Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. София, 12.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 695 по описа за 2009 год., взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по постъпилата от В. Г. Н., Л. В. Д. и Р. В. П., всички от гр. С., ул. “. № 10, молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 2326/1998 год. на Софийски градски съд, с което е признато за установено, че договорите за продажба от 30.05.69 год. на описания в решението апартамент са нищожни и е възстановено правото на собственост върху него на ищеца В. К. , на основание чл. 7 ЗВСВОНИ.
Молителите сочат като основание за отмяна наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не са могли да се снабдят своевременно – основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представят писмени доказателства в подкрепа на тезата им, че одържавеният от наследодателя на ищеца апартамент е различен от този, който те са закупили с договора от 30.05.69 год., за което сочи и обстоятелството, че ищецът В е предявил иск срещу трети лица по образувано друго производство – гр. д. № 381/93 год. на Софийски районен съд, станало им известно след постановяване на решението против тях. Молят за отмяна на влязлото в сила решение и делото се върне за ново разглеждане.
В. Н. К., ответник по молбата за отмяна и ищец в производството по делото, чрез пълномощника си адв. К. Б. , оспорва молбата като неоснователна, поради липсата на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли същата да се остави без уважение с присъждане на направените в настоящето производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните и въз основа данните по делото, намира следното:
Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 17.02.2009 год. с постановяване на решението на ВКС по гр. д. № 5802/2007 год., с което е оставено в сила въззивното решение по делото.
Молбата за отмяна е подадена на 29.04.2009 год., поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ, потвърждавайки въззивното решение по делото, Върховният касационен съд е приел, че е налице активна материалноправна легитимация с оглед липса на парично обезщетение в полза на собственика на процесния имот при отчуждаването му по ЗОЕГПНС, както и че сключените между държавата, в лицето на РНС “В”, като продавач и настоящите молители и трето лице /Лозанка П. /, като купувачи два договора за покупко-продажба на обособените два апартамента, представляващия отчуждения от наследодателя на ищеца и негов баща Н апартамент в жилищната сграда на ул. “. № 10 в гр. С., са нищожни поради нищожност на решението за тяхната продажба, взето от некомпетентен по чл. 14, ал. 1 НРПЖДЖФ орган – секретаря на РНС. Обстоятелството, че наследодателят Н е бил собственик на отчуждения апартамент е установено от представените по делото писмени доказателства, а и по този въпрос между страните не е съществувал спор. Спорен е бил въпросът за валидността на административния акт, обективиращ съгласието на държавата за осъществяване на продажбата на двата апартамента на ответниците по предявения иск по чл. 7 ЗВСВОНИ, по който съдът е приел, че решенията за продажбата са нищожни поради липсата на компетентност на секретаря на РНС, поради което и приел, че нищожността на административния елемент от сложния фактически състав на продажбите е обусловил и тяхната нищожност.
Затова и поставеният в молбата за отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл. 7 ЗВСВОНИ въпрос за идентичността на отчуждения апартамент и закупените два обособени такива от него, не е предмет на въведено от молителите възражение в инстанционното производство. Напротив, в него е прието и неоспорено от тях заключение на техническа експертиза, установяващо етажността на спорния апартамент с оглед различното броене на сутерен и партер като етажи, което обстоятелство е установено и от представените нотариални актове и договор за делба, легитимиращи наследодателя на ищеца като собственик. Поради това и обстоятелството за образувано производство по друго дело – гр. д. № 381/93 год. против други лица, като ответници, дори и да е станало известно на настоящите молители след влизане в сила на решението, чиято отмяна искат сега, не е от съществено значение за настоящия спор и не би променило изводите на съда в друга насока по поставения въпрос за идентичността на отчуждения имот, предмет на договорите за покупко-продажба на молителите.
Представените с молбата за отмяна акт за държавна собственост и протокол-опис на одържавения имот не са нови писмени доказателства, тъй като са част от събрания в инстанционното производство по делото доказателствен материал, въз основа на който е постановено решението. Останалите представени писмени доказателства – справка и служебна бележка от общината /РНС/ и молба от трети лица за закупуване на жилище в същата жилищна сграда, не са нови писмени доказателства от съществено значение за настоящия спор, тъй като са ирелевантни към него. Освен това, молителите са могли да се снабдят своевременно с тях при положение, че са поддържали настоящата теза за липса на идентичност на имота, което обаче не е било предмет на спора им. В инстанционното производство ответниците не са поддържали довод, че имотът, предмет на договора им за покупко-продажбата от 30.05.69 год. е собственост не на наследодателя на ищеца, а на неговия дядо В. К. , за което обстоятелство към молбата за отмяна се представя и друг акт за завземане на имот за държавен, но дори и да са твърдели това обстоятелство, е следвало своевременно да се снабдят с това писмено доказателство, което не е ново такова.
Следователно, представените с молбата писмени доказателства на първо място – не представляват нови такива, и на второ място – не са от съществено значение за делото. Освен това, страната е могла да се снабди своевременно с тях по време на разглеждане на делото, при положение, че е поддържала такива твърдения, а това не е така – видно от данните по делото, спорът е бил съсредоточен до наличието на активна материалноправна легитимация и валидността на продажбата от държавата.
Производството за отмяна на влязло в сила неправилно решение е извънредно, извънинстанционно средство за защита, което може да се развие само при изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В случая не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което подадената на това основание молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото молителите следва да заплатят на ответника В. Н. К. направените от него за настоящето производство съдебни разноски в размер на 300 лв.
Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. Н., Л. В. Д. и Р. В. П., всички от гр. С., ул. “. № 10, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 2.08.2004 год. по гр. д. № 2326/98 год. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение от 29.03.2007 год. по гр. д. № 1912/2004 год. на Софийски апелативен съд, оставено в сила с решение от 17.02.2009 год. по гр. д. № 5802/2007 год. на Върховния касационен съд, І г. о.
Осъжда В. Г. Н., Л. В. Д. и Р. В. П. да заплатят на В. Н. К. разноски в размер на 300 лв. за настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: