Решение №253 от 1.6.2009 по гр. дело №490/490 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 253
 
гр. София, 01.06.2009 год.
 
В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ:  СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 490 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
Образувано е по подадената от В. Н. Х. и Х. Н. Х. от гр. Р., чрез пълномощника им адв. Т. Кятовска, касационна жалба против въззивното решение от 2.11.2007 год. по гр. д. № 656/2007 год. на Русенския окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение от 7.06.2007 год. по гр. д. № 56/2007 год. на Беленския районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях против О. -. могили и ОбСЗГ- Две могили иск за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху имот пл. № 323 с площ 1 314 кв. м. извън регулацията на с. Б., понастоящем представляващ имот № 2* полска култура с площ 1. 305 дка и производството по делото е прекратено.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и молят то да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в подадената в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Правилно въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с оглед статута на спорния имот като земеделска земя. Изводът е обусловен от данните по делото, а и твърденията на ищците са в този смисъл, че през 1964 год. същият е изключен от регулационния план на селото, поради което и собствеността върху него подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Твърденията на ищците са, че са пропуснали срока за заявяването му по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и в този смисъл е и представеното удостоверение № 201/2006 год. на ОбСЗГ-гр. Две могили.
За да приеме, че не е налице процесуалната предпоставка за допустимост на иска – пропускането на горния срок за подаване на заявлението за възстановяване правото на собственост върху имота, въззивният съд е взел предвид представеното решение от 30.10.96 год. на ПК – Две могили, с което е отказано възстановяване на имота, описан в т. 1 само с площ – 1.300 дка и прекратил производството като недопустимо, обезсилвайки първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен.
Изводът е направен без съдът да разясни напълно делото, съгласно правилото на чл. 186 ГПК /отм./ и в нарушение на това по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./, което представлява касационно основание за отмяна на въззивното решение. От представеното удостоверение на ОбСЗГ е видно, че касаторите, като наследници на Н. Х. Н. не са заявили за възстановяване имота, представляващ пл. № 323 по кадастралния план от 1964 год., записан по разписния лист на името на наследодателя им. Това писмено доказателство не е оспорено от другата страна и не се опровергава от представеното решение по преписката по заявлението на наследниците за възстановяване на земеделските земи на Н. Х. Н. – в т. 1 е описан имот като „други от 1.3 дка, заявен с пореден № 1 от заявлението”. Без да е изяснил дали това е спорния имот, с оглед данните по преписката и съдържащото се в нея заявление, съдът е направил необоснования извод, че същият е бил заявен и за него е постановен отказ, което обосновава недопустимостта на производството по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до необоснованост на извода на съда, поради което и решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав с оглед изясняване на въпроса за допустимостта на производството по предявения иск и евентуално произнасяне по същество на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд в настоящия състав на ІІ гражданско отделение
 
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 543 от 2.11.2007 год. по гр. д. № 656/2007 год. на Русенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар