Решение №226 от 12.5.2009 по гр. дело №293/293 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
                                                     №. 226
 
                              гр. София,12.05..2009 год.
 
                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 293 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
Образувано е по подадената от Т. М. Б., в качеството й на ЕТ „Т”, гр. В. касационна жалба против въззивното решение от 23.10.2007 год. по гр. д. № 540/2007 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.12.2006 год. по гр. д. № 4006/2006 год. на Варненския районен съд, с което е признато за установено, че касаторката не е собственик на закрит навес № 1, с. застроена площ 330.20 кв. м., при описаните в решението граници, изграден в парцел **** по плана за парцелиране на стопански двор в землището на гр. Д. чифлик, по предявения против нея установителен иск от „Нортист” Е. , гр. В. и в нейна тежест за присъдени съдебните разноски.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и моли то да бъде отменено и вместо това се постанови друго решение, с което искът бъде отхвърлен.
Ищецът „Н” Е. , чрез пълномощника му адвокат М. В. , оспорва касационната жалба по изложените в представеното възражение съображения и иска въззивното решение да се остави в сила. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в подадената в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба оплаквания във връзка с данните по делото и доводите на страните и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Спорът между страните е за собствеността върху закрит навес, обозначен с цикламен щрих на скицата на вещото лице инж. Й. Б. към заключението й, прието във въззивното производство, и идентифициран от ищеца с № 1, както е посочен и в нотариалния му акт № 42/2003 год., с площ 330.20 кв. м. Този навес граничи с т. н. голям склад с площ 462.80 кв. м., собственост на ищцовото дружество и същият се намира, както и останалите закупени постройки в парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор от 1994 год., с площ на парцела 4 398 кв. м.
Спорът между страните е породен от обстоятелството, че и двете поддържат да са придобили правото на собственост върху него с представените нотариални актове за покупко-продажба. Ответницата се легитимира с нот. акт № 112/99 год., като купувач от „Л” АД, гр. Ш. на имот, представляващ „Производствена база за етерични масла” в гр. Д. чифрлик, изграден в п. V в кв. 37 с площ 8 000 кв. м., включващ и склад-навес за суровини – полумасивна сграда с площ 333 кв. м. От заключението на техническата експертиза се установява, че страните спорят именно за идентифицирания на скицата към него навес, за който ищецът поддържа, че не е собственост на ответницата и иска това обстоятелство да бъде установено.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск е уважен, като приел, че ответницата не е установила чрез провеждане на пълно и главно доказване, че спорният имот е бил собственост на дружеството „Л” Е. , неин праводател, както и че въобще е бил държавна собственост. Представеният акт за държавна собственост от 1995 год., с който са актувани описаните в него сгради не представлява доказателство за горните обстоятелства при проведеното от ищеца оспорване, а други относими доказателства не са представени.
Направените изводи са законосъобразни и обосновани и въззивното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати поддържаните от касаторката касационни основания.
Неоснователни са оплакванията за необсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства, тъй като видно от мотивите на решението е направен съвкупен анализ на същите и направените фактически и правни изводи са обосновани. Местонахождението на спорния навес в парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор, след изработването му през 1994 год., е установено по един категоричен начин, както и обстоятелството, че този парцел ****бхваща части от два парцела по регулационния план, в частност п. V в кв. 37, в който се намират закупените от касаторката сгради от производствената база. Парцеларният план е бил изработен през 1994 год. и правоимащите на заличеното ТКЗС са прехвърлили на „Я” ООД намиращите се в този парцел ****топански навеси и постройки, с прилежащите им съоръжения и комуникации, впоследствие прехвърлени на настоящия ищец, поради което и към момента на покупко-продажбата на касаторката от „Л” Е. парцеларният план е бил изработен и в сила. При това положение и при липсата на доказателства спорният навес да е бил собственост на държавата, респ. на правоприемника – държавното търговско дружество, правилно въззивният съд е уважил предявеният отрицателен установителен иск против ответницата, тъй като тежестта на установяване на тези обстоятелства е нейна, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./. С ангажираните от нея доказателства не е доказана материалната й легитимация на собственик на спорния навес, което е следвало да установи в предявения против нея отрицетелен иск, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила.
Разноски не се присъждат на ищеца, тъй като не са налице данни такива да са направените от него в настоящето производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд в настоящия състав на ІІ гражданско отделение
 
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* от 23.10.2007 год. по гр. д. № 540/2007 год. на Варненския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар