О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 07.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3379/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Й. Г.,Л. Д. Л. и Г. В. Д.,чрез пълномощника им адвокат М. Д. Б.,против решение №454/26.02.2018г. на Софийски апелативен съд,VІІ въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2826/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №8641/29.11.2016г. постановено по гр.д.№14097/2013г. по описа на Софийски градски съд-за отхвърляне на иска с правно основание член 108 ЗС,предявен от „Влаев и син”ООД,гр.София против „Водоснабдяване и канализация”,ЕАД,гр.София,за признаване за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация”,ЕАД,София,че „Влаев и син”,ООД е собственик на недвижим имот,находящ се в [населено място],Столична община,район”М.”,кв.”Г.”,поземлен имот,представляващ нива с площ от 1796 кв.м,пета категория,съставляващо стар имот №****,в строителните граници на Г.,с последващ №****,идентичен с идентификатор ****,и за осъждане на „В и К”ЕАД да предаде владението на гореописания имот на „Влаев и син”,като решението е постановено при участието на трети лица помагачи Д. Й. Г.,Л. Д. Л. и Г. В. Д.-на страната на ищеца „Влаев и син”ООД,и на трето лице помагач-Столична община,гр.София-на страната на ответника „Водоснабдяване и канализация”ЕАД,София.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация”,ЕАД,София,чрез пълномощника си адвокат А. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира да му бъдат присъдени разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
Ответникът по касационна жалба Столична Община,гр.София,в писмения отговор по жалбата,депозиран по делото,чрез процесуалния й представител юрисконсулт Д. Г. А.- Ж.,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице сочените от касатора основания за това.
Постъпила и е касационна жалба вх.№7459/23.04.2018г.,подадена от „Влаев и син”ООД,София,чрез пълномощниците му адвокати Г. И. и Л. Д.,срещу горепосоченото въззивно решение,като се иска неговата отмяна поради допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация”ЕАД,София,чрез пълномощника си адвокат А. К.,в писмения отговор на жалбата,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице основанията за това,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
Ответникът по касационната жалба Столична община,гр.София,чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Г. А.-Ж.,с депозирания писмен отговор на жалбата,заявява,че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
Подадена е и насрещна касационна жалба вх.№10898/11.06.2018г. от „Водоснабдяване и канализация”ЕАД,София,чрез пълномощника му адвокат А. К.,с която се иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,след което се постанови решение,с което да се отхвърли предявения иск по съображение ,че в негова полза е изтекла петгодишна придобивна давност по отношение правото на собственост върху процесния имот.
Ответникът по насрещната касационна жалба „Влаев и син”ООД,София,чрез пълномощниците си адвокат Г. И. и адвокат Л. Д.,в писмения отговор на същата,твърдят че жалбата е недопустима и неоснователна.
По жалбата на Д. Й. Г.,Л. Д. Л. и Г. В. Д.:
С решаващите си мотиви,след анализ и оценка на събраните по делото доказателства,въззивният съд е приел,че възражението на ответното дружество „В и К”,ЕАД,София, за придобиване на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза от 29.05.200г./датата на апортиране на имота в капитала му/ до датата на завеждане на исковата молба -17-10.2013г.,придобивна давност,който имот бил предмет на реституция по реда на ЗСПЗЗ на праводателите на ищцовото дружество/горепосочените касатори/ с решение №59 от 08.04.1997г. на ПК- Община „Младост”,е основателно,поради което е стигнал до извода,че исковата претенция по член 108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователна,до каквито правни изводи е стигнал и първоинстанционният съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице основянията по член 280,ал.1,т.3 ГПК и член 280,ал.2 ГПК,като/цитирам/:
„Правният въпрос,който е от значение за изхода на делото е от процесуалноправно естество.Той е формулиран по-долу и са разгледани съображения съобразно практиката на съда,а именно:
Може ли новооткрити писмени доказателства от решаващо значение за изхода на делото да се представят пред касационната инстанция?Следва ли страната,която ги представя да има възможност да докаже пред касационната инстанция кога е узнала тези доказателства?Длъжен ли е касационния съд да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,за да бъдат приети новооткрити писмени доказателства каквато възможност е предвидена в чл.303,ал.1,т.1 от ГПК за отмяна на влезли в сила решения”,
след което се позовава на предвиденото в член 266 ал.2 ГПК,относно доказателствата,които могат да бъдат събирани от страните до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция,което позоваване няма никаква връзка и отношение към така формулираните от касаторите правни въпроси,цитирани изцяло по-горе.
В края на изложението си,касаторите уточняват,че „новите доказателства” са писмени документи,които не са им били известни по време на разглеждане на делото в първата и във въззивната инстанция,като цитират два броя констативни протоколи от 18.01.2005г. и 07.02.2005г. на СО”Младост, и Договор за наем между „В и К”ЕАД и „Крам Комплекс Груп”ЕАД,които/цитирам/:”ако бъдат приобщени към доказателствения материал,ще доведат до фактически и правни изводи,различни от тези на съда,съответно на решението,чиято отмяна се иска.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК да изложи точно и ясно,правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Очевидно, така формулираните от касаторите правни въпроси,които се свързват от касатора до възможностите на страните в касационното производство-образувано по касационна жалба срещу невлязло в сила решение на въззивния съд,са напълно неотносносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,както и по никакъв начин не са свързани с предвиденото в член 266 ГПК,защото и самите касатори сочат,че са узнали за тези доказателства след приключване на производството пред въззивната инстанция.Ето защо,тези въпроси не са правни въпроси по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,тъй като не са обусловили правните изводи на съда по делото,приключило с решението,предмет на настоящата касационна жалба.
