О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 23.03. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1207/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. К., [населено място], чрез пълномощника и адвокат В. К., срещу въззивно решение №174 от 28.07.2011г. по гр. дело № 10/2011г. на Благоевградския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В първата част на изложението се сочи, че е налице произнасяне по материалноправни въпроси за допускане до делба на построен в през 1983г. в процесното дворно място гараж, който е станал съсобствен на страните на основание чл.92 ЗС. От доказателствата по делото обаче е установено, че парцелът по административен ред е разделен на две и построеният в едната половина гараж е придобит по давност от наследодателите К., които извършват разпоредителни сделки. Поставят се процесуални въпроси относно задължението на съда да извърши анализ на всички относими доказателства и да направи съответни правни изводи. В случая не са обсъдени гласните и писмени доказателства във връзка с установеното владение върху парцел VІІІ, пл.№1825. Същият процесуален въпрос се поставя относно приетото от съда за поземления имот в местността „Ш.”, тъй като писмените доказателства, установяващи съсобствеността между страните по делото и трансформацията по реда на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, не са подложени на анализ от въззивния съд. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №3854/2010г. по гр.д.№ 784/2008г. по описа на РС-Разлог. С последното е допусната делба между В. В. К. и С. В. К. на недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.762.230.1.1 по КК на Разлог, попадащ в сграда № 61813.762.230.1, построена в поземлен имот № 61813.762.230 на административен адрес [населено място], [улица], вх.А,ет.1, ап.1, предназначение жилище, при квоти по ? ид.ч. за всеки от съделителите. Допусната е делба между В. В. К., Й. Г. К., С. В. К. и Р. А. Ч. – К. на имот : ? ид.ч. от сграда с идентификатор 61813.762.230.2 по КК на [населено място], построена върху поземлен имот № 61813.762.230, находящ се в [населено място], [улица], предназначение гараж с площ 23 кв.м., построен върху УПИ VІІ, пл.№2307, кв.143, при квоти – ? ид.ч. за Й. К., 1/12 ид.ч. за В. К., 1/12 ид.ч. за С. К. и 1/12ид.ч. общо за С. К. и Р. Ч.-К. в режим на СИО. Отхвърлен е искът, предявен от В. К., за делба на поземлен имот № 61813.776.19 по КП на м.”Ш”, землището на [населено място], целият с площ 519 кв.м. при граници по скица /описани/ и построената върху него едноетажна масивна вилна сграда с обща площ 20 кв.м.
Въззивният съд е приел, че процесният първи етаж от жилищната сграда в [населено място] е придобит от В. К. и съпругата му Й. К. в режим на СИО въз основа на отстъпеното му право на строеж от съсобственика на дворното място Г. К.. Впоследствие жилищният етаж е придобит от В. К. и С. К. в съсобственост при равни квоти по силата на договор за дарение, сключен с родителите им и съгласно чл.30,ал.2 ЗС. Направеното от Р. Ч. – К. и С. К. правоизключващо възражение за това, че имотът е изцяло тяхна собственост поради придобиване частите на В. К. по давност, е намерено за неоснователно с оглед недоказаността елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС. По отношение на процесния гараж, въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на В. К. относно това, че е допуснат до делба ? ид.ч. от гаража. Прието е, че изграденият през 1983г. гараж е станал собственост по реда на чл.92 ЗС на съсобствениците на дворното място- В. К. и съпругата му Й. К. и на третото лице Г. К..Недоказано е придобиването по давност от В. К. и Й. К. на парцела, в който е построен гаражът, след регулационното обособяване на стария имот в два парцела, поради което е прието,че до делба при равни квоти между страните следва да се допусне ? ид.ч. от гаража. По отношение на имота в м.”Шипоко” въззивният съд е възприел правните изводи за неоснователност на иска за делба. Приел е,че имотът е бил предоставен за ползване на наследодателя на страните В. К. по реда на ПМС №1/07.01.1981г., но липсвали доказателства за изпълнение условията, предпоставящи трансформацията на правото на ползване в право на собственост.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи процесния гараж не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение на някое от основанията по чл.280,ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по иска за допускане делба на този имот като го е уважил за ? ид.ч., но не е се е произнесъл относно останалата ? ид.част. Страните не са упражнили правото да поискат допълване на решението, поради което не е налице висящо производство по отношение на останалата ? ид.ч. от имота. Касационната инстанция не може да разгледа доводите и въпросите, свързани с искането да се допусне до делба и тази 1/2 ид.ч. от гаража като съсобствен само на страните по делото на основание наследяване от родителите им, които пък били собственици по приращение, тъй като придобили по давност частите на третото лице от съсобствения парцел, в който е построен. Отделно от това изтекла в полза на наследодателите придобивна давност, наследниците не биха могли да релевират спрямо неучастващи в делото лица. Ето защо въпросът за задължението на съда да обсъди всички релевантни доказателства и да направи съответните правни изводи не е решен в противоречие с установената съдебна практика и не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в тази част.
Същият процесуален въпрос обаче – за задължението на въззивния съд да обсъди всички приети по делото доказателства за установяване твърдяната съсобственост относно имота в м.”Ш.”,в т.ч. доказателствата за трансформиране правото на ползване в право на собственост по реда на §4а ЗСПЗЗ, обуславя допускане касационно обжалване на тази част от въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Той е релевантен за решаващите изводи относно изпълнението на доказателствена тежест в процеса и касае задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани и кои не. Въпросът е относим към правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и прилагането разпоредбата на чл.272 ГПК вр.чл.235,ал.2 ГПК /съотв.чл.188 ГПК /отм./ след приемане на ГПК/2007г./. Касационното обжалване следва да се допусне поради противоречивото му решаване от съдилищата.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от №174 от 28.07.2011г. по гр. дело № 10/2011г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на поземлен имот № 61813.776.19 по КП на м.”Ш.”, землището на [населено място], целият с площ 519 кв.м. и построената върху него едноетажна масивна вилна сграда с обща площ 20 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба в тази част.
УКАЗВА на В. В. К., [населено място], да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи вносен документ.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: