Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. София,.08.05..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 182 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
С решение от 5.10.2007 год. по гр. д. № 411/2007 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 12.01.2007 год. по гр. д. № 24/2006 год. на Б. районен съд в частта му, в която е допусната съдебна делба на УПИ ХV – 4226 в кв. 155 по плана на кв. „Г” в Б. , с площ 616 кв. м. и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от В. Н. С. и А. Д. С. иск за делба на горния имот. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, в която искът е отхвърлен по отношение на Е. С. Ш..
В. решение в частта му, в която е отхвърлен иска за делба на имота, е обжалвано от ищците В. Н. С. и А. Д. С. с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Същите поддържат становище за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Ответниците Е. Б. И., М. Т. И. и Б. Т. И. , чрез процесуалния им предсатвител адвокат Г. Ю. , оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила с присъждане на направените съдебни разноски.
Ответницата Е. С. Ш. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Ищците, сега касатори, са поддържали, че с ответниците са съсобственици на УПИ ХV – 4226 в кв. 155 по плана на кв. „Г” в гр. Б. и са искали допускане на делбата му при квоти 7/8 за тях и 1/8 ид. ч. за ответниците.
Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства, е приел, че имотът е останал в наследство от общия на страните наследодател С, починал през 1985 год. и по наследство и прехвърлителни сделки с наследствени части ищците се легитимират като собственици на 7/8 ид. ч., а ответниците – общо на 1/8 ид. ч. Спорът е съсредоточен върху въпроса за допустимостта на съдебната делба на дворното място с оглед обстоятелството, че в него са построени двуетажна жилищта сграда, навес, лятна кухня и гараж. Ищците са изключителни собственици на първия етаж на жилищната сграда, а ответниците – на втория етаж и гаража, и всички са съсобственици при равни права на второстепенните сгради в имота, видно от представените нотариални актове. Именно поради статута на сградата на етажна собственост с признаване на изключителна собственост на всяка от страните върху отделен етаж от нея, въззивният съд е приел, че делбата на дворното място е недопустима, позовавайки се и на указанията в ППВС № 2/82 год., т. 1, б. б. „д” и „е”, тъй като представлява обща част на сграда в етажна собственост /чл. 38, ал. 3 ЗС/ и на останалите съществуващи сгради в имота. Ирелевантно е обстоятелството каква е площта на имота, а отделно от това не са и налице предпоставките на чл. 201, ал. 3 ЗУТ.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на делбата на дворното място е правилен и обоснован. Неоснователно е оплакването на касаторите за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като между страните не е налице спор относно принадлежността на правото на собственост на всяка от тях върху отделен етаж от двуетажната сграда, което обуславя извода за статута на дворното място като обща част на създадената етажна собственост. Законът не е предвидил изключения за този му статут съобразно площта, разположението на сградата и достъпът до нея, както неоснователно поддържат касаторите, поради което и изводът, че тази обща част на всички съсобственици не подлежи на делба, е правилен и в съответствие със съдебната практика, на която се е позовал съдът. Доводът за техническа възможност да бъдат обособени самостоятелни имоти не е подкрепен с доказателства по делото, поради което и не може да бъде обсъждан, както правилно е приел и въззивният съд. С оглед на това и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила, а касаторите да заплатят на ответниците по касация направените от тях съдебни разноски в размер на 450 лв.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение с № 430 от 5.10.2007 год. по гр. д. № 411/2007 год. на БЛАГОЕВГРАДСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в частта му, в която е отхвърлен предявения иск за делба на УПИ ХV – 4226 в кв. 155 по плана на кв. „Г” в гр. Б..
О. В. Н. С. и А. Д. С. да заплатят на Е. Б. И., М. Т. И. и Б. Т. Н. направените от тях съдебни разноски в касационното производство в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.