Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 25.11 , 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 02.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3243/2013 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1608/25.03.2013г.,подадена от М. Г. Б. и С. Г. Б.,и двамата от [населено място] против решение №21 от 05.02.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№558/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №1581/08.08.2012г. на Варненски окръжен съд,го,ХІІ състав,по гр.д.№1536/2011г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:отхвърля иска предявен от М. Г. Б. и С. Г. Б. срещу В. А. О.,А. А. О.,П. А. О. и С. Л. О. за предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор №10135.2508.942,намиращ се в [населено място],местност”С.”,с площ 844кв.м по нот.акт,а по скица 795 кв.м,с трайно предназначение-урбанизирана територия и трайно ползване-ниско застрояване,с построената в него еднофамилна масивна жилищна сграда на два етажа с тавански помещения и гараж в сутеренния етаж,съставляваща имот с идентификатор 10135.2508.942.1 със застроена площ от 134,00 кв.м като първия етаж се състои от входно антре,кухня-дневна-трапезария,стая за гости,баня,тоалет и тераси,вторият етаж се състои от пет стаи и сервизни помещения и подпокривен етаж за живеене,и с друг вид сграда за обитаване с идентификатор 10135.2508.942.2,като неоснователен и недоказан.Със същото решение се отменя определение №2362/16.08.2012г. по гр.д.№1536/2011г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е върната молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо него е постановено:оставя без уважение молбата на М. Г. Б. и С. Г. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1581/08.08.2012г. по гр.д.№1536/2011г. по описа на Варненски окръжен съд,ХІІ състав.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна и вместо него да се постанови друго решение,с което да се уважи иска по член 108 от ЗС.
Ответниците по касационната жалба В. А. О.,П. А. О.,А. А. О. и С. Л. О.,считат че жалбата е неоснователна и молят същата да се остави без уважение.
С определение №256/24.06.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,по предпоставките предвидени в член 280,ал.1,т.2 от ГПК,произнасяне по правен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата,а именно-при липса на обратен документ или начало на писмено доказателство може ли страната да доказва привидност с други доказателствени средства.
С изложените във въззивното решение мотиви,съдът е констатирал,че за установяване правото си на собственост върху процесния имот,предмет на заявения ревандикационен иск ищците М. Б. и С. Б. се позовават на договор за покупко-продажба,обективиран с нотариален акт №183 ,т.І,рег.№4279,дело №152/2009г. на нотариус Т. В.,рег.№479 в НК,а ответниците по иска В. О.,П. О.,А. О. и С. О. са оспорили придобивното основание чрез възражение основано на член 152 от ЗЗД-а именно,че според вътрешните уговорки между страните,този договор е имал за цел да обезпечи договор за заем,поради което не е породил вещноправното си действие.Във връзка с разкриването на твърдяната симулация,съдът е отбелязъл,че при липсата на писмено доказателство”contra letter”,изводите на съда трябва да се опират на събраните по делото доказателства относно извършените от страните действия,от които да се извлече основанието им.След обсъждане на събраните по делото доказателства относно задължението по договора за кредит,сключен от наследодателя на ответниците,извършените плащания по същото и заемни отношения между страните за погасяването му до сключване на процесната сделка,съдът е стигнал до извода,че действителната воля на страните по договора е била,предвид създалите се близки отношения,ищецът М. Б. да замести ответниците в дълга им към банката –кредитор,а не да закупи имота,като в това си качество последният има правата,каквито е имала банката,но не и да придобие собствеността върху имота,поради което със сключения договор за покупко-продажба на процесния имот страните са предвидили непозволен начин на обезпечение да кредитора,като на основание член 152 от ЗЗД тази сделка е недействителна.В резултат на тези изводи,съдът е приел,че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот и предявеният от тях ревандикационен иск се явява неоснователен и недоказан.
По въпроса,по който е допуснато касацонното обжалване:
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на член 280,ал.1т.2 от ГПК по въпроса дали при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство”, страната по сделката може да доказва нейната привидност с други доказателствени средства,разрешен в противоречие с възприетото в решения,постановени по реда на ГПК/отменен/,а именно че по правилото на член 127,ал.1 ГПК/отм/ за доказване на абсолютна или релативна симулация е необходимо представяне обратно писмо или начало на писмено доказателство по смисъла на член 134,ал.2 ГПК/отм/-Решение №395/1005.2008г. по т.д.№19/2008г. по описа на ВКС,ТК,ІІотд.,както и приетото в Решение №1449 от 14.01.2009г. на ВКС по гр.д.№4699/2007г. по описа на ВКС,ІVГО,според което когато страна по договора, твърди че е привиден,последната е следвало да се снабди с обратно писмо,разкриващо действителните й отношения с другата страна по договора,за пълно доказване на симулацията или да представи т.нар.”начало на писмено доказателство”,което прави вероятно твърдението за привидност на договора,като само във втория случай са допустими и свидетелски показания.
По този въпрос,ВКС счита за правилна практиката,обективирана с горепосочените решения,постановени по реда на отменения ГПК,което предпоставя за доказване на абсолютна симулация-наличие на обратно писмо,което да разкрива действителните отношения между страните по договора и с което е следвало страната,в случая ответниците да се снабдят,за да проведат успешното доказване на симулацията,или да са налице писмени доказателства,изхождащи от другата страна,или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,които да правят вероятно твърдението,че съгласието е привидно,което е предпоставка за допустимост на свидетелските показания.
По основателността на касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос обжалваното въззивно решение е неправилно.
Съгласно изложеното в мотивите на въззивното решение,въпреки,че съдът е констатирал липсата на обратно писмо,както и в същите не се посочва наличие на „начало на писмено доказателство” за разкриване на действителната воля на страните в случай на твърдяна симулация,последният е приел,че изводите му следва да се опират на събраните доказателства относно извършените от страните действия,от които да се извлече основанието им.В тази връзка съдът се е позовал на доказателства-писмени за плащанията извършени по банков път,към банката кредитор,както и към ответниците,извършени от ищеца преди сключване на договора за покупко-продажба, както и на признания за получена в заем сума от ответника А. О.,различните твърдения на страните по тези плащания,като е стигнал до извода,че действителната воля на страните била ищецът Б. да замести ответниците в дълга им към банката –кредитор,а не да закупи имота.
Тези изводи са неправилни и незаконосъобразни.
Преди всичко,видно от депозираните от ответниците А. О. и П. О./лист 143 и лист 212 от делото/писмени отговори на исковата им молба,чрез пълномощника им адвокат К.,както и от заявеното от последния-пълномощник на четиримата ответници, в съдебно заседание на 23.03.2012г. пред първоинстанционния съд,се прави възражение за привидност на договора за покупко-продажба на процесния имот,като се твърди че договорът прикрива съглашение за удовлетворяване на кредиторите по договора за заем/ищците/,което е недействително по член 152 от ЗЗД.В отговор на това становище на ответниците,ищците за заявили в това съдебно заседание,че никога не са изразявали воля за предоставяне на заем в размер на 70 000 лева,като са желаели да закупят процесния имот.
Не се спори по делото,че по сключения договор за покупко-продажба на процесния имот,като страни, както и по предварителния договор за покупко-продажба на същия, ответниците не са снабдили с обратно писмо,разкриващо действителните им отношения с ищците.Неправилно въззивния съд е приел,че с извършеното плащане на дълга на наследодателя на ответниците към банката,ищците са встъпили в правата на кредитора и на мястото на стария дълг в тяхно задължение е възникнало реципрочно задължение към ищеца.Такава хипотеза не е твърдяна от ответниците,нито пък има данни по делото за такива договорки между страните.Възражението, направено от ответниците по ревандикационния иск за привидност на договора за покупко-продажба на процесния имот е ,че прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитора/ищеца/ по договор за заем,сключен с ответниците.
За да докажат действителната воля на страните по договора,във връзка с направеното възражение, ответниците е следвало да представят т.нар.”начало на писмено доказателство”,изходящо от другата страна-в случая от ищците Б.,или техни изявления пред държавни органи,които правят твърдението й,че съгласието е привидно/член 165,ал.2 ГПК/,като само в този случай са допустими свидетелски показания.С оглед възприетото от въззивния съд в мотивите му,макар и в друга различна от възражението на ответниците хипотеза,няма данни за такова представено „начало на писмено доказателство”.Затова и съдът е основал изводите си на факти установени по делото,разгледани в тяхната съвкупност,което е довело до постановяване на неправилно решение.
Неоснователни са аргументите,изложени от ответниците в писмената им защита,че такова „начало на писмено доказателство”,представляват събраните писмени доказателства,без да ги посочват конкретно,вероятно те са свързани с представените такива разплащания по банков път,както към банката,така и между страните.Не могат да се приемат като такива и отразяването на различна продажна цена на имота в предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот,както и в нотариалния акт за сключената покупко-продажба на същия,в който като продажна цена е отразена данъчната оценка,вероятно с цел избягване на дължими по-големи такси и разноски.При това положение само по отношение на договорената цена,отразена в договора за покупко-продажба има прикрита договорка,но сключеният договор е породил своите вещноправни последици.
Следователно, при липсата на обратно писмо,с което ответниците е следвало да се снабдят и което да разкрива действителните отношения на страните по договора за покупко-продажба,за да проведат успешно доказване на симулацията,както и липсата на писмени доказателства,изхождащи от противната страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган ,които правят твърдението,че съгласието е привидно,възражението на ответниците в тази връзка е останало недоказано.
С оглед изложеното касационният съд намира,че ищците М. Б. и С. Б. се легитимират като собственици на процесния имот,придобит по силата сключения договор на покупко-продажба,обективирана с нотариален акт №183,том І,рег.№4279,дело №152/2009г. на нотариус Т. В.,рег.№479 в регистъра на нотариалната камара/лист 22 от делото/.
За ответницата Вира О.,според показанията на свидетелката Н. Д. и Г. Б. се установява,че владее имота, също така че в същия се намират вещи и пребивават и синовете на последната ответниците А. О. и съпругата му С. О.,както и ответника П. О..При така установеното по делото съдът приема,че ответниците владеят процесния имот без правно основание.
Ето защо,постановеното въззивно решение следва да се отмени и касационният съд се произнесе по съществото на спора.
На основание член 78 ал.1 от ГПК на М. Г. Б. и С. Г. Б. следва да се присъдят направените разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 12 771,79 лева,представляващи заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение,съгласно приложените по делото разписки и списък за разноски към същите.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №21/05.02.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№558/2012г. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА В. А. О.,А. А. О.,П. А. О. и С. Л. О.,всички от [населено място] да предадат на М. Г. Б. и С. Г. Б.,и двамата от [населено място],владението върху следния недвижим имот:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2508.942,находящ се в [населено място], [община],област В.,местността”С.”/бивша местност „К. д.”/,целия с площ от 844 кв.м.,по нотариален акт,а по скица с площ от 795 кв.м,трайно предназначение-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-ниско застрояване,стар идентификатор –ПИ№942 по кадастралния план”С.”,идентичен с имот пл.№2653В по плана местност”Кемер дере”,при граници:имоти с идентификатори №2508.695,№2508.891,№2508.943 и №2508.9555,заедно с построената в описания недвижим имот еднофамилна масивна жилищна сграда на два етажа с тавански помещения и гараж в сутеренния етаж,съставляваща имот с идентификатор №10135.2508.942.1,със застроена площ от 134,28 кв.м,а по скица с площ от 134 кв.м и РЗП по данъчна оценка от 297,43 кв.м,като първия етаж се състои от:входно антре,кухня-дневна-трапезария,стая за гости,баня,тоалет и тераси,вторият етаж се състои от:пет стаи и сервизни помещения и подпокривен етаж за живеене,с площ от 90,04кв.м и площ на гараж по данъчна оценка от 50,68 кв.м.,и с друг вид сграда за обитаване с идентификатор №10135.2508.942.2,на основание член 108 от ЗС.
ОСЪЖДА В. А. О.,А. А. О.,П. А. О. и С. Л. О. да заплатят на М. Г. Б. и С. Г. Б. сумата от 12 771,79 лева/дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 79 ст./ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: