Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
София, 05.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 01.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1344/2010 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Г. Г. и Н. В. Г. против решение №242/14.05.2010г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д.№ 257/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отменено решение №279/30.10.2009г. по гр.д.№278/2009г. по описа на Районен съд [населено място] и е определен начин на ползване на процесния таван,а също така и в частта му,с която е потвърдил горепосоченото решение на първоинстанционния съд,в която е определено реалното ползване на съсобственото дворно място.
С определение №285/18.03.2011г. по настоящото дело,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта му,с която е потвърдено горепосоченото решение на Велинградски районен съд,относно постановеното на основание член 32 ал.2 от ЗС определено реално ползване на УПИ с площ от 705 кв.м,находящ се в [населено място], [улица],означен на картата на [населено място] като парцел VІІ,отреден за имот №* от кв.282 по плана на [населено място],при описани в решението граници.
Материалноправният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело в тази му част и който е обусловил изводите на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение,и по който, с определението по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази му част, е свързан с възможността да се иска разпределение на ползване на съсобствен имот,на основание член 32 ал.2 от ЗС,при наличие на определен начин на ползване,без да е налице промяна във фактическото положение на имота и същият не е претърпял регулационни изменения,като е прието наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част.Съгласно възприетото в цитираното от касатора решение №676/05.04.1976г. по гр.д.№290/1976 по описана ВС,Іго,преразпределение на съсобствен парцел по реда на член 32 от ЗС е допустимо,ако е настъпило някакво изменение във фактическата обстановка относно начина,по който страните по споразумение за ползвали реално същия парцел.
В касационната си жалба,касаторите навеждат оплаквания,че постановено въззивно решение в обжалваната му част е неправилно,поради нарушение на материалния закон и е необосновано,като молят за неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба В. Н. С.,в писмения си отговор,счита че постановеното решение в тази му обжалвана част е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите ,изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалванато решение по реда на член 290 ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното:
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че съгласно приложените по делото нотариални актове,съпрузите Н. и Б. Г. за закупили 1/3 идеална част от засторено и незастроено дворно място,цялото от 760 кв.м,а В. С. е закупил от В. М. 2/3 идеални части от УПИ,целия с площ от 705 кв.м,т.е по отношение на същия са настъпили регулационни промени.Съдът се е позовал на съдебната практика,според която е допустимо,преразпределение на съсобствен парцел по реда на член 32 ал.2 от ЗС,ако е настъпило изменение във фактическата обстановка относно начина,по който страните са ползвали парцела,като в тази връзка е обосновал изводите си на данните по заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,според която мястото измерено графично е в размер на 716 к.м,и е потвърдил решението на първоинстанционния съд в тази му част.
Спорният въпрос между страните относно допустимостта на предявения иск по член 32 ал.2 от ЗС е обусловен от твърдението на ответниците,че по отношение на процесния УПИ вече е било налице определено реално ползване,по силата на предвиденото в нотариален акт №*,т.І ,н.д.№*/1990г.,за покупко-продажба на недвижим имот,с който „продавачът В. Д. М. продава на съпрузите Н. В. Г. и Б. Г. Г. 1/3 идеална част от застроено и незастроено дворно място,цялото от 760 кв.м,съставляващо парцел VІІІ,отреден за имот №* в кв.282 по плана на [населено място],с реално ползване на югозападната страна на парцела,ведно с втория етаж в незавършено състояние,целия таван и 1/3 идеална част от мазето с реално ползване на помещението откъм югоизточната част на къщата”/лист 6 от делото/, че няма регулационни промени на имота и липсват предпоставки за определяне на нов начин на реално ползване.
По отношение допустимостта на иска,свързана с несъгласие на собственика с установения до момента начина на ползване,се обуславя съдебната намеса за разрешаването на възникналия спор и при наличие на тази практика,която касационния съд намира за правилна, е необходимо да са налице промени във фактическата обстановка относно начина ,по който страните са се споразумели,в случая очертали правото на ползване на съсобствения парцел с горепосочения договор за покупко- продажба на посочената част от имота.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото,с горепосочения нотариален акт през 1990г. Н. и Б. Г.,ответници по заявения иск по член 32 ал.2 от ЗС,настоящи касатори, са закупили 1/3 идеална част от описания в същия недвижим имот,съответно и от сградата,както вече бе посочено по-горе от продавача В. Д. М.,при уговореното право на реално ползавне на застроеното и незастроено дворно място
С останалата част от процесния имот В. М. се разпоредил,съгласно приложения на лист 5 от делото нотариален акт №*,т.VІІІ,нот.д..№*/2007г. на РС Велинград,като сключил договор за продажба с купувача В. Н. С.,ищеца по делото,на „2/3 идеални части от УПИ,целия с площ от 705 кв.м.,означен на приложената скица,като парцел *,отреден за имот пл.№* в кв.282 по плана на [населено място],ведно с първи жилищен етаж от построената в парцела масивна жилищна сграда,състояща се от изби и два жилищни етажа,който етаж е от 95 кв.м,както и ? идеална част от общите части на сградата”.Следователно,с осъществяването на тази сделка е настъпила само промяна относно прехвърляне на правото на собственост на описаната част от имота от един собственик на друг,с случая придобиването му от ищеца В. С..
Видно от изложеното в констативната част на заключението на вещо лице А. Л., по изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза/лист65 от делото/,дворното място пл.№* е урегулирано в рамките на имотните му граници и няма придаваеми част от и към съседните имоти,поради което неправилно въззивния съд е приел с мотивите си,че са налице регулационни изменения относно процесния парцел.Този негов извод не съответства на установеното по делото относно регулационното положение на имота,съобразно горепосочените изводи по заключението на вещото лице.Въпреки това,касационният намира,че от съдържанието на представения нотариален акт №* т.І,нот.дело №*/13.04.1990г.,с оглед данните за постигнато разпределение за начин на ползване на дворното място,същото е очертано само за купувачите по този акт,настоящи ответници Н. и Б. Г.,да ползват югозападната част на парцела,от който последните са закупили 1/3 идеална част,съгласно сключения договор за покупко-продажба.При последващата сделка,извършена през 2007г.,по силата на която са прехвърлени останалите 2/3 идеални части от процесния УПИ, от общия праводател на страните по делото В. М. на купувача и настоящ ищец В. С.,липсва отразяване в нотариалния акт №*/2007г.,каква част реално от описания парцел се ползва от продавача,респективно ще се ползва и от купувача.Такова описание, относно как точно ще се ползва реално останалата част от парцела, след първата продажба на част от същия на ответниците от В. М., не е уговорена и в горепосочения нотариален акт от 1990г.Следователно, при така установеното с доказателствата по делото,описаното като реално ползване на частта от парцела, не съдържа точна конкретизация за всяка от страните по договора,дори липсва изрично описание за тази част на другия съсобственик В. М., в размер на 2/3 идеални части,която остава да се ползва от него, впоследствие последният е прехвърлил своите права на настоящия ищец В. С.,за което страните да са се съгласили,за да представлява пречка за разглеждане на предявения иск по член 32 ал.2 от ЗС и да обосновава необходимостта от настъпване нови обстоятелства за друго разпределение.При това положение,като е приел,че не е налице пречка да се разгледа предявения иск за разпределение ползването на имота,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.В случая не е било необходимо да се обосновават настъпването на нови обстоятелства за изменение на разпределението на ползването,в какъвто смисъл е произнасянето на съда по този въпрос,постановено в горепосоченото съдебно решение на ВС по реда на отменения ГПК,тъй като не е установено такова конкретно разпределение да е било договорено от страните в посочените нотариални актове,обективирали последователно прехвърляне на собствеността на посочените идеални части от процесния имот.В тази връзка е налице и задължителна практика на ВКС-решение №168/19.04.2010г. по гр.д.№652/2009г. по описа на ВКС,ІІго,постановено в производство по член 290 от ГПК.
При решаване на спора за разпределение на съсобственото дворно място,съдът правилно е възприел варианта,предложен от вещото лице със заключението му и приложената скица,като са отчетени както правата на страните,с оглед обема на притежаваното право на собственост върху земята,така и с оглед осигуряване възможността за достъп до сградата и обслужването на същата,в предвид и реалното общо ползване,очертано в приложената скица с жълт цвят.Ето защо ,въззивното решение,като правилно и обосновано,макар и с различни мотиви, в обжалваната му част следва да се остави в сила.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №242/14.05.2010г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д.№257/2010г. по описа на същия съд в частта му,с която е потвърдено решение №279/30.10.2009г. по гр.д.№278/2009г. по описа на Районен съд [населено място],относно постановеното на основание член 32 ал.2 от ЗС определено реално ползване на УПИ с площ от * кв.м,находящ се в [населено място], [улица],означен на картата на В. като парцел *,отреден за имот №* от кв.282 по плана на [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: