Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. София, 14.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1994/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на В. С. И. и Е. П. Б. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 30.07.2010г. по гр.д.№ 4523/04г. на Софийския градски съд, ІІб състав.
Молителите поддържат, че на 03.08.12г. са открили нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които ако бяха известни на съда при неговото разглеждане, щяха до променят крайните му изводи за основателност на предявените искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по молбата Г. М. Я. счита същата за процесуално недопустима, респ. за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С посоченото решение Софийският градски съд е отменил частично решението от 21.06.04г. по гр.д.№ 9363/01г. на Софийския районен съд, 43 с-в, и вместо него е осъдил Е. П. Б. и В. С. К. /сега И./ да предадат на основание чл.108 ЗС на Г. М. Я. владението върху парцел VІІІ-255, 256 от кв.9 с площ от 1290 кв.м. по плана на [населено място], м. “НПЗ Хладилника-В.”, както и да му заплатят на основание чл.59, ал.1 ЗЗД по 8700 лв., представляващи обезщетения за ползване на имота за периода 24.09.98г. – 24.09.01г.
Прието е, че процесният имот е бил собственост на наследодателката на ищеца Цуна Г. Б., придобит по наследство и доброволна делба от 1929г. и одържавен от нея по реда на ЗОЕГПНС, като впоследствие е реституиран на ищеца по силата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Прието е също, че ответниците не притежават права върху имота, противопоставими на ищеца, тъй като закупеният от тях през 1955г. с писмен договор от другия съделител Б. Б. имот не е идентичен с процесния, който се владее от тях без правно основание.
Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.
В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на случайно открита отчуждителна преписка, съхранявана в СО – район “Л.”, и по конкретно на акт за държавна собственост № 2067/03.03.1950г., на гърба на който е отбелязано, че от него се изключва ливадата от 13, 7 дка при посочени граници. Това доказателство обаче не е ново по смисъла на посочената разпоредба, тъй като същото се съдържа в ръкописен вариант и в представената в първоинстанционното производство от Столична община отчуждителна преписка, ведно с направената забележка, като този акт е взет предвид от съда при постановяване на решението. Същото важи и за представените актове за завземане №№ 11651 11652 и 11653 от 03.03.1950г., на които е отбелязано, че се отнасят към дело № 7380. Представеният акт за завземане № 11648 от 23.03.50г. на друг имот – нива от 13 дка в К., вкл. саморъчно направените върху гърба му отбелязвания /скици/ с нищо не би променил крайните изводи на съда и е неотносим към делото. Това се отнася и за останалите представени от молителите писмени доказателства, по отношение на които в молбата за отмяна не се сочи какви релевантни за правния спор факти установяват.
С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на В. С. И. и Е. П. Б. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 30.07.2010г. по гр.д.№ 4523/04г. на Софийския градски съд, ІІб състав на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
О с ъ ж д а В. С. И. и Е. П. Б. да заплатят на Г. М. Я. сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: