Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр. София28.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 727/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на Д. В. Д. от гр. С. срещу въззивно решение от 29.06.07г. по гр.д. № 1720/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о. в уважителната му част. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С решение от 21.02.06 г., постановено по гр.д. № 4463/04 г. на Софийския районен съд, 30 с-в, е признато за установено по иска на Д. С. Д. срещу Д. В. Д. с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че ищцата е собственик на 258 кв.м., представляващи част УПИ * от кв.114 по плана на София, м.“Банкя-ІV“ ч. с площ от 1250 кв.м. и оцветени в жълто на скицата към съдебно-техническата експертиза – неразделна част от решението. Със същото решение е отхвърлен иска на Д. Д. срещу Д. Д. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на оградата между УV-1017 от кв.114 по плана на гр. Б. и имот пл. № 1* и е осъдил ответника да заплати на ищцата на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 500 лв., като е отхвърлил иска за периода от 01.10.02 г. до 22.11.02 г. и от 16.04.04 г. до 26.04.04 г.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на районния съд в частта, с която искът по чл.59 ЗЗД е уважен за сумата над 346 лв. за периода 22.11.02 г.-16.04.04 г. и вместо него е отхвърлил този иск за разликата от 346 лв. до 500 лв. В останалата му уважителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 154/92г. Д. Д. и съпругата му Л. Д. са закупили дворно място с площ от 1136 кв.м., съставляващо имот пл. № 1* от кв.114 по плана на гр. Б., заедно с построената в него масивна сграда, а с нот. акт № 15/01г. Д. Д. е закупила съседния урегулиран поземлен имот ІV-1017 от кв.114 с площ от 1250 кв.м. Спорните 258 кв.м. са част от имота на ищцата в първоинстанционното производство и са ползвани от ответника през посочения период без основание, поради което е прието, че предпоставките за уважаване на обективно съединените искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.59 ЗЗД са налице, а възражението на ответника за придобиване на тези 258 кв.м. от УПИ * по давност е прието за неоснователно. С протоколно определение от 10.11.06г. въззивният съд е отменил определението си от 02.06.06г. за конституиране на съпругата на ответника Л като страна по делото, излагайки съображения, че при позитивно решение тя би била обвързана от него и би могла да поиска неговата отмяна по реда на чл.231 ГПК/отм./.
Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при неучастие в процеса на необходим /задължителен/ другар – съпругата на касатора. Това е така, тъй като съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация по искове за собственост, предявени от или срещу съпрузите, при положение, че то следва да бъде еднакво и за двамата съпрузи. Или след като по делото е установено, че ответникът по установителния иск за собственост от 1985г. има сключен брак с Л. Д. , решението е следвало да бъде постановено и при участието на същата като страна. В този случай градският съд е следвало да процедира съобразно дадените в дадените в ТР № 1/2000г., т.17 на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, а именно да конституира съпругата на ответника като главна страна и да повтори спрямо нея процесуалните действия, извършени от първата инстанция без нейно участие, след което да разгледа и реши делото по същество. Като не е сторил това въззивният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл.218ж, ал.2, във вр. с чл.209, ал.1 ГПК/отм./ в обжалваната му част, с която е са уважени установителния иск за собственост и обусловения от него иск по чл.59 ЗЗД, а делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О б е з с и л в а въззивно решение от 29.06.07г. по гр.д. № 1720/06г. на Софийския градски съд, ІІд г.о. в частта, с която са уважени предявените от Д. С. Д. срещу Д. В. Д. искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.59 ЗЗД.
В р ъ щ а делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав в тази му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: