Решение №137 от 1.8.2017 по нак. дело №877/877 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 137

София, 01.08.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.07.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
ч.гр.дело №2784/2017 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№2214/03.05.2017г.,подадена от Ж. Х. Ж.,чрез пълномощника му адвокат Е. М.,против определение №66/10.04.2017г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№78/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №1519/16.12.2016г. по гр.д.№739/2016г. по описа на Русенски окръжен съд-за прекратяване производството по гр.д.№739/2016г. по описа на съда,заведено по предявен от Ж. Х. Ж., против [фирма],С., иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,за признаване за установено,че ответникът [фирма],С. не притежава право на собственост върху процесния имот.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че въззивното определение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма],гр.С.,чрез пълномощника си адвокат Г. Д. Х.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатиралл,че с исковата си молба, ищецът Ж. Х. Ж.,в нейната обостоятелствена част,твърди,че владее имота от 2008г. и на основание това владение е придобил правото на собственост върху апартамент №3,находящ се в [населено място], [улица],който имот бил изнесен на публична продан,като по силата на извършената такава ответникът [фирма] е купил същия от несобственик,поради което не е придобил правото на собственост върху процесния апартамент.Съдът е посочил,че с отговора си ответникът е заявил,че ищецът е в имота на основание договор за наем/приложен с отговора/ от 30.05.2008г.,сключен с наемодателя [фирма],за срок от 7 години,вписан,с вх.рег.№64, под №82,т.10,дв.вх.рег. №7648/30.05.2008г. и е само наемател на имота,като такъв е държател,а не владелец и липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.Съдът се е позовал на ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС,с което е прието,че за да съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост не е достатъчно ищецът да оспорва правото на собственост на ответника,а да е налице съществуването на самостоятелно право на ищеца ,засегнато от правото на ответника,което обуславя правния интерес от установяването му,и при констатиране на липсата на правен интерес,съдът прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията.Съдът е изложил доводи,че с оглед изложеното в исковата молба ищецът твърди само,че може да придобие правото на собственост на апартамента,като отрече правата на ответника и представения договор за наем от ответника това твърдение не се явява доказано,тъй като не обосновава самостоятелно право върху имота и в този смисъл не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които да противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,основания по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„Първият правен въпрос е в кои случаи е налице правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост и какъв е предмета на делото при предявен отрицателен установителен иск-претендираното от ищеца право или отреченото право на ответника.”,като се позовава на ТР №8/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Касационният съд намира,че даденото разрешение на въпроса с обжалваното въззивно определение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС.Според приетото с горепосоченото тълкувателно решение правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:ищецът притежава самостоятелстно право,което се оспорва,позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника.В производството по този иск ищецът доказва фактите от които произтича правния му интерес,а ответникът-фактите от които произтича правото му,като при липса на правен интерес производството по делото се прекратява.Наличието на правен интерес се преценява конкретно,въз основа на обосновани твърдения,наведени в исковата молба,като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите от които те произтичат.При отрицателиня установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията,с които обосновава правния си интерес,той следва да установи наличие на свое защитимо право,засегнато от правния спор,като докаже фактите от които то произтича.В настоящия случай,позоваването от страна на ищеца на възможността да придобие имота на оригинерно основание,ако отрече претендираните права на ответника ,не е налице и не може да обоснове правния му интерес,както е приел съда с решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение.
Във втората част от изложението си,касаторът посочва/цитирам/
„Вторият правен въпрос е налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху имот,предявен от лице,което е носител на облигационно право на държане на същия имот,ако това облигационно право би отпаднало при изнасяне на имота на публична продан.”,като отново се цитира задължителна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с въззивното решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,този въпрос е неотносим към последните,тъй като такъв въпрос не е разрешаван от съда,още повече не е обусловил правните изводи по делото.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №66/10.04.2017г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по в.ч.гр.д. №78/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар