Р Е Ш Е Н И Е
№..17
гр. София,..04.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2256 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
С решение № 498 от 21.01.2008 год. по гр. д. № 976/2007 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 1.02.2006 год. и допълнителното решение /с характер на определение/ от 21.03.2007 год., постановени по гр. д. № 180/2005 год. на С. районен съд, с които е отхвърлен предявения от Т. Д. С. иск срещу „Ч” А. , в ликвидация, със седалище гр. С., за признаване правото й на собственост, заедно със съпруга й Х. Г. С. върху имот, представляващ стопански двор в с. М. парцел **** с площ 4 899 кв. м. и парцел **** с площ 1 340 кв. м., заедно с построените в имота сгради, подробно описани, както и за предаване владението на имота от дружеството, а производството по предявения от Т. С. против Х. С. установителен иск за собственост на имота в режим на съпружеска имуществена общност между тях е прекратено, като процесуално недопустимо.
Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от ищцата Т, ч. пълномощниците й адвокатите М. Б. и Хр. Х. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд. Моли за неговата отмяна и вместо това исковете й бъдат уважени или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира и заплащане на направените съдебни разноски.
Ответникът „Ч” А. , в ликвидация, ч. пълномощниците си, оспорва касационната жалба, каквото е и становището на третото лице, негов помагач в процеса „Е” Е. , гр. С..
Ответникът Х. Г. С. също оспорва жалбата в представено писмено становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът против акционерното дружество в ликвидация „Ч” е отхвърлен, въззивният съд е приел, че същото е придобило правото на собственост върху спорния имот по реда на чл. 72 и чл. 73 ТЗ, ч. извършване на непарична вноска от един от акционерите му и учредители – Х. С. , от момента на възникването му, съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ.
Въззивният съд е приел за неоснователен доводът на ищцата, че извършеното от съпруга й Х. С. разпореждане с имота ч. апортирането му в капитала на акционерното дружество е недействително, поради нарушение на чл. 22, ал. 2 СК /отм./. Позовал се е на разясненията, дадени с ТР № 2/2001 год. – т.1. Приел е, че процесният недвижим имот е придобит от Х. С. в качеството му на едноличен търговец, във връзка с упражняваната от него търговска дейност и е бил включен в търговското му предприятие, поради което и разпоредбата на чл. 22, ал. 2 СК /отм./ е неприложима. Обсъдил е и възраженията относно началото на тръжната процедура, когато търговецът все още не е бил вписан в търговския регистър, като е приел този факт за ирелевантен с оглед липсата на конститутивно действие на вписването на едноличния търговец. Извършените от последния действия преди вписването му в търговския регистър пораждат съответните права и задължения за търговеца.
Въззивният съд приел и липса на упражняване на фактическа власт върху имота от ответника „Ч” А. , в ликвидация с оглед данните по делото за разпоредителната сделка в полза на третото лице, помагач и предаване на владението върху имота.
Горните изводи на въззивния съд са неправилни и необосновани.
Неоснователно е обаче оплакването на касаторката, че въззивният съд не е взел отношение към довода й за нищожност на разпоредителната сделка на съпруга й при апортирането на имота в капитала на АД. Обратното се установява от изложените мотиви на въззивното решение по приложението на чл. 22, ал. 2 СК /отм./, като съдът е приел, че в случая имотът е бил собственост на едноличния търговец и за разпореждането с него не е необходимо съгласието на съпруга-нетърговец. Следва да се добави и това, че разпоредителните сделки в нарушение на чл. 22, ал. 2 СК /отм./ не са нищожни, тъй като обвързват страните, които са ги сключили. Те обаче не пораждат действие за действителния собственик и са му непротивопоставими. Доводът за нарушение на тази разпоредба е преюдициален въпрос относно спора за собствеността на имота и правилно съдът го е разгледал, като всъщност мълчаливо е приел, че иск по чл. 22, ал. 3 СК /отм./ не е предявен, срещу който ответното дружество е възразявало относно срока за предявяването му.
В хода на първоинстанционното производство не е било спорно обстоятелството, че процесният недвижим имот е бил придобит на търг от едноличния търговец Х. С. Този извод е обусловен от изразеното становище на процесуалния представител на ищцата в съдебните заседания пред районния съд на 11.10.2005 год. и на 17.01.2006 год. и представените писмени доказателства. Доводите на ищцата, че имотът е представлявал съпружеска имуществена общност поради придобиването му по време на брака всъщност се обосновават с произхода на средствата, с които е закупен, което обуславя според нея приложението на презумпцията на закона – чл. 19, ал. 1 СК /отм./ за съвместен принос в придобиването, а оттук и необходимостта от участието на двамата съпрузи при разпоредителни сделки с него. Действително, в ТР № 2/2001 год. на ОСГК е посочено, че призумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК /отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. В случая не се поддържа от ответниците, чиято е доказателствената тежест с оглед интереса от това обстоятелство, придобиването на имота от търговеца да е резултат от упражняване на неговата търговска дейност, напротив от ищцата се твърди, че такава не е била налице с оглед вписването на ЕТ едва на 3.11.93 год. в търговския регистър, т. е. непосредствено преди сключване на договора за покупко-продажбата на имота на 25.11.93 год. и съдът е дължал произнасяне по тези доводи, въз основа на събраните доказателства.
Неотносимо към случая е и приетото в цитираното ТР „вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие”, поради изложените по-горе съображения за липса на такива доводи от страна на ответниците.
Приемайки, че имотите, придобити от ЕТ по време на брака, принадлежат на ЕТ, нямат статут на съпружеска имуществена общност и при извършване на разпоредителната сделка с тях не е необходимо съгласието на съпруга-нетърговец, въззивният съд всъщност се позовава на приетото в т. 1, б. „а” от цитираното Тълкувателно решение, което е относимо към една отделна хипотеза – на придобиване ч. учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, с оглед отговор на въпроса дали е необходимо съгласието на съпруга-нетърговец при сключване на предварителните договори с предмет такива имоти, респ. легитимиран ли е същия да участвува като страна в производството по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Настоящият казус не е такъв.
Със самия факт на придобиване на имота на възмездно основание по време на брака между ищцата и ответника Х се установява принадлежността на придобитото към съпружеската имуществена общност. Обстоятелството, че придобиването е на името на Х. С. , в качеството му на едноличен търговец, му възлага в тежест да докаже по несъмнен начин изключването на този имот от общността. Придобиването на имота от едноличния търговец води до последицата, че придобитото се включва като елемент на търговското му предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения – чл. 15, ал. 1 ТЗ, в което няма законова пречка да се включи и имот, съпружеска имуществена общност. Вещите и правата върху вещи, представляващи елементи от търговското предприятие като съвкупност, се изключват от съпружеската имущестевна общност съгласно т. 1 на ТР № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС, само ако са придобити с доходи от търговската дейност. Такива доводи ответниците не са въвели в хода на производството.
Поради горните съображения, обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, включително и в частта относно прекратяване на производството по отношение на Х. С. След връщане на делото за ново разглеждане следва да се дадат указания на ищцата да уточни петитума на предявения против този ответник иск, с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата молба относно валидността на разпореждането му в полза на акционерното дружество. При новото разглеждане на делото следва да се обсъди и въпроса за направените в настоящето производство разноски.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивното решение № 498 от 21.01.2008 год. по гр. д. № 976/2007 год. на Софийския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.