Решение №234 от 27.4.2010 по нак. дело №676/676 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ

№ 234

София, 27 април 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 676/2009 година.

Производството е образувано по повод протест Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 57/ 23.10.2009год. по в.н.о.х.д. № 280/2009 год. на Софийски апелативен съд.
В касационния протест, като основания за проверка на въззивния съдебен акт, са посочени основанията по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Касационната инстанция е сезирана и с жалба на частните обвинители и граждански ищци А. Р., Р. и А. Б., с изтъкнати доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и намира жалбата на частните обвинители за основателна.
Частните обвинители и граждански ищци в съдебно заседание поддържат жалбата си.
Подсъдимата С. Б. Й., лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата на частното обвинение.

Върховният касационен съд на Република България, след като прецени основателността на постъпилите протест и жалба и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 65/ 24.02.2009 год., постановена по н.о.х.д. № 3232/08год. на Софийски градски съд и постановена нова, с която подсъдимата Й. е призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б“в“НК и отхвърлен предявеният граждански иск.
С първоинстанционната присъда е призната за виновна подсъдимата С. Б. Й. за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б“в“ НК и наказана на три месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, с тригодишен изпитателен срок и три месеца лишаване от право да управлява МПС, на основание чл.343гНК. Гражданските искове са уважени частично.
С решение № 44/01.02.20Югод. по н.д.№ 676/09год. на ВКС на РБ, първо НО, е отменена въззивната присъда в гражданско-отхвърлителната й част и делото-върнато на апелативния съд за ново разглеждане. В наказателната част неправилно е прекратено касационното производство. Съдебният акт, в частта, относно прекратяването на производството, има характер на определение и липсва произнасяне по същество. Настоящият състав го е отменил на 19.03.20Югод.и насрочил делото за разглеждане по същество в открито съдебнсГ заседание, в наказателната част на атакуваната пред касационната инстанция въззивна присъда, което е предмет на настоящата проверка.
Протестът на САП и жалбата на частните обвинители са основателни, по отношение и на наказателната част на атакуваната присъда.
К. съдебен състав възприема релевираните доводи за процесуална незаконосъобразност. В разрез с изискванията на чл.305, ал.З НПК, въззивната инстанция, не е посочила в пълен обем установените обстоятелства, въз основа на какви доказателствени материали са приети те и правните съображения за взетото решение. Налице е заявеното нарушение на чл.13, ал.1 НПК. В атакуваното решение не са получили адекватен отговор поставените от държавното и частно обвинение въпроси, относно състоянието на пътното платно, осветеността на пътя, началния момент, в който пострадалият се е превърнал в опасност на пътя – кога за първи път е възприет от подсъдимата, начина по който е преминал пътното платно. Авто-техническа експертиза е установила обективната възможност на водача на моторното превозно средство да възприеме за първи път пострадалия и възможностите му за реакции при различни варианти, в зависимост от скоростта на движение на лекия автомобил, състоянието на пътната настилка, начина на придвижване на пешеходеца. Фактическите изводите на Софийски апелативен съд са своеобразна корекция на установеното от първоинстанционния съд, което безспорно е негово право по силата на чл.316 НПК, но само на базата на съвкупна оценка на доказателствения материал, относно посочените правнозначими обстоятелства. Превратното и едностранчиво тълкуване на доказателствените източници, с поставяне акцент върху едни от тях и игнориране на други, пряко рефлектира върху окончателните изводи на съда, поради което заявеното процесуално нарушение в протеста на САП жалбата на частното обвинение, намира опора в материалите по делото. Показанията на свидетеля М., очевидец на случилото се, подкрепящи обясненията на Й., са гласните източници на информация, останали изолирани и неоценени съвкупно с протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на поемното лице-свид.С., относно състоянието на пътното платно, в разрез с разпоредбата на чл.107, ал.З и ал.5 НПК. А това не е изпълнение в пълен обем на процесуалните задължения на съда по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 14,ал.1 НПК. Установеното при огледа на местопроизшествие е послужило като изходна база за изводите на авто-техническа експертиза, като експертите, изслушани в съдебно заседание са поставили на вниманието на съда още два варианта на механизма на пътно-транспортното произшествие-при мокър и хлъзгав път. Изводите на апелативни съд при обосновка на фактическите констатации за състоянието на пътното платно, са изградени въз основа на едностранчив анализ на доказателствените източници, в теоретичен аспект – като логическа последица от преваляванията от сняг през деня, съществува възможност през нощта пътят да е бил хлъзгав. С това изцяло е игнориран фактът, че при извършване на огледа е констатирана суха асфалтова настилка, още повече, че и свидетелят М. не е категоричен, че пътят е хлъзгав.