Непосочването на правен въпрос в изложението,както е в настоящия случай,сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
За пълнота следва да се посочи,че доводите на касаторите в по-голямата част от изложението,обосновават наличие на хипотезата на член 303,ал.1,т.1 ГПК,което би било предмет на друго извънинстанционно производство с искане за отмяна на вляло в сила съдебно решение,каквото не е налице,тъй като в настоящото производство въззивното решение е предмет на касационно обжалване,образувано както по подадената касационна жалба от горепосочените касатори,така и по подадена касационна жалба от подпомаганата от тях страна-„Влаев и син”ООД.
По жалбата на „Влаев и син”ООД:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията да допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и член 280 ал.2 ГПК,като формулира в шест точки, разрешени според него от съда с постановеното решение правни въпроси,както следва:
В точка първа от изложението си,касаторът формулира въпрос относно това кой орган на търговско дружество с едноличен собственик на капитала- община формира намерението за своене на имот.Така формулираният въпрос,освен че не е разрешаван от въззивният съд с постановения съдебен акт, е и напълно неотносим към приетото с решаващите мотиви въззивното решение.
В точка втора се посочва/цитирам/:”Длъжно ли е претендиращото по давностно владение собствеността дружество да докаже при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактически състав на член 79,ал.1 от ЗС по отношение на конкретния процесен имот”
Така поставения въпрос за задължението на страната да докаже твърденията си в процеса при условията на пълно и главно доказване,в случая с позоваване на предвиденото в член 79,ал.1 ЗС,е свързано и с това,че последната носи доказателствената тежест да докаже своите твърдения,на които основава правата си.Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът с оглед събраните по делото доказателства,е стигнал до извода,че са доказани и са налице всички елементи от фактическия състав на придобивната давност,въз основа на който способ ответното дружество претендирало придобиването на правото на собственост върху процесния имот,и което е било прието за основателно и доказано по делото.Ето защо,така поставения въпрос е решен не в противоречие,а напротив в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС.
В точка трета от изложението е формулиран въпрос за значението на предприетата от собственика промяна на ПУП спрямо упражнявано от несобственик владение-дали води до прекъсване на давността и дали същото следва да се обсъди във връзка с изискването владението да е явно,при хипотезата на член 280 ал.1т.3 ГПК.
Касационният съд намира,че не е налице горепосочената хипотеза за допускане на касационно обжлаване на въззивното решение,тъй като с приетото в рещаващите мотиви на последното,съдът изрично е посочил,че основанията за прекъсване на давността изчерпателно са уредени в член 116 ЗЗД,като предприетите действия от страна за нанасяне на имота в плана,не са нарушили владението на ответника и не са сред посочените в закона основания за прекъсване на давността.В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС в посочения смисъл,част от която е цитирана от въззивния съд в мотивите на решението.
Четвъртият въпрос от изложението се отнася до изводите и преценката на съда,във връзка с депозирани по делото свидетелски показания,като се твърди от касатора,че същите се основават само на показанията от един свидетел,въз основа които съдът приел за доказано възражението за давностно владение и които, пак според него, били недостоверни и непреки.Този въпрос съдържа твърдения на касатора,във връзка с което се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,което обаче е различно от предпоставките за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
В точка пета от изложението,формулираният от касатора правен въпрос/цитирам/”Приложима ли е презумцията на чл.83 от ЗС в случаите,когато за част от периода/преди приключване на реституционното производство/ давност не тече?”, е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,защото такава хипотеза липсва и не е в съответствие с възражението за изтекла придобивна давност,направено от ответното дружество,тъй като се отнася за период след приключване на реституцията по реда на ЗСПЗЗ-с влязлото в сила решение на ПК от 1997г.,а именно за периода от 29.05.2000г.-датата на решението на СОС за апортиране имота в капитала на ответното дружество до датата на завеждане на исковата молба и понастоящем,както е посочено в мотивите на решението.
В точка шеста от изложението,касаторът сочи правен въпрос: за задължението на съда при разглеждане на възражението за придобивна давност за извърши преценка на гласните и писмените доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.Навеждат се доводи от касатора,че съдът е формирал изводите си за основателността на възражението на ответника за придобивна давност,без да извърши преценка на всички доказателства,съответствие на свидетелските показания с писмените доказателства и заключението на вещите лица.
Касационният съд намира,че тези твърдения на касатора са неоснователни,тъй като видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,съдът е стигнал до изводите си във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла придобивна давност,след анализ и обсъждане на всички относими към това доказатества по делото,като ги е преценил поотделно и в тяхната съвкупност, и то в съотвествие с приетото със съдебната практика на ВКС.
Освен това не е налице и хипотезата на член 280,ал.2 ГПК,защото като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото,съгласно предвиденото в член 287,ал.4 ГПК касационният съд не следва да разглежда насрещна касационна жалба вх.№10898/11.06.2018г. подадена от „Водоснабдяване и канализация”ЕАД,София.
На ответника по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация”ЕАД,ГР.София,следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба, подадена от третите лице-помагачи Д. Й. Г.,Л. Д. Л. и Г. В. Д.,разноски по делото за настоящата касационна инстанция,тъй като последните с неоснователната си жалба са предизвикали сторените от ответника разноски в размер на 12 000 лева,съгласно приложения списък за разноските по член 80 ГПК,споразумение за предоставяне на правни услуги,фактура №0000002642/02.07.2018г. и копие от заверка на сметка от 04.07.2018г. на Юробанк България АД,София.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №454/26.02.2018г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,VІІ въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2826/2017г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Д. Й. Г.,Л. Д. Л. и Г. В. Д. да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,гр.София сумата от 12000 лева/дванадесет хиляди лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: