О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 30.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.02.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6281/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13128/15.07.2015г.,подадена от Г. П. Г.,Н. С. С.,П. С. С.,Н. Д. С.,Г. Д. С. и М. С.,чрез пълномощника им адвокат Т. И.,против решение №І-42 от 08.06.2015г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1925/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №181/13.08.2014г. постановено по гр.д.№730/2011г. по описа на Районен съд,гр.П.,за признаване правото на собственост на Кооперация”Българско солопроизводително кооперативно дружество”Анхиалски солници”,гр.П.,върху поземлен имот с идентификатор 57491.505.19 по КК и кадастралните регистри на [населено място],одобрени със Заповед №РД-18.36/29.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,гр.С.,с площ от 1403 кв.м,с трайно предназначение на територията урбанизирана,с начин на трайно ползване за друг вид озеленителни площи с описани в решението съседи на имота,като се осъжда Г. П. Г.,Н. С. С.,П. С. С.,Н. Д. С.,Г. Д. П. и М. Г. К. да предадат посочения имот на Кооперация”Българско солопроизводително дружество”Анхиалски солници”,гр.П.,както и са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба Кооперация”Българско солопроизводително дружество”Анхиалски солници”,гр.П.,чрез пълномощника си адвокат Е. А.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не се спори между страните, че Българско солопроизводително кооперативно дружество „Анхиалски солници” е било регистрирано през 1922г. със срок на дейността 31 години,което дружество през 1947 е било национализирано,като спорен остава единствено въпроса дали през 1993г. е проведено надлежно възстановяване на национализираната кооперация.Съдът е приел,с оглед събраните по делото доказателства и данните по приетата съдебно-икономическа експертиза пред въззивната инстанция,че са били изпълнени всички законови изисквания,свързани с възстановяването й, и ищцовата кооперация е възстановена такава по смисъла на параграф 1,ал.1 от ПЗР на ЗК от 1999г./отм/ с Решение от 15.07.1993г. по ф.д.№3986-1/1993г. по описа на Бургаски окръжен съд.Съдът изрично е посочил,че във връзка твърдението за недопустимост на иска,направено от ответниците по исковата молба, е налице постановено определение №119/05.03.2014г. по ч.гр.д.№7409/2013г. по описа на ВКС,Іго,с което е прието, че производството по делото е допустимо и се отнася до реституция на право на собственост на основание ЗВСОНИ,а не реституция по Закона за кооперациите и Наредбата за реда и условията за връщането на кооперации и кооперативни съюзи на тяхното иззето,одържавено и преразпределено имущество след 10.09.1944г.Съдът,след анализ на доказателствата по делото,във връзка с възражението,че първоначално определеният срок на дейността на кооперацията от 31 години е изтекъл,т.е- липса на правосубектност за ищцовата кооперцаия,е стигнал до извода,че същото е неоснователно,тъй като не може да се приеме,че този срок е текъл през периода след извършване на национализацията,поради това че кооперацията през този период не е осъществявала реално дейност,поради което ищецът се явява активно легитимиран по заявената претенция.Съдът е посочил,че по делото безспорно е установено,че собственик на процесния имот преди национализацията е ищецът,а съгласно данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,имотът предмет на настоящото производство с пл.№3146 е формиран от части от бившите имоти пл.№1245 и №1246а,които са били собственост на БДСК”Анхиалски солници”,който процесен имот е бил използван за дейността на кооперацията- добив на сол,като цялото й имущество е било одържавено по ЗНЧИМП,името на кооперацията е посочено в списъка на национализираните солодобивни предприятия и последиците от предвидената по ЗНЧИМП национализация са настъпили по отношение на последната,т.е. имотът ,предмет на иска е станал държавна собственост.Съдът е стигнал до извода,че са налице предпоставките,предвидени във ЗВСОНИ,за възстановяване правото на собственост върху процесния имот,налице е идентичност между национализираните имоти на кооперацията и процесния такъв,както и че към влизане в сила на ЗВСОНИ е съществувал във вида,в който е отчужден.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките,предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„От името на доверителите си излагам следните материално правни и процесуално правни въпроси-основания за допустимост на касационно обжалване на посочения по-горе съдебен акт,а именно:
1.При национализацията на кооперация,която е била регистрирана по ЗК/отм/ с изрично определен срок от учредителите за нейното съществуване,спира ли така определения срок да тече по времето на национализацията?
В производството пред въззивната инстанция като доказателства по делото са представени:подадена от [фирма] по адм.д.№1227/2014г. по описа на Административен съд-Бургас,ведно с приложените към същата писмени доказателства-решение от 12.08.1996г. по ф.д.№3986-1/1993г. по описа на БОС,решение №Ф46/26.03.1997г. по ф.д.№192/1996г. на ВКС,решение №657/02.02.1998г. по гр.д.№371/1997г. на ВКС,ДВ бр.184 от 16.11.1922г.,заверени от управителя К. С..Видно от посочените съдебни актове Българското солопроизводително кооперативно дружество „Анхиалски солници”-Анхиало,чито правоприемник твърди,че е въззиваемата кооперация БСКД”Анхиалски солници”-П. е било учредено за срок от 31 години на 16.11.1922г.Към момента на приемане на действащия ЗК кооперацията е прекратила своята дейност и не са били налице основанията за възстановяването й ,тъй като тя не е съществувала в правния мир.Считам за неправилен и незаконосъобразен извода на въззивната съдебна инстанция относно спиране на срока за който е била учредена предвид национализацията на Българското солопроизводително кооперативно дружество”Анхиалски солници” през 1947г.”,който въпрос според касаторите е разрешен в противоречие с цитираните и приложени съдебни актове:Решение №Ф-46/26.03.1997г. по ф.д.№192/1996г. по описа на ВКС,Vго и решение №65702.02.1998г. по гр.д.№371/1997г. на петчленен състав на ВКС.
Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е обусловил правните изводи на съда, а посочено като основание за допускане на касационно обжалване,а именно т.1 на член 280,ал.1 ГПК,изисква този правен въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,която съгласно т.2 от горепосоченото тълкувателно решение включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ,тълкувателни решения на ОСГК и на ОСГТК на ВКС или решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,каквито актове,нито се сочат,нито се прилагат с изложението от касаторите. Напротив,приложените от касаторите решения,не само не са част от задължителната практика на ВКС, същите- първото, постановено в охранително производство,във връзка с искане за вписване в регистъра,второто- постановено от ВКС по молба за отмяна по реда на надзора на влезли в сила решения,са били представени като доказателства във въззивното производство и които са преценени като такива с постановеното въззивно решение.Така формулираният от касаторите правен въпрос,всъщност е въпрос по същество,за решаването на който последните са се позовали на тези съдебни актове,приложени като писмени доказателства пред въззивната инстанция.Освен това, изложените доводи в подкрепа на посочения в точка първа от изложението въпрос,цитирани по-горе,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,за неправилни изводи на съда,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
В точка втора от изложението си касаторите твърдят,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като формулират следния въпрос:
„2.Следва ли при учредена кооперация с изрично определен срок за съществуването й и липса на взето решение на органа на кооперацията за продължаване на този срок да се приема,че същата може да водят валидно искове и да предприема валидни правни действия?”,след което се излагат доводи за изтекъл през 1998г. срок за съществуване на кооперацията, според касаторите,поради което същата била прекратена,който въпрос,заедно с посочения в точка първа от изложението,били от съществено значение за прилагането на закона.
Видно от съдържанието на тази точка от изложението на касаторите, в същата не са изложени аргументи ,относими към хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,съгласно т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка трета от изложението на касаторите не е формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а отново се излагат касационни оплаквания за неправилни изводи на съда относно приетото за доказано по делото-наличие на предпоставките по член 1 ал.1, ЗВСОНИ,за възстановяване правото на собственост върху процесния имот,касационно оплакване по член 281,т.3 ГПК,в подкрепа на което се сочи задължителна съдебна практика на ВКС.
В точка четвърта от изложението си касаторите твърдят/цитирам/:
„4.Последният съществен материалноправен въпрос,обосновавщ допустимост по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК е свързан с приложимостта на реституцията по чл.1,ал.1, ЗВСОНИ за имот,представляващ НИВА,след като претендирания в исковата молба недвижим имот не е описан в баланса при национализацията по реда на ЗНЧИМП.”
Такъв въпрос не е разрешаван с постановеното въззивно решение,а доводите в тази връзка,изложени от касаторите,се отнасят до неправилни изводи на съда относно индивидуализацията на имота,поради което не е налице формулиран правен въпрос, относим към решаващите мотиви на въззивното решение,а отново се излагат касационни оплаквания,релевиращи неправилност на постановеното решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивоното решение.
На ответника по касационната жалба Кооперация „Българско солопроизводително кооперативно дружество „Анхиалски солници”,гр.П.,следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева,съгласно представения списък за разноски и приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-42 от 08.06.2015г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1925/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. П. Г.,Н. С. С.,П. С. С.,Н. Д. С.,Г. Д. С. и М. С. да заплатят на Кооперация „Българско солопроизводително кооперативно дружество”Анхиалски солници”,гр.П. сумата от 2000 лева/две хиляди лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: