О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София 30.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3334/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Д., с. М., област С. , срещу въззивно решение от 29.05.2008г. по гр.дело № 276/2008 г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съществените въпроси се отнасят до установяване материалноправната легитимация на ищците по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ и за признаване правото на собственост към момента на образуване на ДФГ и доказателственото значение на списъци на горопритежателите. Касаторът се позовава на съдебни решения, по които въз основа на същите документи исковете са уважени. Изложени са и доводи за неправилност на решението.
Ответниците по касация Д. лесничейство П. , Д. лесничейство – С. , Общинска служба „З”- С. и Р. управление на горите – С. , не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решението от 26.02.2008г. по гр.д. № 486/2007г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. Д. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за гора с площ 24.747 дка в ревир «Хаджийско», землище на с. М..
С. разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е приел, че при наличие на доказателства, сочещи разлика в площта на един имот, следва да се приеме документа, съставен по-късно във времето, а не този, отразяващ най – голяма площ. След като наследодателят на ищеца е декларирал през 1949г. имот с по-малка площ /5.931 дка/ отколкото през 1938г. /30 дка/, то за разликата следва да се приеме, че правото на собственост е напуснало патримониума му. От представените към касационната жалба решения на Смолянския районен и Смолянския окръжен съд е видно, че по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ относно гори от същия ревир в същата местност, е приета доказана материалноправна легитимация на ищците, въпреки декларациите към 1949г. – въз основа на списъци на горопритежатели към 1938г. при сравняване с общата площ на ревира по картата към 1948г.
С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право, поради което е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.05.2008г. по гр.дело № 276/2008 г. на Смолянския окръжен съд, по жалба на В. Т. Д., с. М..
Д. да се докладва на П. на ІІ г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.