Р Е Ш Е Н И Е
№.227
гр. София,..28.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 315 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационната жалба на З. Д. С. от гр. В., чрез пълномощника й адв. Д. П. , против въззивното решение от 19.11.2007 год. по гр. д. № 1372/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което, след отмяната на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен иска на касаторката против О. В. за признаване, че последната не е собственик на 130 кв. м. ид. ч. от ПИ № №* и 1093 с площ 434 кв. м. по плана на гр. В..
Касаторът поддържа становище за необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния закон и моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
О. В. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да се остави в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предмет на спора за собственост е недвижим имот, представляващ два поземлени имота по сега действуващия план на гр. В., съсобствен между различни лица, между които касаторката и общината. Фактът на съсобственост на О. В. в имота се поддържа и в самата искова молба, поради което и изложените в касационната жалба доводи за противното не могат да бъдат обсъждани. Спорен по делото е бил въпросът за частта на общината в съсобствеността, като ищцата е поддържала, че същата не е 1/3 ид. ч., за която е съставен акт за общинска собственост.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно актуването на 1/3 ид. ч. от имота /сграда и застроено и незастроено място/ като държавна собственост, съгласно С. за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Н от 1964 год., като имот, изоставен от гръцкия гражданин М. С. и с оглед наличието на предпоставките на пар. 7, т. 6 ПЗР на ЗМСМА е преминал в полза на общината. Спорът между държавата и общината относно същия е разрешен с влязло в сила решение.
Твърдението на ищцата за различен дял на общината в съсобствеността е останало недоказано. От събраните в производството писмени доказателства, формално оспорени от ищцата, е установен размера на този дял на 1/3 ид. ч. или 130/390 ид. ч. от урегулиран поземлен имот /различен по площ от поземления имот, съгласно заключението на техническата експертиза/, поради което и направеният от въззивния съд извод е правилен и обоснован. Не е допуснато твърдяното от касаторката нарушение на материалния закон – чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС, редакция Д. в. бр. 26/2000 год., поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. Доколкото по кадастралния план от 2003 год. имотът представлява два отделни планоснимачни номера, с различна площ от тази на парцела по регулационния план, за ищцата не съществува и правен интерес да поддържа твърденията си, изложени и в уточнителните й молби, с оглед установените притежавани квоти на всеки един от съсобствениците върху бившия парцел **** идентичността на имота.
С оглед този изход касаторката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, ВКС, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* от 19.11.2007 год. по гр. д. № 1372/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Осъжда З. Д. С. да заплати на О. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.