При посочените по-горе съществени нарушения в процесуалната дейност на съда, установената противоречива фактическа обстановка, е пречка да бъде преценено от настоящата инстанция, правилното приложение на материалния закон. Неизяснени са останали няколко въпроса, пряко относими към установяването на правнорелевантните факти. Липсва категорична и несъмнена констатация / защото и оправдателната присъда не може да почива на предположения/, че подсъдимата Й. е управлявала превозното средство със съобразена с пътните условия скорост, в рамките на разрешената такава. Остава неразрешен проблемът – скоростта, съответна ли е на ниската интензивност на движението и на атмосферните фактори, имащи пряко значение за избора й-произшествието е станало в тъмната част на денонощието, но с добра видимост, с оглед работещото улично осветление. На второ място, пътното платно, с асфалтово покритие, в зависимост от това дали е сухо или влажно, налага ли движение с по ниска скорост от избраната от водача на моторното превозно средство. Съществува ли причинна връзка между евентуално нарушение на правилата на движение и настъпилите общественоопасни последици. Неизяснен е и фактът-пострадалият Б. появил ли се внезапно на пътното платно/ от кой момент е станал видим за водача-когато е преодолявал еластичната преграда, или по-късно и с какъв ход се е придвижвал, с оглед възрастта и алкохолното опиване/. Независимо, че подсъдимата е задействала спирачната система на управлявания от нея автомобил, ударът е бил непредотвратим, но тази неизбежност не е установено резултат на какво е – дали се дължи на виновното поведение на подсъдимата на пътя, или е вън и независимо от него.
Правният извод на апелативния съд, че при управление на моторното превозно средство, подсъдимата не е нарушил правилата, визирани в чл.20,ал.2 ЗДП, не е изграден на цялостна и прецизна оценка на доказателствената съвкупност. Тя не е могла, според въззивната инстанция, да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е била длъжна да стори това, защото пострадалият се е появил в полезрението й внезапно, още по-вече, че не би могло да се предполага наличие на пешеходец на това място. Деецът не може да носи отговорност, когато произшествието е станало в рамките на опасната зона за спиране на автомобила и той сам не е създал предпоставките за настъпването на общественоопасния резултат. Несъмнено, в случая е налице обективна невъзможност за възприемане на пешеходеца и за това липсва виновно нарушение на правилата за движение, в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Но всичко това би било вярно, само в случай на съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при установяване на правнорелевантните факти, безспорно и категорично -скорост на движение, състояние на пътното платно, от кой момент пешеходецът е станал опасност за движението, с какъв ход се е придвижвал последният по пътното платно.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира че протестът на Софийска апелативна прокуратура и жалбата на частните обвинители, като основателни следва да бъдат уважени, а въззивната присъда/ в наказателната част/ — отменена и делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, на стадия на съдебното следствие.

При новото разглеждане на делото е задължителен съвкупен и задълбочен анализ на доказателствените източници и установяване по несъмнен начин : каква е скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимата и съобразена ли е тя с пътните условия, какво е състоянието на пътното платно-сухо,влажно, хлъзгаво, в кой момент пострадалият се е превърнал в опасност на пътя, с какъв ход се е придвижвал, като се отчетат възрастта му и степента на алкохолно опиване.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.4 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
РЕШИ

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 57/ 23.10.2009 год. по в.н.о.х.д. № 280/2009 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното следствие.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар