Решение №145 от 14.4.2009 по гр. дело №399/399 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 145
 
гр. София, 14.04.2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на eдинадесети март две хиляди и девета година в състав:
 
                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
 
при секретаря Т. Кьосева
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 399/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на О. п. , гр. П. срещу решение № 697 от 22.11.07г. по в.гр.д. № 785/07г. на Пазарджишкия окръжен съд в уважителната му част. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./. Конкретни оплаквания са направени само относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 234 от 10.07.06г., постановено по гр. д. № 228/07 г. на Велинградския районен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ да заплати на М. Д. Д. от с. С. сумата 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.02.07г., както и 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, и с което първата претенция е отхвърлена за разликата до предявения размер от 6 000 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че през м. октомври 2005г. срещу ищеца в първоинстанционното производство М. Д. е било образувано досъдебно производство, а на 29.05.2006г. същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.323, ал.1, вр. с чл.26 НК. По внесения от Районна п. , гр. В. обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 340/06г. на Велинградския районен съд, което е приключило с оправдателна присъда № 116 от 07.11.06г., която е потвърдена с решение от 23.02.07г. по в.н.о.х.д. № 1426/06г. на Пазарджишкия окръжен съд. От събраните по делото свидетелски показания е установено, че ищецът е преживял негативно обстоятелството, че е обвиняем, респ. подсъдим – чувствал се е опетнен и напрегнат, изпитвал срам, получил сърцебиене и започнал да приеме успокоителни лекарства. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника и че сумата 1 500 лв. е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводът на касатора, че предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен изцяло, тъй като по делото не било установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди е в противоречие с установените по делото факти, посочени по-горе, и е неоснователен. Неоснователно и е оплакването, че съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелката Р с оглед обстоятелството, че тя е негова съпруга, тъй като същите са подкрепени и от показанията на свидетеля М, който няма родствени връзки с ищеца, а установените от показанията на тези свидетели факти не са опровергани и от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо решаващият съд не е имал никакво основание да не даде вяра на показанията на този свидетелка. С оглед на казаното крайният извод на съда, че са налице предпоставките на чл.2, т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на касатора е правилен.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид всички релевантни за спора факти и не е допуснал нарушение на чл.52 ЗЗД. Доводите на касатора, че размерът на обезщетението е завишен, тъй като наказателното производство е продължило през сравнително кратък период от време, че престъплението по чл.323, ал.1 НК, за което е било повдигнато обвинението, не е тежко по смисъла на 93, т.7 НК и че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда са неоснователни, тъй като тези обстоятелства са отчетени от съда при постановяване на решението и от същите не могат да бъдат направени други изводи. Казаното се отнася и за факта, че ищецът е бил осъждан през 1996г.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 798 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила въззивно решение № 697 от 22.11.07г. по в.гр.д. № 785/07г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Прокуратурата на РБ, гр. С. да заплати на М. Д. Д. от с. С., П. област сумата 798 лв. /седемстотин деветдесет и осем лева/ разноски.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар