Решение №197 от 12.6.2014 по гр. дело №123/123 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 197
гр. София, 12.06.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 123 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. К. против решение № 3547/13.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 4737/2011 г. от ІV”в” състав на Софийски градски съд.
Ответниците по касационната жалба я оспорват с писмени отговори.
Касационната обжалване е допуснато с определение № 338/12.03.2014 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, притежава ли съпруг качеството на кредитор по смисъла на чл.135, ал.3 ЗЗД в хипотезата на сключен предварителен договор само от другия съпруг /като купувач/ по време на брака, при наличие на изплатени суми по договора по време на брака и чии са правата по прекратяване или обявяване на окончателен договор и изисква ли се съгласие за това на съпруга, невписан като купувач по предварителния договор. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по правния въпрос липсва задължителна съдебна практика.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Предварителния договор за продажба на недвижим имот не произвежда вещноправен ефект. По силата на предварителния договор не настъпва прехвърлянето на правото на собственост, като само при последното, по силата на сключен между съпрузи граждански брак и режима на съпружеска имуществена общност, за купувач, който се намира в граждански брак, вещноправния ефект ще настъпи и за съпруга на купувача, който не е страна по предварителния договор, при положение, че се сключи окончателния договор, респ. при постановяване на решение в този смисъл по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Предварителния договор създава облигационно правоотношение единствено между страните по него. Съпруга на купувач по предварителния договор, който не е посочен в предварителния договор като купувач наред със съпруга си, не е страна в това облигационно правоотношение, не разполага с правната възможност да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, независимо от обстоятелството, че при сключването на окончателен договор ще придобие права върху имота, по силата на сключения граждански брак и режима на съпружеска имуществена общност. В същата насока, съпруга, който не е страна по предварителния договор, не разполага и с възможността да се разпорежда с правата и задълженията по предварителния договор, доколкото за него такива не се възникнали. Право на това притежава единствено страната по облигационното правоотношение. Предвид изложеното, съпруг на купувач, който не е вписан като купувач в предварителен договор, не е страна по същия и не е кредитор по отношение на продавача, по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като за него не са възникнали права по предварителния договор.
По касационната жалба.
Съдът е приел, че предявения от В. П. К. иск с правно основание чл.135 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е налице първата от кумулативно дадените в чл.135 ЗЗД предпоставки – ищцата не е кредитор по отношение на прехвърлителя по сделката за продажба на недвижим имот. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че страни по предварителния договор са съпругът на ищцата и третото лице – продавач по атакуваната сделка, с която имотът, предмет на предварителния договор е продаден на трето лице. Тъй като предварителния договор поражда само облигационни правоотношения, то страни по него са само лицето, което го е сключило като купувач, независимо от обстоятелството, че към онзи момент то се е намирало в граждански брак, като това обстоятелство не придава качеството кредитор и на съпруга, по смисъла на чл.135 ЗЗД. Освен гореизложеното, съдът е приел, че по взаимно съгласие на страните по предварителния договор, същия е бил развален, като дадените суми по него са били върнати на купувача по предварителния договор, като едва след това е сключена и атакуваната по реда на чл.135 ЗЗД сделка в настоящото производство.
Предвид отговора на правния въпрос, правните изводи на въззивния съд се споделят от настоящия съдебен състав. К. не притежава качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като не е страна в облигационното правоотношение, възникнало по силата на предварителния договор, за нея не са възникнали правата по този договор, изразяващи се в правната възможност да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. Липсата на тази правна възможност води и до липса на качеството на кредитор, респ. води и до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
С оглед изложеното, решението на въззивния съд, с което предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД е приет за неоснователен, следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените от тях съдебни разноски за тази инстанция, в размер както следва: в полза на ответника [фирма] сумата 600 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представената по делото фактура №778/20.12.2013 г., а в полза на ответника М. Д. К. – сумата 1000 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 401209/20.12.2013 г.
Съдът намира възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от М. К. адвокатско възнаграждение за неоснователно. Цената на предявения иск, ведно от намиращото се на л. 28 от делото на СРС удостоверение за данъчна оценка, е 58 603,30 лева. Съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2, т.4, минималното адвокатско възнаграждение при тази цена на иска е в размер на 2080 лева, като договореното и заплатено от страната възнаграждение в размер на 1 000 лева не е прекомерно, предвид и осъществената процесуална защита по обем, изразяваща се в отговор на касационната жалба и процесуалното представителство, осъществено от адв. Р. Пашова в открито съдебно заседание по делото.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3547/13.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 4737/2011 г. от ІV”в” състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. П. К. от [населено място], съдебен адрес[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Г.Х. да заплати на [фирма] съдебен дарес [населено място], [улица], ет. адвокатско дружество „Ц. и п.” сумата 600 лева, а на М. Д. К. от [населено място], съдебен адрес [улица] адв. Р.Пашова, сумата 1000 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар