Решение №144 от по гр. дело №535/535 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 144
 
София,16.02.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1198/2009  година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. С. Ч. против решение №999/10.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1558/2008г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №1484/07.05.2008г. постановено по гр.д. №1358/2007г. по описа на Варненски районен съд,с което се приема за установено между ищците Д,Ж. Т. А.,И. А. П. и Х. И. А. ,/починал в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници Д. С. А.,Ф. Х. Т.,И. Х. Г. и К. Х. Д./,от една страна и ответника М. С. Ч. от друга,че ответникът не е собственик на следния недвижим имот,находящ се в землището на гр. В.,кв. Виница,представляваща реална част с площ от 500 кв.м по поземлен имот №153 по КП”Бялата чешма,Дъбравата и М. рид”,целият с площ от960кв.м при описани в решението граници на реалната част и останалата част от поземлен имот №153,оцветен в жълт цвят на скицата на вещото лице Д. Р. П. на лист 89 от делото,на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,свързан с принципите за точното приложение на закона-член 14 от ЗНА,съгласно която разпоредба обратна сила на нормативен акт може да бъде дадена само с изрична разпоредба,който е решен в противоречие с трайната практика на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
В мотивите си,въззивният съд е посочил,че предявяването на отрицателен установителен иск за собственост възлага в тежест на ответника да докаже правопораждащия факт на въведеното от него придобивно основание,като в разглеждания случай ответникът М. Ч. се позовава на придобито право на собственост върху процесната земеделска земя при условията на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно предприетото от ищците оспорване на материалната легитимация на ответника,в негова тежест е да докаже,че са налице предпоставките предвидени в закона:предоставено право на ползване на процесния имот,построена сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплащането на земята на собственика чрез общината по цени определени от МС. След анализа на събраните по делото доказателства,въззивният съд е стигнал до извода,че ответникът М. Ч. има качеството на „ползвател” по смисъла на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ и към 01.03.1991г. е налице сграда в процесния имот,като според доказателствата по делото земята е била заплатена от бившия ползвател съгласно оценителен протокол №965/01.02.1994г. За да приеме,че заявеният отрицателен установителен иск е основателен,съдът е приел,че оценения имот е бил заплатен след изтичане на императивно установения в закона тримесечен срок от влизане в сила на оценителния протокол-изтекъл на 02.06.1994г.,а заплащането съгласно приложената вносна бележка е извършено на 05.09.1994г.,след изтичане на срока,поради което не е налице осъществения фактически състав на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,което представлява пречка за пораждане на вещно-конститутивно действие на твърдяното от ответника придобивно основание.
Във връзка с наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът твърди,че с постановеното с въззивното решение,при прилагане на разпоредбата на член 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,същият е придал обратна сила на същата без изрично това да е предвидено в закона,като я е приложил съгласно действащата редакция на същата след изменението й в Д.в. брой 98 от 1997г.,а не тази действа към момента на заплащането на имота-1994г.,като се е позовал на решение №925 от 24.01.1996г. по гр.д. №75881995г. по описа на ВС,петчленен състав,според което прилагането на нормативни актове със задна дата може да бъде дадено само с изрична разпоредба,съгласно предвиденото в член 14 ал.1 от ЗНА.
С оглед изложените от касатора доводи,произнасянето на съда по посочения правен въпрос и цитираната и приложена към изложението на касатора трайна практика на ВКС,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №999/10.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1558/2008г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът М. С. Ч. да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 32,25 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Т. за държавите такси,които се събират по ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар