Р Е Ш Е Н И Е
№.15
гр. София,.23.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3499 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на „С” ЕООД, гр. С., чрез пълномощника му адвокат В. Т. , против въззивното решение от 7.03.2008 год. по гр. д. № 6/2008 год. на М. окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 5.04.2007 год. по гр. д. № 542/2006 год. на М. районен съд и производството по предявения от дружеството иск против А. М. П. по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е прекратено, като недопустимо.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода за недопустимост на предявения иск – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това искът бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК.
Ответницата не е взела становище по жалбата.
С определение № 137 от 29.12.2008 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният по чл. 53, ал. 2 ЗКИР иск, и прекрати производството по него като недопустимо, въззивният съд е приел, че процесуална предпоставка за предявяването му е завършило с отказ на А. по кадастъра административно производство за отстраняване на претендираните грешки или непълноти при заснемане на кадастралната основа. Наличието на спор за материално право е обусловен от отказа на службата по кадастъра да състави акта по чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/2005 год. и тъй като в настоящия случай не е налице проведена административна процедура, завършила с поставен отказ за поправка на твърдяната от дружеството грешка в кадастралната карта, то за последното не е налице правен интерес от предявения иск.
Именно така разрешеният от въззивния съд въпрос дали предявявяването на установителния иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е обусловен от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта е обосновало и допуснатото от касационния съд обжалване на въззивното решение. Прието е в определението по чл. 288 ГПК, че така поставеният въпрос налага тълкуване на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
По делото, с оглед доводите на страните и събраните доказателства, са установени от фактическа страна следните обстоятелства:
Страните са собственици на два съседни имота – дружеството, касатор – на имот № 0* с площ 47 200 кв. м. в м. „П”, гр. М., а ответницата А на имот № 0* представляващ ливада от 1.373 дка в м. „Х”, кв. Мала К. , гр. М.. М. страните е налице спор за площта, попадаща между границата между двата имота по скицата и поставената от дружеството ограда, която площ от 583 кв. м. е показана в кафяв цвят на скицата на вещото лице Д. Д. на л. 101 от първоинстанционното производство. Твърденията на дружеството са за допусната грешка в кадастралната основа при изработване на картата на възстановената собственост през 1999 год., вследствие на която спорната площ е показана в имота на ответницата. Последната е оспорвала това становище, включително и чрез обжалване на действията на дружеството по изграждане на ограда на спорната граница, поради което и е налице спор за имуществено право относно този имот към миналия момент на изработване на кадастралната основа. Наличието му е достатъчно основание за предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като тази разпоредба не предвижда обусловеността му от предварително провеждане на административна процедура по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта и искане за отстраняването им, респ. постановяване на отказ за съставяне на такъв акт. Разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, предвиждаща съставяне на акт за непълноти и грешки от службата по геодезия, картография и кадастър, не представлява предпоставка за предявяване на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 с. з., свързан с наличие на спор за материално право, който законът изисква да бъде решен по съдебен ред, за да бъдат отстранени непълнотите или грешките. Към този ред препраща и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, уреждащ предпоставките за изменение на влезли в сила кадастрални планове или кадастрални карти, в случаите на спор за имуществено право при непълнота и грешка в същите, поради което и възприетото становище на въззивния съд за обратна обусловеност е неправилно.
В случая е несъмнено, че между страните е налице спор за материално право по отношение собствеността на частта, попадаща в границите на имота на ответницата, като касаторът е поддържал, че е допусната грешка в кадастралната основа при изработването на картата на възстановената собственост, съгласно която е нанесен имота на ответницата. Същият основава иска си на данните по акта за държавна собственост от 1994 год., от които извежда твърдяното свое право на собственост върху спорната площ към този минал момент, което е достатъчно основание да се приеме предявеният иск за процесуално допустим. От решаването на този спор по съдебен ред е обусловен извода дали е налице твърдяната грешка и нейното отстраняване, поради което и е налице правен интерес за предявяване на иска, обоснован и с твърдението на ищеца да е бил собственик към миналия момент на изготвянето на кадастралната основа на спорния имот. По него въззивният съд не се е произнесъл по същество, което налага след отмяна на въззивното решение делото да се върне за ново разглеждане с оглед извършване на следващите се процесуални действия по произнасяне по съществото на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение от 7.03.2008 год. гр. д. № 6/2008 год. на М. окръжен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.