смисъла на СК на РБ и намиращи се във фактическа власт на Х. да бъдат закупени на името на С. Д. подробно описаните имоти в с. Р. и гр. Б., и с това му причинила имотна вреда в посочените в решението размери, която е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Със същото решение подсъдимата А. Д. е осъдена да заплати на Х. сумата 12 200 германски марки, ведно със законната лихва от 4.10.95 год., сумата 13 260 германски марки със законна лихва от 5.07.94 год., сумата от 1 850 000 неденоминирани лева със законната лихва от 26.07.95 год. и сумата 303 900 000 неденоминирани лева, ведно със законната лихва от 1.01.97 год. до окончателното изплащане на всички суми, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъпланието.
Молителят счита, че това решение на наказателния съд е съществено за изхода на спора по ревандикационния иск по гражданското производство, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, тъй като е установено намерението на А. Д. и нейната майка – да го въведат в заблуждение и да придобият процесните имоти, закупени от молителя със съзнанието, че ги купува за себе си. Именно с представеното решение молителят счита, че е установена действителната воля на участвуващите в сделките по придобиване на имотите, както и качеството на С. Д. на подставено лице, както и обстоятелството, че действителният купувач на имотите е молителят. Това ново обстоятелство не е било известно по време на решаване на спора по чл. 108 ЗС и е от съществено значение за него, поради което и моли влязлото в сила решение, с което е отхвърлен ревандикационния му иск, бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане на районния съд.
Ответницата по молбата за отмяна – А. Х. Д., като законен наследник на починалата на 29.12.2007 год. Стоянка Д. Д. , оспорва основателността на молбата, поради липса на предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните и въз основа данните по делото, намира следното:
Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 21.11.2000 год. с постановяване на решението на ВКС по гр. д. № 671/2000 год., с което е оставено в сила въззивното решение по делото.
Решението по НЧХД № 104/2008 год. е постановено на 4.07.2008 год., и съобщено по реда на чл. 340, ал. 2 НПК на молителя на 11.11.2008 год., видно от удостоверение на кметството в с. Р.. Поради това и подадената на 22.12.2008 год. молба за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, под което основание следва да се подведат твърденията на молителя и позоваването му на решението на наказателния съд, е допустима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Т. е. при решаването на спора е допусната непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се не на процесуалното поведение на страната или допуснато нарушение от съда, а на обективна невъзможност страната да установи твърденията си по спора, приключил с влязлото в сила решение. Основание за отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства или факти, които са съществували към момента на приключване на производството по спора, в случая твърденият от молителя факт на налична измама от страна на А. Д. да се придобият недвижимите имоти на името на нейната майка, въпреки че действителният им собственик е той, с оглед плащане на цената им. Този факт на налична измама към момента на придобиване на имотите, установен от представеното решение по наказателното дело № 104/2008 год., е релевантен към иск за унищожаване на договорите, съгласно чл. 27 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, какъвто иск не е бил предмет на приключилото с влязло в сила производство по гр. д. № 506/98 год. на Бургаския районен съд. В него ищецът, сега молител Ф. Х. , е поддържал, че договорите, сключени с купувач С. Д. , майка на А. Д. , са привидни, а прикритите такива са с купувач Ф. Х. . Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидните договори са нищожни, поради което и по този спорен, преюдициален за спора по чл. 108 ЗС въпрос, решаващият съд се е произнесъл, приемайки, че не е установено нито упълномощителна сделка между Х купувачката С. Д. , като подставено лице, нито сделка между него и продавачите по договорите, с оглед липсата на обратен документ за тези обстоятелства. Поради това и молителят, ищец в приключилото производство, не е могъл да се легитимира като собственик на спорните имоти и предявеният от него ревандикационен иск е отхвърлен. Затова и установеният с представеното решение на наказателния съд факт за наличие на измама от страна на А. Д. сделките да бъдат сключени с купувач нейната майка С е ирелевантно обстоятелство за спора, решен с влязлото в сила решение, тъй като дори и измамата от страна на А. Д. да е основанието за сключване на договорите, както поддържа молителят, то тяхната привидност следва да се установи чрез установяване наличието на упълномощителната сделка и действителната такава, към които въпроси измамата е неотносима. За отмяната на поддържаното основание новото обстоятелство трябва да е от съществено значение за делото и да не е било известно на молителя при решаването му, които предпоставки в случая не са налице, с оглед липсата на въведен спор за унищожаемост на договорите, поради измама от трето лице, при който преюдициален въпрос би бил отново решеният такъв за привидността на договорите.
Производството за отмяна на влязло в сила неправилно решение е извънредно, извънинстанционно средство за защита, което може да се развие само при изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В случая не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което подадената на това основание молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. Х. от с. Р., ул. “. № 1 за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 21.11.2000 год. по гр. д. № 671/2000 год. на Върховния касационен съд, ІV г. о. и потвърденото с него решение от 10.01.2000 год. по гр. д. № 806/99 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар