Р Е Ш Е Н И Е
№ 256/2013
София, 14.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6352/2013г.
Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на К. С. А.,чрез пълномощника му адвокат Р. Н., за отмяна на влязло в сила решение от 28.06.2013г. по гр.д.№114/2013г. на Силистренския окръжен съд.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че в приетия по делото нотариален акт №163/2011г. е посочено, че С. П. чрез пълномощника си С. Ю. А. дарява на А. Ю. своята част от процесния имот. Пред въззивния съд С. П. в качеството си на свидетел посочва, че продала нивата на С.. Следователно не е извършено дарение на Ю., а продажба на А., което е ново обстоятелство, имащо значение за спора.Освен това срещу А. е образувано ДП №229/2012г. на РУ МВР Т. за престъпление по чл.290,ал1 вр.чл.20,ал.2 НК.
Ответникът по молбата А. С. Ю., [населено място], оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение на въззивния съд частично е отменено решение № 13/2013г. по гр.д.№314/2012г. на Тутраканския районен съд и е постановено друго, с което е признал за неистински документ разписа от 19.03.2001г., съгласно която С. А. е изплатил 180 лева на С. П. – наемни вноски за 1999г. и 2000г. за ползване на ниви в [населено място]. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от К. А. иск за признаване за установено по отношение на А. Ю., че той притежава останалите 19/20 ид.ч. от правото на собственост върху имот №004007 по плана за земеразделяне на [населено място], първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че Красен А. не е доказал да е завладял сънаследствените части от имота и не е владял срещу сънаследниците си.Той е владял своята идеална част /1/20/ и е държал частите на останалите.Ответницата е придобила 2/4 ид.ч. от имота по силата на правни сделки, като С. П. и е прехвърлила ? ид.ч. и А. М. и е прехвърлила своята ? ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителят не е представил писмени доказателства, които да се преценят като нови по смисъла на цитираната разпоредба. Неоснователно е позоваването на събрани по делото в инстанционното му разглеждане свидетелски показания, които според него противоречат на удостоверените от нотариуса изявления в приетия по делото нотариален акт. Това е така, защото се касае за доказателствен материал, събран в инстанционното производство, въз основа на който са изградени изводите в атакувания съдебен акт. Доводите на молителя, че сега научил за свидетелските показания, както и че тези обстоятелства са нови и не са обсъждани от съдилищата, са неоснователни. Те касаят извършени процесуални действия и не могат да се разглеждат в настоящото производство, тъй като в него не може да се упражнява инстанционен контрол. Искането на молителя за изискване на нотариалното дело в производството по чл.307 ГПК не е уважено, тъй като производството по отмяна не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. Неоснователно е и позоваването на чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Не са представени доказателства за това, че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, показания на свидетел,заключение на вещи лица, или престъпление на страната, респ.на неин представител, които са от значение за делото. Приложеното удостоверение за образувано ДП №229/2012г. на РУП Т. не доказва такива обстоятелства по надлежния съдебен ред. Самият молител също не е конкретизирал относимостта на образуваното дознание към делото. За пълнота следва да се отбележи, че от представеното от ответника постановление от 07.01.2013г. за частично прекратяване на наказателното производство срещу С. А. става ясно, че образуваното срещу него дознание касае друг имот – 002014 и няма никаква връзка с настоящото дело.
След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството, на ответника по молбата трябва да се присъдят направените от него разноски в размер на 300 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. А.,чрез пълномощника му адвокат Р. Н., за отмяна на влязло в сила решение от 28.06.2013г. по гр.д.№114/2013г. на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. А. да заплати на А. С. Ю. разноски в размер на 300 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: