Решение №155 от 4.7.2013 по гр. дело №2516/2516 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. София, 04.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2516/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Б. Ц. С.-П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 07.04.2010г. по гр.д.№ 2477/07г. на Софийския градски съд, ІІв въззивен състав.
Молителката поддържа, че в началото на м.декември 2012г., подреждайки архива от документи, събирани от покойната й майка Д. Т. И.-С. е открила ново писмено доказателство (писмо изх.№ 10/10.01.1966г. на председателя на ИК на Б. РНС до СГНС отдел “Финансово – счетоводен” – вх. № ІІ-П-14/1966г.) от съществено значение за делото, което би променило крайните изводи на съда за основателност на предявения иск. Иска се ВКС да отмени посоченото решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по молбата А. И. Й. и И. П. Й.-Н. считат същата за неоснователна, а ответницата М. О. М. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решение от 17.06.1998г. по гр.д.№ 3513/96г. на Софийския районен съд, 45 с-в, с което е обявен за нищожен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НПЖДЖФ от 01.03.1966г. – апартамент в [населено място], [улица], ет. 2, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащите му мазе и таван и 9,48% ид.части от общите части на сградата и от дворното място, сключен между председателя на Б. РНС и Д. Т. И. и Т. К. И., по предявения от А. И. Й., К. П. Й. и И. П. Й.-Н. срещу Ю. П. И. и Д. Т. И. иск по чл.7 ЗВСОНИ.
По делото е установено, че процесният апартамент е бил собственост на наследодателя на ищците в първоинстанционното производство и одържавен от него по реда на ЗОЕГПНС, а впоследствие продаден с договор от 01.03.1966г. на Д. И. и Т. И. по реда на НПЖДЖФ. Д. И. е дъщеря на Т. И., починал през 1990г. и на Ю. И., починала в хода на процеса през 2001г., чийто брак е бил прекратен през 1978г. Д. И. е починала на 27.12.2011г. и е оставила за единствен свой наследник по закон молителката Б. С.-П..
За да уважи предявения иск, решаващият съд е приел, че продажбата на жилището е била извършена в нарушение на чл.3 от действалата тогава Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за извършването й да е било взето решение на председателя на ИК на Б. РНС, което води до нищожност на сделката, поради липсата на съществен елемент от нейния фактическия състав.
Молбата е неоснователна.
Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.
В разглеждания случай молителката се позовава на писмено доказателство – писмо изх.№ 10/10.01.1966г. на председателя на ИК на Б. РНС до СГНС отдел “Финансово – счетоводен” – вх. № ІІ-П-14/1966г., което не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като оригиналът на това писмо се намира по приложената към делото преписка за продажбата на имота и е взето предвид при постановяване на атакуваното решение, а освен това документ със същото съдържание е бил представен по делото и от нейната наследодателка.
В допълнение следва да се отбележи, че дори това доказателство да не бе представено, то не би било ново по смисъла на посочената разпоредба, тъй като самата молителка твърди, че го е открила в личния архив на своята майка, която е била страна по делото и е могла да го представи своевременно. В тази връзка следва да се има предвид, че отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или с доказателства.
С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата А. И. Й. и И. П. Й.-Н. сторените от тях разноски в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Б. Ц. С.-П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 07.04.2010г. по гр.д.№ 2477/07г. на Софийския градски съд, ІІв въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 17.06.1998г. по гр.д.№ 3513/96г. на Софийския районен съд, 45 с-в, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
О с ъ ж д а Б. Ц. С.-П. от [населено място] да заплати на А. И. Й. и И. П. Й.-Н. от [населено място] сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар